Един от Кайзерслаутерн
- Мислех те за борец, а ти взе, че напусна още преди 13 години Софийската опера. Какъв бе истинският мотив?
- Ще кажа, че и сега бих напуснал всеки театър, в който директорът иска да подчини напълно певеца. И да го накара да ходи приведен по кабинетите. Убеден съм, че когато талантливият изпълнител е изправен, може всичко. Това и на сцената личи! Защото без собствено самочувствие артистът не би могъл да внушава идеи. Свикнеш ли да ходиш пречупен в кръста, неминуемо се изгубваш. Това е моето убеждение и затова не допускам никога и в никаква ситуация да го правя... Но пък винаги си имам неприятности. Стремя се да вървя методично и без припряност по пътя си, да работя честно, да разширявам репертоара си, да съм наясно за какво се трудя и винаги да имам цел.
- При твоето идване в България тази година ти беше свидетел на поредното провеждане на конкурса "Борис Христов". Как изглежда той през очите на човек, който работи извън страната?
- В Германия разглеждах издания за международни конкурси, в които открих информация за балетния във Варна, но за оперния - не. Заболя ме. И се заинтересувах има ли го още този конкурс. Когато се върнах тук за ваканцията си, успях да видя някои спектакли и присъствах на заключителния концерт на конкурса. Уви, славата му отдавна помръкна. Не му помага и това, че носи името на най-прочутия български оперен певец. Сигурно конкурсът е кръстен на него, за да се привлекат повече спонсори, да се предизвика интерес. В ситуация на преход, на безпаричие, при нашата слаба икономика е трудно да се намират пари за такива международни културни събития. Същевременно е добре, че не се прекъсва традицията. Но името Борис Христов задължава много, изисква и високо ниво - на организация, на участници, на жури, на наградени, пропаганда в чужбина. Тази година например яви ли се някой от Австрия, Германия, Швейцария - та именно в тези страни има най-много български певци. Тук не коментирам как немците възприемат нашия начин на пеене... Става дума за използването на всяка възможност за популяризиране на конкурса. В немските театрални алманаси не съм срещал дори само името на Софийската опера. Това са издания, в които има изчерпателна информация за всеки немски театър и раздел специално за престижни европейски оперни къщи. Нашата национална опера, която десетилетия наред е гастролирала из Европа, отсъства. Питах се защо.
- Тъжна констатация. Едва ли нещо по-различно биха ни казали колеги и от други музикални центрове. Преди години ти участва в оперния конкурс, сравняваш ли "твоя" и тазгодишния?
_ Ще започна с това, че щом е решено да има трети тур с оперен спектакъл, значи трябва да има разнообразен и достатъчен репертоар, който да се предложи на участниците. А сега, както е известно, младите певци имаха силно ограничен избор - само 4 опери. Разбира се, в такъв случай, че е сложно за изпълнител, стигнал до трети тур, да се намери партия, която да му даде възможност за максимална изява. Сещам се и за своето участие преди години - на третия тур пях Бартоло от "Севилският бръснар". Е, не е ролята, която да те представи така, както би те представила някоя голяма басова партия.
- Сега би ли се явил на конкурс?
- Ако имаше конкурс за певци над 50 години...
- И какво ще им покажеш?
- Ако един певец може да пее и след 50-те, значи има какво да покаже. Извинението, че си млад или че вече не си все повече отпада. Възрастта, в която максимално може да се демонстрира и пеене, и изграждане на образ е някъде тук, около петдесетте. Лично аз бих приел един такъв конкурс за нещо като поправителен изпит.
- Какво пренесе през годините от ученето и общуването с Борис Христов?
- Това беше извънредно важен етап в творческото ми развитие. Помня голямото психическо натоварване при работата с него. Защото съм бас. Тогава не съм могъл да осмислям всичко. Но сега, от дистанцията на времето и с опита, който имам, вникнах надълбоко в много неща, които той ми е показвал, които е изисквал. Беше щастие, че можех да си записвам на касетофон часовете с него. Сега прослушвам често тези записи и още се уча от това, което ми е показвал. Помня един такъв случай. Явих се в Италия на певчески конкурс. И веднага щом обявиха наградите, му се обадих. Бях много щастлив, когато му обявих, че съм спечелил втората награда, а той ме апострофира с въпроса:"А защо не първа?". Така ме засече, че започнах да се оправдавам и да обяснявам, че първа при мъжете изобщо не са дали и т.н. Ето такъв бе той. Винаги изискваше да си сред първите, винаги нависоко се е целил.
