Петък, политически ден

"Панорама" и "Студио "Нова". За изкушения "преследването" на двете предавания, да не говорим за избора между тях, си беше и вероятно ще си остане истинска мъка. Дали да се довери на "Мистър "Панорама", превърнал се вече в лице на "Нова телевизия", или да предпочете неговия наследник, за да стори сравнението и установи евентуалните различия? Зрителско раздвоение, което обаче сякаш не беше прихванато от политиците: по-първите от тях еднозначно предпочетоха студиото на Иван Гарелов, оставяйки на Бойко Василев своите по-"слабо" поставени в партийната йерархия колеги. Така петъкът за политиците се заяви не като проблематичен, а като звезден ден - те, първо, отново се сдобиха с липсващия им любим водещ и, второ, открито демонстрираха удоволствието, че вече няма да им се налага да се блъскат като брави пред вратничката на телевизионната кошара. Петъкът като ден за политически комфорт.
"Студио "Нова" обаче не се оказа досущ стара "Панорама", каквито притеснения възможно е имало. И въпреки това именно приликата зададе разликата. В компанията на Иван Гарелов политиците винаги са се чувствали удобно, сега това удобство бе засилено до крайна степен. Те вече не бяха строени като пред изпитващ (както, прочее, ги беше строил Бойко Василев), а бяха разположени като на "кръгла маса" - всеки сам, но и с лице към другия. Водещият от своя страна, по привичен за него стил, не беше агресивен, още по-малко център на вниманието: той подхвърляше темата за размисъл и оставяше съответният политик да я развие както му е угодно, без прекъсвания и провокативни въпроси. Съвсем иначе от начина, по който журналистически присъства Бойко Василев: не спестява неудобните въпроси, а когато политикът изпадне в логорея - прекъсва го; накратко, той е, който задава рамките на говоренето, не поканеният.
Ако "Студио "Нова", личи си, ще наследи от "Панорама" характеристиката си на място, където политическата персона се показва, то в новата "Панорама" тя ще трябва да се доказва. В "Нова телевизия" политическото изглежда ще бъде ухажвано, в БНТ ухажването със сигурност ще мине на по-заден план, за да го постави в неудобната защитно-обосноваваща се позиция.
Всъщност Иван Гарелов и Бойко Василев в бъдеще вероятно ще оформят двата най-изявени български стила на телевизионно журналистическо-политическо общуване. Първият, разбира се, е доста по-очертан и ясен: водещият не се меси в говоренето, оставя го да тече свободно, да си каже каквото е намислил и тогава чак пита, но не с предварително подготвен въпрос, а произтичащ от казаното. Вторият стил е малко по-агресивен, дори, ако щете, по-видим: политическото при него не се чувства спокойно, то е прекъсвано, по-голямата част от въпросите са предварително формулирани и се отнасят без никакви притеснения към политическата злоба на деня. Така, ако в "Студио "Нова" политикът ще има възможност да обясни от какво е мотивирано едно или друго негово действие, то в "Панорама" няма да става дума за обяснителни, а за оправдателни мотиви. На спокойствието в първото място ще се отговаря с неспокойствие, тревога на второто - политическото там няма да бъде привилегировано, а екзаминирано. То ще трябва да доказва себе си и ценността на присъствието си; свършило е тоест времето, когато бе възприемано за саморазбиращо се: няма вече да се предполага, а ще се предлага, понякога дори излага. Ще бъде сравнявано: било с шоу или култура, било с анимация и в тази конкуренция ще трябва да доказва себе си. Или, за да заключим, ако при Иван Гарелов политическото е аксиома, която една или друга посветена нему личност ще показва доколко е усвоила, то при Бойко Василев е теорема, която всеки път наново ще бъде призовавана да доказва своята истинност. Затова и "Студио "Нова" приключи с прогноза за изборите, докато "Панорама" - с интервю на Жан-Клод ван Дам: Иван Гарелов проверява, така да се каже, политическата състоятелност на политиците, Бойко Василев - обществената състоятелност на политиката. Акцент при първия върху политическите личности, при втория - върху политическата дейност. Необходимо допълване, на което, ако бъде запазена досегашната успоредност на излъчването, ще му бъде трудно да се случва. Петък, все пак, трябва да бъде не само политически, но и зрителски ден.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин