Пиеро 2000 и като идея, и като амбиция, и като реализация сякаш отприщи насъбралата се позитивна енергия в Старозагорския куклен театър и превърна участието на българските и чуждестранните групи в пъстроцветен празник. Отдавна толкова кукленици не са се събирали заедно на едно място, не са били толкова съпричастни към раждането на нещо общо, за което всеки има своя принос. То бе удоволствие за зрителите, но също приятно приключение и за общината, което театърът предложи в дните на града и в което с удоволствие (както се разбра) общинарите се вклиниха. Дано за следващите издания на фестивала общината планира и сериозна финансова подкрепа, още повече, че оценката за художественото равнище на фестивала предполага разрастването му до стойностен международен форум.
Фестивалът бе разположен в четири календарни дни, но на двете театрални сцени бяха изиграни десет различни представления. Със свои трупи взеха участие Чехия, Бразилия, Македония, Полша и САЩ, а българите бяха представени от театър "Дани и Деси" - Хасково, Драматично-куклен театър - Пазарджик, Куклен театър - Пловдив, "Ателие 313", както и от второкурсниците на проф. Дора Рускова от НАТФИЗ. Вероятно кукленият театър за възрастни е истинска провокация за любопитния възрастен зрител. Това пролича още от първата вечер на представлението на "Не съвсем голям театър" от Чехия, който представи "Смърт в операта" по Проспер Мериме и Шекспир. Публиката бе силно респектирана и с голямо внимание проследи представлението на една високопрофесионална трупа, водена от режисьора Юрий Галин.
Спектакълът бе изграден в две части: първата - по "Кармен" на Бизе, втората - по "Макбет" на Верди. Двете миниатюри се обединяваха от темата за смъртта, но докато от "Кармен" бликаше остроумното чувство към пародията на режисьора, радваха неочакваните гегове и импровизационната стихия на участващите актьори, то в "Макбет" и актьори, и публика по-скоро следяха сюжетната линия на пиесата. За участието си в спектакъла Яна Галинова бе отличена с наградата за женска роля.
"Топорландия" се наричаше представлението на Униа театър "Неможливи" от Полша. Авторите му го бяха определили като "Сюита за картон и контрабас, вдъхновена от творчеството на Роланд Топор и Йохан Себастиан Бах". Целият спектакъл бе сякаш режисиран и вдъхновяван от майсторското присъствие на контрабаса на Богдан Зшчепански, а на безконечно развиващия се картон (по-висок от човешки ръст) се разкриваха картини от човешкия живот, мрачни дори в ироничните си обобщения; с една дума, това беше представление, в което песимизмът обрамчва смисъла на битието. И всичко това, поднесено от актьорите с усет към странната художествена тъкан на представлението.
Скопският театър за деца и юноши представи "Приказка" по фолклорни македонски мотиви. Автор и режисьорът на спектакъла Боньо Лунгов, вдъхновен от фолклорното богатство на близките ни съседи, е успял да вдъхнови петима актьори, които с вещина и майсторство поднесоха на публиката един жизнерадостен спектакъл.
Българските театри оставиха цялостно усещане за поет творчески риск в прочита на произведения от автори като Пушкин ("Приказка за мъртвата царкиня"), Гогол ("Нос"), Радичков ("Малки блатни истории"), Валери Петров ("Честна мускетарска"). Творческият риск обаче не винаги гарантира добър резултат, особено ако не успееш да си дадеш сметка за стойността на автора.
Истинското събитие на фестивала бе успехът на "Ателие 313" с реализацията на пиесата на Валери Петров за куклен театър. Освен голямата награда на фестивала, спектакълът получи наградата за режисура (Славчо Маленов и Петър Пашов), за сценография (Силва Бъчварова и Васил Рокоманов) и за мъжка роля (Георги Спасов за ролята на Д'Артанян).

Стефан Янков