Театър със запазена марка
- Кой е първият спектакъл на Театър "Българска армия", който си гледал, кои спектакли помниш?
- Нищо мемоарно не бих могъл да кажа. Но по време на следването ми, въобще в цялото ми, ако мога да го кажа, театрално съзряване Театърът на армията е бил запазена марка за добър театър. Театър, в който в най-голяма степен съм усещал силата и въздействието на театъра въобще, в който съм усещал нуждата си да се занимавам с театър. Това е театър!
- С кои имена свързваш тези свои усещания?
- Свързвам го с редица имена. С Наум Шопов, когато беше в този театър, с Васил Михайлов, Ивайло Христов, Атанас Атанасов, Меглена Караламбова...
- Няма ли режисьори в този престижен списък?
- Е, говорих за актьорите... Естествено хора, пред които се прекланям, са Леон Даниел, Крикор Азарян...
- Паметни спектакли?
- Не мога да не спомена "В очакване на Годо" на Леон Даниел. Спектакъл, който може би ме накара да се занимавам с драматичен театър, с такава драматургия, да искам да приличам на режисьори като Леон, да искам да работя с актьори като Ивайло Христов...
- Много или малко са 50 години за един театър? Кога се изчерпва една художествена идея, ако в нейно име е бил създаден?
- Всеки един организъм има моменти, в които се изморява, и моменти, в които се възражда. 50 години дори са много малко, за да кажеш след всичките ренесанси, след всичките умори дали този театър ще оцелее.
- Днес в умора или в ренесанс е този театър?
- Нека бъде в ренесанс...

Разговора води Никола Вандов



Александър Морфов за 50-годишнината на Театър Българска армия