"Жива" и "мъртва" власт
Да се върнем отново към категориите общуване и дейност. Спомняте ли си как описахме основното отношение между двете? С коя категория характеризирахме механизма "казвам-правя", когато всъщност един казва, а друг прави?

Власт.

Най-общо казано, да. Съдържанието на всяка възможна власт е, че думите на едни се превръщат в действие на други, общуването се превръща в дейност. Ако е вярно, че вещите носят социални отношения, следва един много странен извод. А именно, че 99,9 на сто от властта в едно общество е съсредоточена във вещите. Например тезгяхът "говори" - нещо като: "Стой оттатък!". Аз съм купувач и в това си качество не го заобикалям. Впрочем нека да анализираме този пример. Ето го тезгяха. Появява се дете, което не е влязло в това обществено отношение. Освен това, съвсем естествено, тезгяхът без хора не носи обществено отношение, той е просто дървена дъска. Детето тръгва да го заобикаля, за да иде при шоколадите. В този момент баба му, която го държи за ръка, му казва: "Тезгяхът не се заобикаля." И примерно така става три пъти. На четвъртия път детето вече няма нужда от бабата, самият тезгях вече е естествен предмет*. Или всъщност играе ролята на властта. Властта на бабата е родителска власт, всъщност най-чистата власт. "Казвам-правя" тук е реализирано в най-буквален смисъл. Важното обаче е следното - живата власт на бабата над детето се е пренесла във власт на вещта. Да се каже за тезгяха, че е на власт, изглежда малко смешно. Но за парите май никой не се засмива. И така е с много неща, всъщност с най-важните посредници в едно общество.
Сега има да открием нещо съществено. Всяка вещ, погълнала социално отношение, е в това си качество посредник. Вие видяхте, че там, където се къса дейността, възниква посредник, който я "лепи"; посредници са пунктовете, където дейността вече не се къса, т. е. там, където тя се сглобява. Всъщност обществото е сглобка между тези посредници. И материалното тяло на цивилизацията, всички вещи, са просто съвкупност от по-силни или по-слаби посредници със самостоятелно поведение, около които ние обикаляме. Сега можем пак да се върнем към нашия тезгях. Оказа се, че той работи. Нека да обозначим термина така - мъртва власт. Има и по-кратък начин да се изрази това - ред.
Ще спра да ви разказвам това като криминален роман и ще дам определението. Дефиницията е такава: това, което в процес, като живо, ни се представя като власт, в покой, като мъртво, ни се представя като ред. Редът е мъртвата власт, властта, която не говори актуално. Редът е там, където вещта "заменя" думата. Когато не успява да функционира пълноценно като вещи, погълнали социални отношения, властта се съживява. Властовите импулси върху нас са милиарди, те се проявяват от всяка социална вещ, до която се докоснем, в чийто периметър влезем. Където вещта не успява да властва над мен, се появява онова, което виждам като власт - живият човек. (Въпросното министерство с вратата и човека зад нея.) Следователно властта не е, както се привижда на всекидневния човек, група хора, които командват. Властта е самият ред. А елементарната единица на реда е вещта-посредник. Вещите самотанцуват своя гигантски танц, ние сме техните марионетки, хвърлени между тях. (Без изцяло да се свеждаме до това.)
Има една важна визия, която обръща всекидневния навик. На пръв поглед вещите са пасивни, наши покорни слуги, с които се разпореждаме. От другата страна стоят едни лоши чичковци, които не ни дават да правим това. Истина е точно обратното - лошите чичковци помагат на вещите да функционират. Основното е, че вещите работят и затова има общество. А там, където това не става, се явяват хора като дейци на кризата на вещта, по-строго - на кризата на социалните отношения. Когато вещта е в състояние на криза, се появява живата власт и коригира тази нейна кризисност. Веднага се досещате за примери - където светофарът не успява да кара хората да вървят на зелено и да спират на червено, се появява живият полицай, който ги кара да правят това.
Тук е мястото да насоча вниманието ви към главната привидност около властта, главната илюзия, която тя създава около себе си. Властта изглежда като насилие, като сила. Ако питате повечето хора, те така ще я дефинират. Всъщност, както видяхте, така изглежда не властта, а средството й да погасява своята неефективност.
