За студентите от НАТФИЗ той е енигматична личност, закодирано и митологизирано име. За преподавателите портретът му е реален кадър на енергичен колега, настроен на друга честота - да експериментира, шлифова, конструира и модифицира за сцената някои съществени български драматургични творби. За театралните историци и хроникьори той е странно оживял архивен спомен за полумаргинален творец с кръвна група, близка до тази на неговите учители, Георги Стаматов и Кръстьо Мирски. А за съвременния зрител Анастас Михайлов е просто име, незначещо нищо. В учебните пособия го отбелязват като лишен от фамозност актьор, режисьор, преподавател и теоретик. Особено теоретик. Свързват го с емблематични режисьорски траектории на професионалния ни театър. Взимат го като поучителен (и заразителен?) пример за изненадващ творчески скок, непрескочил обаче традицията. Фанатичен, що се отнася до отношението му към изкуството, и закономерен скептик, когато става дума за "краха" на това изкуство.
Затова посмъртната поява на автобиографичната книга на Анастас Михайлов "Театърът: изживяно и изстрадано" е едновременно закъсняла и навременна. Още повече, че има не само образователна и опознавателна, но и документална стойност. С лекота експлицира наблюдения и коментари върху част от Стаматовите лекции от времето на практическия и педагогическия размах на големия театрал, както и картинни спомени за някои от най-интересните ни актьори (Владимир Трандафилов, Лео Конфорти, Иван Димов и др.), режисьори (Желчо Мандаджиев) и поети (Николай Лилиев), описани белетристично. Съдържа увлекателно подробен разказ за създаването на Сатиричния театър, но и цикъл автентични лекции на професор Михайлов, старателно записвани и допълнени от негови студенти.
Освен ярки спомени, реабилитиращи "парчета" от миналото на българския театър, в книжното тяло има и доста анализи, разпръснати или разгърнати тематично, засягащи различни пиеси, спектакли или детайли от техниката на актьорското майсторство. Тези структуриращи театралната действителност и импровизиращи върху нея размисли са грижливо подредени от съставителите на книгата - проф. Стефан Лазаров и доц. Севелина Гьорова.
Изкушавам се да кажа, че стилът на Анастас Михайлов е чист, щедър и откровен - определения, които отдавна вече стоят извън борда на моднокритическия дискурс.

Патриция Николова





Анастас Михайлов. Театърът: изживяно и изстрадано. изд. Вулкан-4.
С. 1999