Галериите на Острова
В представите ми имената на Нюкасъл, Сандърленд, Лийдс, Халифакс, Бирмингам и Ливърпул са свързани най-вече с известни футболни отбори или пък с "Бийтълс", които са родом от последния. За градовете Гейтхед, Уолсъл и Милтън Кейнис изобщо не бях чувала. Актуалното, което знам, е за английската икономика - тя е в рецесия. От теорията на мениджмънта пък съм запомнила, че в кризисни за икономиката на дадена страна периоди инвестициите се насочват с предимство към сферата на образованието и културата. Мислех тази закономерност за книжна...
Английските галерии за съвременно изкуство са буквално с широко отворени врати, тъй като работещите в тях се ръководят от принципа изкуството да бъде свободно достояние за всички, с вход свободен. Билети се продават единствено за временните изложби. Около информационните гишета обаче до големи прозрачни каси ще видите табели, чрез които любезно ви канят да направите своето дарение. Някъде е определен неговият минимум - 1 лира. (Което ми припомни христоматийния пример за успешно осъществени през последните години връзки с обществеността от Армията на спасението в Обединеното кралство - за да не постави в неудобно положение своите привърженици с каква сума да подпомогнат дейността й, организацията издига простия лозунг: "Пожертвайте фунт в името на Господа!". И като резултат милиони са го направили. Впрочем в Англия единият фунт, т.е. едната лира, носи определена семантика. Още преди 400 години в Шекспировия Глоуб Театър, например, най-евтиният билет за правостоящите около сцената е бил с тази цена. Ако сравним днес дизайна на тази монета с останалите английски монети, ще ни направи впечатление, че тя принципно се различава от останалия звонк по тежестта и дебелината си, така че дори със затворени очи да можеш да извадиш точно нея от портмонето си и да не я бъркаш с друга чуждестранна пара.)
Навсякъде има книжарници, магазини за сувенири, конферентни зали, кафенета и ресторанти. Обичайна гледка са млади семейства с бебета из залите. Никой да не прави забележка на родителите, ако малкото същество неистово плаче или си ръси играчките и чорапите по пода. А в дамските тоалетни задължително има специално място, където майката може да смени памперса на детето си и спокойно да продължи обиколката си. Специално внимание е отделено на съоръженията за инвалиди.
В галериите се предвиждат места за контакти с децата. Предлага им се възможността да рисуват дадено произведение от експозицията, насядали на земята близо до него, или да създадат своя версия по зададена тема. След това рисунките се закачат на отделна стена. Пред ключови произведения ще видите разнообразни по характер репродуциращи ги пъзели, с които всеки би могъл да се пребори, подсъзнателно запомняйки тази творба. Наситени са програмите за публиката в събота, тъй като през този ден посетителите, особено семействата с деца, са най-много. В Бирмингам пък съществува Образователна галерия към известния Барбър институт, в която от 6 до 22 октомври т.г. ще бъде открита изложба "Изкуството в училище" от наградени произведения на деца от града на възраст от 4 до 18 години, участвали в конкурса на Националния фонд на художествените колекции. Рекламата започва с въпроса: "Дали тук не е показана някоя бъдеща звезда?".
Що се отнася до работното време, повечето галерии нямат почивен ден. В Тейт Модерн в петък и събота то е удължено до 22 ч., докато през останалите дни е до 18 ч. Пак там е пуснат арт-бус, който обслужва безплатно маршрута: Тейт Модерн - Национална галерия - Тейт Бритън ("старата" Тейт). Накратко, почти без коментар, бих искала да разкажа за възникването на няколко галерии, които отскоро обогатяват националната художествена мрежа. Новата сграда на галерия "Айкън" в Бирмингам е открита на 21 март 1998 г. Нейната изложбена площ е 440 кв.м и годишно тя се посещава от 70 000 души. През 70-те години на миналия век в града са построени 28 основни училища, в които, съгласно държавно решение от 1870 г., предимство за постъпване имат бездомните деца. Едно от тези училища, отворено през май 1877 г., е известно под името Оозелс Стрийт Скул. В него учат 800 деца, като за всяко от тях е предвидена площ не по-малка от 10 кв. крачки. Историята му е много богата. През 1929 г. започват постоянни курсове по математика, история и английски, а за работниците са организирани езикови уроци през обедната почивка. През 1935 г. нов курс е посветен на използването на модерния за времето си електроуред прахосмукачката. През 60-те години училището има своя театрална програма. Идва 1995 г., когато възникналата през 1963 г. малка група художници "Айкън" печели от Националната лотария сумата от 3,7 милиона лири, за да осъществи проекта си за нов живот на известното училище, съчетавайки запазената изящна викторианска сграда със супермодерни архитектурни допълнения. За директор на галерията е привлечен Джонатан Уоткинс, който продължава да изпълнява и ангажиментите си като художествен директор на 11-то биенале в Сидни, а през предишните осем години е работил като куратор и директор в две от най-големите лондонски галерии.
Милтън Кейнис е малък град, построен на голо място преди 30 години. Пътят до Лондон е около час с автобус. Галерията е открита едновременно с театъра на 8 октомври 1999 г. с изложба от 33 нови произведения на Джилбърт и Джордж (посетена за два месеца от над 50 000 зрители). Галерийната политика предвижда 8-10 изложби годишно, предимно на съвременни художници. Нейните основни принципи на работа се основават на виждането, че "културата е съществена част от живота на нацията". А образователната й програма предвижда и курсове за учители от началния и основния курс. Впечатляваща е биографията на 41-годишния директор Стийвън Сноди, който е художник по образование с квалификация в областта на галерийното и музейното дело. Той идва от Ирландия преди 15 години и е работил в галерии в Манчестър, Бристол и Саутхемптън. В града е от пролетта на 1998 г., за да насочва и следи работата по изграждането на културния комплекс от галерия и театър, в който са вложени 30 милиона лири.
