Умберто Еко издава нов роман

"Бодолино", четвъртият му роман, ще бъде в италианските книжарници през ноември. Както и предишните, той е публикуван от издателство "Бомпиани" и като тях е също около 500 страници. Самият Умберто Еко оповести излизането му на 10 септември в Мантуа при закриването на литературния фестивал.
На въпроса кой е Бодолино, Умберто Еко отговаря така:
- Бодолино е младо момче, което живее в Маренго, горе-долу там, където през 1168 г. ще се появи град Александрия (приблизително на 60 километра на север от Генуа) и което носи името на свети Бодолино. Бодолино е нехранимайко и разбойник, като тези, които срещаме в много местни митологии: в Германия го наричат Шелм; в Англия Трикстър Год. Книгата, която в този смисъл е пикареска - разказва приключенията му. Бащата на Бодолино е легендарният Гагяудо Аулари, който спасява обсадената от Фридрих Барбароса Александрия благодарение на историята с кравата му.
- Каква история?
- Е... Хората от Александрия я знаят, другите ще я прочетат в романа ми.
- Вие сте роден в Александрия: тази книга завръщане към корените ли е?
- Със сигурност. Разказвам историята на града си, опитвам се да имитирам диалекта, начина на говорене. Бях учуден, като видях в някогашни официални документи имената на хората, основали Александрия: те са същите като на съучениците ми. Имах малко затруднения с езика, защото първата глава е написана на пергамент направо от Бодолино. Тогава е на 14 години, току-що е започнал да учи латински. Той пише на езика на областта си, на който, разбира се, нямаме никакъв запазен документ. Много се забавлявах.
- Както "Името на розата", и тази книга разказва средновековна история...
- Да, но с много разлики. "Розата" се занимаваше с монашеския живот и вътрешните разпри на църквата. Тази книга говори за "светския" свят, за императорския двор на Фридрих Барбароса. На 13 години Бодолино е осиновен от Фридрих и преживява с него всички конфликти между Империята и италианските градове - битката при Ленано, Третия кръстоносен поход (предприет от Императора по негово настояване) и други събития. "Името на розата" предизвикваше културата на читателя, а "Бодолино" е популярен роман. При първия стилът е изискан, този е написан на езика на селяните от онова време, езика на парижките студенти, които говорят като разбойници. Никакъв латински, само няколко думи. Има я обичайната игра на скрити цитати от по-късни времена, но тук те минават за изречения, измислени от Бодолино, които другите впоследствие са преписали.
- Този Бодолино е голям лъжец.
- Е, да! Той през цялото време пуска слухове, всички им вярват и от тези слухове възниква голямата история. Всъщност препрочитам историята на онова време, сякаш тя е плод на измислиците на едно хлапе, което, като порасне, ще измисли с банда приятели как болонски юристи са легитимирали Империята, ще измисли част от кореспонденцията между Абелар и Елоиза и легендата за Граала такава, каквато тя ще бъде разказана от Волфрам фон Ешенбах.
- Тази книга да не е апологетика на лъжата?
- Във всеки случай тя е възхвала на утопията, на измислиците, които вълнуват света. Колумб е открил Америка по погрешка: той е вярвал, че земята е много по-малка. Не е вярно, че единствен той е мислил, че тя е кръгла; знаели са го още преди Платон. А какво да кажем за Елдорадо? Да завладееш континент, преследвайки един мит...

La Repubblica
Преведе Р.Д.