Още в началото ще заявя, че дори за мен, макар и многократно да съм обсъждал с Андрей Райчев ръкописа му, той продължава да предизвиква шоков ефект и че този ефект ще бъде далеч по-силен за онези, за които срещата с книгата му е ненадейна. Имам предвид шок не от харизматичния изказ, а от мисловното напрежение и от откритията, в които то кристализира; напрежение, което е продуктивно дори тогава, когато Райчев се заблуждава; открития, от които могат да се извлекат следствия, решаващи за критическата теория (макар и сам Райчев невинаги да ги извлича). В послеслова си искам да откроя тези открития, да извлека тези следствия, да проследя генеалогията на тези заблуди. Заблуди, които според мен идват от едно полуосъзнато от Андрей Райчев осцилиране между критическа теория и социология, между некласично мислене и постмодерен почерк - ефект на двусмисленост при поставянето на проблема за властта и на нерешителност при идентифицирането на противовластта. Заедно с това обаче това осцилиране сякаш е продуктивното противоречие, движещо мисълта му.
Може би тук е времето за една уговорка: при Райчев некласическо мислене и постмодерен почерк, теоретично съдържание и лекционна форма невинаги са разграничени с ясен контур. Неговите хиперболи имат функциите на теоретически идеализации, неговите оксиморони - на знаци за диалектическите напрежения на проблематизиращата мисъл, а гротеските му - на мисловни експерименти. Затова за книгата му - въпреки че той сполучливо избягва излишно технизирания социологически език и умело си служи с нещо, което аз наричам "философско есперанто" - важи това, което казва Витгенщайн в началото на предговора си към "Трактата": "Тази книга ще разбере може би само онзи, който вече е мислил върху идеите, които са изказани в нея, или върху подобни идеи. Следователно тя не е учебник. Нейната цел ще бъде достигната, ако достави удоволствие поне на някого от онези, които я прочетат внимателно." Всъщност удоволствие от книгата, ако продължа с афоризмите на Витгенщайн, ще получи онзи, който я използва като стълба, която може да бъде блъсната, след като си се изкачил по нея до онова, което е привилегированата гледна точка на самия Райчев.

Деян Деянов

Из Послеслова му към книгата на Андрей Райчев Привилегировани гледни точки