- Как се отнасяше към вас, първите му ученици от Академията?
- Говореше на един много интересен език, смесица от стари български думи и от италиански. Правеше много интересни сравнения. Например: "Остави гласа да тече като пълноводна река, плавно!". Така обясняваше легато - пеене. Неговото легато! Предпазваше ни от форсирането. Казваше:"Задръж се дотам, докъдето са ти възможностите. По-добре по-кратко да излезе един тон, отколкото да не е изпят добре. С него подготвих партията на Филип II от "Дон Карлос" - една от коронните му роли. Изискваше например началната фраза от прочутата ария да изпявам само в медзавоче, така както той я пееше. По този повод г-жа Франка, която присъстваше на всичките часове на Борис Христов, ни разказа една история, която ни направи дълбоко впечатление. Случило се е, когато за пръв път пял Филип под диригентството на Караян. На репетицията Борис Христов изпял фразата медзавоче, а Караян раздразнен му направил бележка, тъй като считал, че с оркестър няма да се чуе. Борис настоял на своето. Някак си конфликтът бил овладян. А след изпълнението, в антракта Караян влязал в гримьорната му и го целунал по гърлото с думите:"Тази фраза трябва само така да се изпява!"
- Има музиканти у нас, които смятат, че г-жа Франка не е особено дружелюбна към българите и не е била особено привързана към Академията.
- Никак не съм съгласен с това. Г-жа Франка ни беше като майка. Тя присъстваше на всеки наш урок и се интересуваше от живота ни, семействата ни, бъдещето ни... Като разбра например, че аз нямам работа и че с колегата ми Бойко Цветанов нямаме прилични жилища, тя пое инициативата и написаха писмо до тогавашния Комитет за култура, в което искаха да ни бъде предоставена за живеене къщата на Борис Христов в София. Казваше: "Познавам тази къща, тя има чудесна градинка и вашите деца ще могат да играят там." Борис Христов вече я беше подарил на държавата ни. Искаше това да е дом за млади певци, където те да се обучават, да се изнасят музикални вечери... Естествено, писмото на г-жа Франка нямаше отговор. Впрочем, ние и не очаквахме. Разказвам, го за да изтъкна благородството и съчувствието на тази забележителна жена с огромна музикална култура и голям интелект. Тя беше нещо като охладител на емоциите на Борис Христов. И негов коректор в някои отношения. Той винаги се вслушваше в гласа й. А беше много властен, човек с много силен характер. И още една случка. Пея една фраза и Борис Христов започва да ме връща, връща ме много пъти и все е нещо недоволен. А аз пък не разбирам точно какво търси, докато изведнъж се чу гласът на г-жа Франка:"Борис, двойното "m"". Той много държеше на текста и на правилното му произнасяне и го беше подразнила тази съгласна. И още, когато ни показваше, когато запяваше той изведнъж, като че се пренасяше в някакъв друг, негов си свят, може би и във времето, когато е бил на сцена... Посланието на Борис Христов бе винаги да се стремиш да си на върха на своите възможности - технически, певчески, актьорски и да имаш усещането, че си този, когото представяш на сцената, да се пренасяш в неговия свят.
- Колко сезона имаш вече на сцената?
- Тази година изпълних 20-ия. А първият ми спектакъл бе на сливенска сцена, с Учебния оперен театър, Дон Базилио от "Севилският бръснар". После в Софийската опера, после на свободна практика, после със семейството ми се преместихме в Полша, и там пях малко и накрая стигнах до Кайзерслаутерн. Тук няма голям щат, предпочитат да канят гости от други места. В този театър, който не е първа категория, идват обаче на гастроли много известни певци като Евгений Нестеренко, който пя Сусанин. Тази партия изпълнявах и аз, а когато започнах да я уча, постоянно прослушвах записа на Борис Христов. Той я прави забележително! Неговата интерпретация беше школа за мен. След 12 години отново и отново се връщам към него, продължавам да се уча от неговите записи. Когато отидох в Германия, тогавашният генералмузикдиректор, който го знаеше и беше слушал, все казваше:" В театъра си имаме ученик на Борис Христов". Така че над мен стои това голямо име и аз винаги се стремя към високото, да бъда на ниво. Неотдавна ме включиха в "Кой кой е?" и там също е отбелязан този факт от моята творческа биография.
- Как стигна до Кайзерслаутерн?