Там, където властта е ефективна, тя е мълчалива и неподвижна - самите вещи властват. Редът се възпроизвежда без по-нататъшно усилие от каквото и да било слово. Живата власт не е насилие, а механизъм, както казах, "казвам-правя". Едно безпроблемно вървене на думите през обществото. Само там, където думите се натъкват на преграда и не се превръщат в действие, се прибягва към допълнителни средства на властта. И насилието е само едно такова средство.
Каква обаче е възможната преграда на властта? На каква преграда може да се натъкне думата, за да не се превърне в действие? Примерно казваш: "Стани!", а той не става. Установеният ред, да речем, е такъв - влиза учителката и децата трябва да станат. Това е характеристика на учителката, от една страна, на реда в училището, от друга, и т. н. Ученикът го е видял, обучен е. Един обаче не става. Единият вариант да не стане е да не я е забелязал. Учителката съживява властовия импулс: "Стани!", той очевидно чува, обаче не става. Какво всъщност прави той? Отговаря. Казал е "Няма!" наум или на глас. Онова, на което може да се натъкне думата, пронизвайки обществото, е просто друга дума. Начинът властта да не сработи е от думите да последват не действия, а други думи насреща. Това е основният сюжет, основният механизъм, в който живее човечеството независимо от типа общество, в което се развиват събитията. Ако схемата дума - действие е подчинението, то схемата дума - дума е съпротивата. Всяка дума в отговор е неподчинение, обаче не в смисъл, че не сработва властта, понеже човекът не е чул или не е доразбрал, а понеже той се противопоставя. И отговаря. Това се развива така - той казва, тя казва, той казва, тя казва... Затова изразът е "ще ме слушате безпрекословно", т. е. без да ми отговаряте. В смешния си вариант: "Като говориш с мене - ще мълчиш."
(Надявам се сега да оценявате какво огромно властово значение добива писмеността. Когато на него нещо е написано, говори самият камък. Представете си, ако хората никога не са виждали нищо писмено и властта винаги е говорила в жива форма, какво се случва, когато тя проговаря в мъртва форма. Камъкът не само стои и обозначава, че това е началото на Египет, а на него нещо и пише. Това е така нареченият свещен текст. Хората са до такава степен потресени от възможността това не просто да бъде мъртво, а да говори, че цели религии са възникнали около подобни неща - скрижалите, надписи и т. н.)
Това беше важно теоретическо допълнение: какво се случва в сюжета, който нищим: жива - мъртва власт. В рамките на живата власт е възможна съпротива и тя се състои в обратно изричане, в отговор. Типична класическа властова формула можете да видите в древногръцките драми, където се появява цял хор, който говори. Това е усилване, ефектът се получава от факта, че говорещите са много. (Препоръчвам ви да четете обезателно един изключителен "романтик", един "ренесансов" учен с могъщо въображение - Б. Ф. Поршнев.) Ще си позволя още една бележка. По принцип в качеството си на всекидневни хора не виждаме друго освен намиращите се в криза предмети. Само кризисните неща отделят енергия. В тази стая е пълно с артефакти, които регулират нашето поведение. Но не си представяйте само макрорегулация. Например във всеки момент ние възпроизвеждаме обстоятелството, че ходим на два крака, а не на четири. И други подобни - светлината винаги е отгоре, стените са прави, а не скосени, масата е повдигната, а не се намира на земята. Това всичкото е не защото така е естествено, тъй като няма естествено, може всякак да е. Просто много предмети са се погрижили аз да не лазя между вас, а да се движа на два крака - така е устроена дори дрехата ми. Хиляди предмети вършат работа в определен момент, без да се виждат. Пак ще повторя, всекидневното съзнание забелязва само това, което е изпаднало в криза, и го поправя. По същия начин, ходейки по улицата, вие не забелязвате хората. Трябва нещо да се случи, за да ги забележите. За да стане видим, предметът трябва да създава криза в дейността или общуването.