Уолсъл е нещо като предградие на Бирмингам, в което живеят 65 000 души. Новата художествена галерия е открита през февруари 2000 г. Два от трите експозиционни етажа са посветени на колекцията на скулптора Гармън Райън, дарена на града от наследниците му през 1973 г. Изграждането на галерията продължава близо десетилетие с бюджет от 15,75 милиона лири, базиран на Националната лотария. Смята се за най-голямата сграда, построена по проект на британски архитекти на възраст под 40 години. Екстериорът е внушителен, докато голяма част от помещенията са с интимен характер и наподобяват стаи в къща, за да се създаде адекватна атмосфера на споменатата частна колекция. Третият етаж е предвиден за временни изложби, а на партера е т.нар. Галерия на откритията, предназначена за показване на детски произведения.
Безспорно откриването на Тейт Модерн в Лондон е особено по важност събитие не само защото става в присъствието на Нейно Величество Кралицата на 11 май 2000 г. Една отдавна нефункционираща електроцентрала на брега на Темза в Бенксайд е превърната с много амбиция в истинска художественоенергийна централа на световното изкуство през XX век. Когато през 1897 г. фондацията на сър Хенри Тейт открива Националната галерия за британско изкуство, едва ли някой е предполагал, че век по-късно тя вече ще има четири адреса - два в столицата и по един в Ливърпул и Сент Ив. Колекцията се разраства много бързо, което провокира управителното тяло на музея да вземе през 1992 г. решение за отделянето на световното изкуство в самостоятелен музей. Три от седемте етажа в музея и централното помещение, т.нар. турбинна зала, са предназначени за експозиции. Постоянната е развита в четири обособени части: натюрморт/ обект/реален живот; пейзаж/материя/заобикалящ свят; история/памет/общество; голо тяло/дейност/човешко тяло. До края на месец ноември могат да се видят още изложбите на архитектите на сградата швейцарците Херцог и Де Мерон, на Луиз Буржоа и "Между кино и болезнено място" ("Between Cinema and Hard Place"). Директор на новата Тейт става 46-годишният швед Ларс Нитве, който е ръководил преди това Луизианския музей за модерно изкуство в Химлебек. Той е привърженик на идеята за "култура на откритост" в музея. Галерията е уникален пример и по отношение на привлечените за построяването й финанси - общо те са 134,5 милиона лири, като 56,2 милиона са отпуснати от Националната лотария, 50 милиона - от Комисията за отбелязване на новото хилядолетие, 12 милиона са инвестициите на Държавната агенция за урбанистично възстановяване, 6,2 милиона - на Художествения съвет на лотарийния фонд, а останалите 10 милиона са събрани от дарения на стотина юридически и физически лица.
Националната програма за посрещане на третото хилядолетие във Великобритания не е ограничена само в настоящата година. През лятото на 2001 г. в близкия до Нюкасъл град Гейтхед ще се открие огромен комплекс на единия бряг на река Тайн, който включва Центъра за съвременно изкуство" Балтик", нов мост над реката, музикален център и хотел. За "Балтик", чийто бюджет е 45,7 милиона лири, осигурени от фонда към Националната лотария, Европейския съюз и още няколко организации, е използвана сградата на изоставена мелница на брега на реката, като освен стените и общия силует, тя му дава и името си. Екипът, който ще развива този художествен център, се ръководи вече трета година от шведа Сан Нордгрен, работил преди това в галерията в Малмьо. И той, и останалите членове са с договори за по пет години. Освен чисто артистичните задачи, на тях им предстои да привличат по 400 000 души годишно в центъра, като е изчислено, че независимо от безплатния вход, останалите дейности там, включително няколкото ателиета под наем, ще трябва да носят на местната икономика печалба около 5 милиона лири. Само през юли - септември т.г. близо 16 000 души са дошли до строителната площадка, за да си представят бъдещия център, виждайки вътре в него впечатляващата инсталация на Аниш Капур "Таратантара", изпълнена от блестящ червен PVC. В края на октомври т.г. предстои международен семинар, на който ще се разисква намесата на съвременните художници в обществените пространства. "Балтик" има издадени вече 9 броя от едноименен вестник, в който могат да се видят дори бъдещите експозиции.
Споделените по-горе впечатления са резултат от дълбокото ми професионално преживяване от видяното. А може би и повод за загиване на всяка надежда, че дори и да влезем в Европейския съюз, в някои отношение и занапред ще си останем махленци, за които изобщо няма значение дали Националната художествена галерия или Националният исторически музей са в подходящи и за експонатите, и за зрителите сгради, нито пък някой ще се развълнува, ако даже в столицата ни няма комплекс от зали за съвременно изкуство. За света не е от достатъчно значение едничкият факт, че Кристо е роден в България.

Весела Христова-Радоева



От 10 до 17 септември т.г. в Лондон се проведе 34-ят годишен конгрес на Международната асоциация на художествените критици (AICA), която има и българска секция. Заседанията бяха в една от конферентните зали на новооткритата Тейт Модерн. След приключване на работната програма, участниците в конгреса имаха възможността да посетят най-новите галерии в Средна и Северна Англия.





















































































































































































Авторката изказва своята искрена благодарност на "Литекс комерс" в лицето на г-н Гриша Ганчев за финансовата подкрепа при участието й в конгреса на AICA.