- Първо гостувах, беше през 94-та, пях Раймондо от "Лучия ди Ламермур", след което ми предложиха договор. Днес това би станало много по-трудно. Вече пазарът на певци е наситен. Театърът е нов, построен модерно и струва около 90 милиона DM. Оборудван е със съвременна техника, има голяма сцена, отговаряща на всички изисквания - например в постановката на "Cosi fan tutte" на сцената вали дъжд, който наводнява кръчмата на застарелия вече дон Алфонсо, а ние, артистите, слагаме греди над водата, за да можем да се движим из нея. В Германия има много театри и всеки трябва здраво да се бори, за да оцелее.
- Как конкретно става това?
- Преди всичко с голям и много разнообразен репертоар. Честата смяна на заглавия привлича публиката, една творба се играе най-много 10-11 пъти и край. Напоследък започнаха да се правят много копродукции - ние разменяме декори и костюми с Трир. За новия сезон са планирани 11 заглавия, ще има участие и на две българки - Ирина Попова, която пее в Швейцария, и на Даниела Недялкова от Берлин. Сега имаме нов генералмузикадиректор Франческо Корти - диригент, италианец, който набляга повече на италианския репертоар. Градът е прочут с футболния си тим - нашият Мариян Христов е тук вече доста време. Интересното е, че представихме и мюзикъл на футболна тема от американски автор, на стадиона. Правят се и световни премиери на нови творби - имахме спектакъл по разкази на Чингиз Айтматов, който дойде за първото представление. Много екстравагантните постановки не вървят в Кайзерслаутерн, макар да се появяват и такива. За немците разстоянията не са проблем и често има публика от съседни градове по на 60-70 км.: от Майнц, Манхайм, Саарбрюкен... Салоните се пълнят и на оперите, и на концертите. Всяка вечер се случва нещо. Освен опера, оперета, симфоничен концерт има джазконцерти, камерни концерти, има изяви в музея, в катедралата.
- Как се приспособи към немския театър и неговия специфичен стил?
- Човек свиква на реда. А там всичко е много подредено. И в живота - вече не пресичаме на червено например.
- Имаш ли проблеми с българския си произход?
- Не мога и няма защо да бягам от него. Ако някъде наоколо има нещо свързано с българи и имам възможност, отивам. Например пях за пръв път в живота си с Райна Кабаиванска в Принцрегентеатър в Мюнхен - беше концерт за нейната Фондация в България. Също в Манхайм правихме концерт от български и други певци с благотворителна цел. Когато правя рецитали, винаги включвам и творба от наш композитор.
- Каква е равносметката ти след толкова години творческа дейност?
- Кариера се прави трудно и най-често с късмет. Но първо трябва да изградиш базата на кариерата си. Доволен съм от този театър, навярно бих могъл да отида и в по-голям, но пък тук имах възможността да се докосна до най-различни музикални стилове, да направя голям репертоар. Само за 5 години прибавих 25 нови роли и изпях 250 спектакъла. В Германия много се работи, но трябва да си подготвен - и технически и психически - за това натоварване. Смятам, че за един млад певец би било доста тежко.
- Как се виждаш в огледалото?
- Аз съм по борисхристовски борец. Гоня върха на своите възможности. Сцената за мен е една, също и завесата, независимо къде пея - важното е да пея с отдаденост, да дам всичко от себе си. Веднаж след спектакъл един колега ми каза:"А бе, ти пееш като за последно!". Живея в днешния ден, за днешния спектакъл. И когато се връщам от света на моя герой, искам да се чувствам удовлетворен. Бях толкова зажаднял за работа, когато отидох в Германия...
- Пожелаваш ли нещо на младите си колеги?
- Да се научат първо да са вътре в професията, да бъдат на "ти" с гласа си, за да могат да рисуват с него, както изискваше Борис Христов. И да учат езици.

Разговора води Боянка Арнаудова


Пламен Хиджов е завършил Музикалната академия в София, а през 1988 г. е измежду първата група специализанти в Академията на Борис Христов в Рим. От 1981 до 1987 е артист в Софийската опера, която напуска по свое желание. Няколко сезона е на свободна практика. Известно време е в оперния театър на град Лодз, Полша, а от 1995 е в оперния театър на Кайзерслаутерн, Германия. Има голям басов репертоар, включващ партии от опери на Моцарт, Росини, Белини, Доницети, Верди, Вагнер, Глинка и пр. Лауреат е на наши и международни конкурси, има записи и компактдискове. Интелигентен и ерудиран артист, в интервюто си той не пожела да прави сравнение с настоящето на националната ни опера. Оставяме читателя да го направи сам.
Разговор с
Пламен Хиджов