Женската сексуалност - психоанализа и/или митове

"Аз лично бих искала в тази книга да запозная читателите със свидетелството на една жена за жените". Така започва книгата на Франсоаз Долто, една от най-популярните френски психоаналитички от 30-те до края на 90-те години. Изключително активна като строител на френската психоаналитична общност, помощник на Лакан в основаването на неговата първа школа, Долто се налага преди всичко със своята богата терапевтична практика и с изводите, които умее да прави от нея. Българските читатели се срещнаха през 90-те години с две от книгите, написани увлекателно и донякъде революционни като непосредствено обобщение на социално-терапевтичния опит, който натрупва Долто:
"Тинейджърите" и "Когато дойде детето".
"Женската сексуалност" е по-скоро теоретична книга, която напомня за подобни опити на Хелене Дойч и Карен Хорни. Също като тях тя е разпъната върху кръста на потребността да бъдеш ортодоксален фройдист и жена в същото време. Долто по принцип повтаря, дори преразказва в началото възгледите на Фройд върху конструирането на човешката, с акцент върху женската, сексуалност. Тук тя не се и опитва да бъде оригинална, макар че си позволява бегли намеси с коректива на личния опит. Цялата книга изобщо е симптоматична за позицията на ортодоксалната психоанализа във времето на социални промени около средата на нашия век, когато психичното преживяване рязко напуска късновикторианската парадигма, в която го е видял и теоретизирал Фройд. На кръстопътя на промените особено рязко се откроява проблемът за "женската сексуалност". Долто е чудесен пример за това как психоаналитикът мисли реалността според школата, в която е възпитан да мисли. Макар че нейната богата клинична практика я подтиква да направи заключения, които не съвпадат с позицията на Фройд, макар че понякога предприема риска на дребните отклонения, Долто не се поколебава по принцип да мисли жената като същество с проблематична моралност (която тя евфемистично нарича "еластична"), дължаща се на "не толкова солиден Свръхаз и на една по-лабилна психична структура". Изобщо Долто не обича да се съмнява; тя има нагласата да приема като винаги-вече-дадени матриците на един тип общество, на една конкретна организация на общественото съзнание. В този смисъл разликата между мит и анализ при нея остава неясна и задължително непроблематизирана. Така например всички жени се раждат готови майки, всички изпитват удоволствието да кърмят... Още по-гротескно изглежда митът за патриархалната мъжкост, според който желанието да бъдеш обладан и проникнат е "немислимо и невероятно за всеки истински мъж". Най-любопитна тук е фразата "истински мъж", която доказва, че въпреки съ-дейстието с Лакан Долто е напълно чужда на идеята за историческо конструиране на човешкото поведение, за променливия характер на символната активност в различни епохи. Тя може да каже "майката е жива матрица - тя знае как, от кого, за кого има смисъл животът, който носи в себе си..." с впечатляваща липса на усет за индивидуалната и социална подреденост на майчинството и като процес, и като социална позиция, а дори и като биологична роля. На границата между страшно и смешно изглежда това, което според Долто се случва с жените, когато остареят, т.е. когато изчезне у тях "знакът на плодовитостта (не сме ли отпратени право в старозаветната парадигма на женското?). Тогава тяхната най-голяма реализация става способността да се "самораздават на младите". За разлика от мъжете-старци, които "олицетворяват приетата самота, силата на духа отвъд съпротивяващото се безсилие на тялото", мъдростта на възрастните жени се крие в тъжното и очевидно пред-персонално умение да "символизират приемането на редуването на сезоните, на живота и смъртта". Това е много дълбок поклон пред Фройд и догматизма в патриархалното мислене; женското тяло остава вързано за природата, самото то превърнато в (идеята за) природа. Текстът-Долто очевидно може да бъде четен по два доста различни начина: от една страна, като ръководство по традиционна психоанализа, от друга страна - като индекс на патриархални митологеми за "женската сексуалност".

Милена Кирова







Думи
с/у думи



Франсоаз Долто. Женската сексуалност. Превод от френски Росица Ташева и Асен Чаушев.
ИК Колибри.
С. 1999.