За теорията на посредническите структури

Искам да ви запозная с още една кратка тема. Тя всъщност съвсем не е кратка, това е теорията на посредниците, която разработихме през осемдесетте години с Деян Деянов, Кольо Коев и Лиляна Деянова. Но ще ви запозная само с нейната "азбука" (и то с някои неминуеми огрубявания), затова ще бъда кратък. Досега говорихме за вещите като погълнали социални отношения, сякаш те всичките са еднакви. Това обаче не е така. Има разнотипови посредници. Не всеки от тях се държи като тезгяха. Някои се държат по съвсем различен начин и това е станало причина за множество събития в историята на човечеството. Дадохме най-просто определение на посредник - това е обект, който носи отношения в себе си и разрешава криза. Класическият пример на Маркс за размяната на стоки. Стока се разменя за стока: стока - стока.
Когато при тази размяна възникнат кризи, се появяват парите като посредник, за да не се удължава безкрайно веригата от размени (един продава палта, трябват му книги, другият обаче предлага кокошки и пр.). Структурата от стока - стока се превръща в стока - пари - стока. Това е съвършено обикновеното поведение на посредник и парите много време и в много общества са функционирали така и само така. В този случай парите не се различават съществено от тебешира например, който има също някаква посредническа функция.

Общата формула е х - м (медиатор) - х.

Съществуват обществени условия, при които може да се получи т. нар. инверсия в опосредняването. В частния случай с парите или в по-общия случай с всеки един медиатор. Той може да се обърне и от междинно звено да се превърне в изходно. Тогава движението в случая, който разглеждаме, ще изглежда така:

пари - стока - пари'; т. е. м - х - м'

Парите се превръщат в стоки, за да станат повече пари. Посредникът може да стане изходна точка и да се възпроизвежда за сметка на някакви процеси. Разбира се, за целта парите трябва да станат самоочевиден мотив за някого. Как се казва човекът, който е автор на това движение? Капиталист. Повечето от нас имат пари в джоба си, но не ги превръщат в стоки, за да ги превърнат в повече пари. В качеството си на капиталист обаче аз извършвам специални действия, давам си парите за стоки, за да получа накрая повече пари. Това не означава, че понякога няма да изпадна в първия вид отношения. Всеки капиталист, дори и най-алчният, понякога се явява на пазара като обикновен купувач. Независимо от това основното движение се е обърнало, парите са станали самоцел. Тук интересен е фактът, че самият посредник от опосредстваща структура е станал начало на движението.
Въпросната теория различава три вида посредници (или посреднически структури). (Думата "вид" тук не е много строга, защото тези видове са и фази на развитие един по отношение на друг.) Тя, теорията, твърди, че всички посредници могат да се разгледат като:
а) възпроизвеждащи качеството;
б) количествено експанзиращи;
в) възстановяващи мярата**.
Само за да ви е по-лесно да си представите: в "а" влизат повечето предмети в света - нашият тезгях, камината вкъщи. (Това са, така да се каже, обикновените посредници). В "б" влизат "подлуделите" посредници от типа на парите при капитализма. Но това е и "знанието" (в науката) и много други. Тези посредници са склонни към самоцелно количествено нарастване. Третия вид Деянов, Коев и Деянова наричат "възстановяващи мярата" посредници: това са всички нови предмети, несъществували допреди, които разрешават определена социална криза.
Видимо с просто око е, че всеки възможен посредник възниква като тип "в", а после става тип "а". Някои, много рядко, само при специални условия, се превръщат в тип "б".
Няма да влизам в подробности. Искам да отбележа само две неща:
Първо, колкото и да експанзира даден посредник, той може само да изтласка в периферията, но не и окончателно да унищожи или да подчини на себе си всички останали посреднически структури. Затова и неговата доминация винаги е временна.
Второ, количествено експанзиращият посредник има свойства на привилегирована гледна точка. В движението "пари - стока - пари' " или, по-общо, в движението "м - х - м'" гледната точка, която се разкрива, ако гледаме откъм първия член, е много особена. Само си представете. (Абстрахираме се от всичко освен от това движение. Т. е. вземаме обитателя на тази структура само в качеството му на такъв - на капиталист, на учен и т. н.)
Ако целият свят изглежда само начин тази структура да се "затвори", т. е. парите да се превърнат в повече пари, знанието - в повече знание и пр., то тогава несъмнено целият свят ни става по един особен начин понятен. Ние ще знаем "истината" (т. е. съдържанието на движението, абсолютния мотив, така да се каже) и в същото време ще виждаме някакви хора, които правят- струват, но не знаят какво, имат "илюзии". Виждате, че условията за привилегирована гледна точка са изпълнени - двойното знание е налице, макар и в малко по-специфичен смисъл.

Андрей Райчев



Текстът е фрагмент от книгата на
Андрей Райчев Привилегировани гледни точки, чието излизане предстои на
17 ноември.

















*Това не е някакво "обучение" на детето. Или по-точно - не е само обучение. В света на детето се появява още един предмет.


























































































































































































































































**Посредниците тип "а" възпроизвеждат общност; "б" са разлагащи общността посредници; тип "в" възстановяват общностите.