По спиралата на насилието
- Ние си въобразяваме, че трябва да подлагаме на морални оценки жестокостите, които се случват на Балканите и които, от гледна точка на здравия разум, изобщо не разбираме. Но средствата за това ни убягват, защото: Какво знаем ние за Сърбия? Как ужасът се превежда на забавния език на театралната игра?
- Първо това въобще не е въпрос на политика. Спомнете си, че на Хайнер Мюлер също му трябваха 40 години, за да може да качи Сталин на сцената. Едва в последната му пиеса, в "Германия 3", виждаме "заслужилия масов убиец на народа" да седи в Кремъл и да декламира. Историческият опит не може толкова бързо за бъде пресътворен в театъра или описан на хартия! И Брехт първо е минал по обиколния път на параболата. Това, което за мен е убедителното в "Буре барут" на Дуковски, в този хоровод на насилието, е мрачният поглед към общественото поведение на хората.
- Какъв е опитът, който актьорите внасят в постановката? "Изиграното" насилие може да въздейства много тягостно.
- Лоша работа. Днес например на репетицията имахме важен разговор. Оказа се, че веднага изпитваме потребност да изследваме текста от морална гледна точка. В списание "Шпигел" намерихме нещо, което ни заинтересува: протоколи с преживявания на хора, които са били изнасилени на Балканите. "Изиграхме" го и актьорите се справиха отлично. Но точно защото беше толкова добре, аз го махнах от спектакъла. Загледах се в блесналите погледи по време на играта. "Вещината" е само обратната страна на ужаса. Ако с тези отделни сцени не предизвиквахме ефекта на катарзиса, трябваше да се разкараме! А катарзис определено липсваше! Трудността е в това, че подобни текстове се превеждат посредством една сърцевина, която можем да наречем "морален център". Тогава човек бързо се насища. Тази пестеливост на експлозията трябва да се създаде само чрез телата. Емоционалният телесен език на актьора е най-важният компонент. Показваме кръженето нагоре по спиралата на насилието - натрупването на криминална сила, която търси отдушник. Търсим пулса, енергията на социалните търкания.
- Как оценявате най-новите процеси в Сърбия, които дават повод за някаква надежда?
- Първо, ние не сме търсили някакъв "балкански гестус", а нещо друго. Най-големи затруднения имат германските актьори. При тях телесният език и думите от текста се разминават. А що се отнася до процесите в Сърбия, не споделям оптимизма ви.
- Благодарение на българския ви произход сте смятан за "пътник между световете". Къде е родината? На режисьорския пулт, в затъмнения театрален салон?
- Хайнер Мюлер е дал най-доброто определение за режисьор. Режисьорът е несретник, който живее от подаянията на актьорите! Не, аз живея в Хамбург, но искам да се махна оттам. Вижте, аз съм марксист! Представа нямам къде ще ида.
- Какви ще са реакциите в България на марксисткото ви самоопределение?
- Неразбиране.

в. Щандарт, 14/15 октомври 2000

Разговаря Роналд Пол
От немски Ирина Илиева


Разговор с
Димитър Гочев