Премиера на Пирин

Браво "Пирин", браво маестро Стефанов! Мисля, че тези думи най-кратко и точно отразяват успеха на концерта на хоровия и оркестровия състав на ансамбъл "Пирин" и на неговия главен художествен ръководител. С това сигурно ще се съгласят ценителите на изкуството на този известен български състав, дошли да чуят и видят новата програма в поредния гастрол на софийска сцена - този път в зала 7 на НДК. Казвам това, защото заедно с огромния репертоар от песни, инструментални пиеси и танци, които ансамбълът поддържа и показва в различни програми и от различни автори, повечето от произведенията бяха нови. ("Каприз-остинато", "Кръшно се оро завило", "Две песни от Западна България", "Присмехулка", "Бучимиш", "Пиеса за гайда"...) Съвсем естествено водещата роля на изпълняван автор беше на Кирил Стефанов. Представени бяха също така творби от Николай Кауфман, Петър Льондев, Стоян Стоянов и младите Кирил Иванов и Петьо Кръстев. А утвърдените ни майстори на хоровата песен Добри Христов и Марин Големинов не само че бяха забравени, но с "Хвалите имя Господне" и "Жетва и танц" прозвучаха с едно много точно и ново светоусещане.
Изслушах концерта почти на един дъх. Не съм и очаквал друго, защото познавам Кирил Стефанов като несравним интерпретатор в областта на хоровата музика, защото във всяко от своите произведения поднася нещо ново, а към произведенията на колегите си се отнася с дълбоко вникване и свое творческо виждане - нещо, което винаги привнася особен чар на сцената.
Няколко неща впечатляват на този концерт, освен прецизната постройка на програмата - нещо, характерно за ансамбъл "Пирин". На първо място - изключителната чистота на интонирането. Заедно с това перфектният баланс, богатството на тембри, съчетани с майсторската вокална работа на Кирил Стефанов - качества, които раждат бисери в звуковата картина. В усилията си той разчита на своите помощници Стоян Стоянов и Йоланта Лазарова. Над всичко обаче, сякаш невидимо витае усещането за финес в изработката на всяка творба. В програмата имаше два полюса, които заслужават внимание: от една страна - елегантната и нежна, женствена бавна песен, така близка до пиринския фолклор, а от друга - изключително сполучливите миниатюри, бликащи от хумор и закачки, претворени така, както само пиринци могат да го направят. Към всичко това не искам да забравя и автентичните "Шопски задявки" и песни на "ъцане", изпълнени от блестящите солисти на хора.
Какво ми остава накрая да напиша, освен че "Пирин" си остава "Пирин"

Петър Льондев