Български писатели в условията на падащ кворум

"Трябва ли да се сдружават хора, които не се понасят и враждуват помежду си?", попита в своя лиричен отчет Иван Теофилов, вече бивш председател на Сдружението на български писатели, пред годишното събрание на формацията, състояло се на 4 ноември т.г. в София. "Всичко трябва да започне от нула, нуждаем се от нов устав", беше централният патос на Теофилов, виждащ председателския си мандат като ужасяваща житейска шега, довела го до много унижения. "Поне да се щадяхме, след като въобще не се уважаваме", повтори и в кулоарите разочарованият и уморен Теофилов.
Събранието беше предхождано от теоретичната конференция "Какво се случи в/на/с българската литература след 1989 година?", съвместна инициатива на Сдружението, Департамент "Нова българистика" към Нов български университет и НДК, проведена на 3 ноември т.г., но по обясними от приведените по-долу изказвания някаква спойка между конференцията и събранието не се получи. (Читателите на вестника ще научат за научния форум от нарочен текст.)
Какви гласове чухме на едно събрание, чиято главна отлика се оказа падащият кворум? Йордан Попов: "Членове на Сдружението са над 200 души, а тук са не повече от 50. Писателският съюз е много по-организиран, докато Сдружението е изгубило почти всякакво влияние в обществото. Има наши членове, които работят срещу собствените ни интереси. Кой от нас участва при направата на Закон за културата?"
Пламен Дойнов: "Пропуск на Сдружението е, че стеснява публичната и географската си база. То не би трябвало да се държи като неправителствена организация, кандидатстваща пред фондации. То не би трябвало да се чуди дали е синдикат или творческа организация, а да бъде алтернатива на Съюза на българските писатели. Трябва да имаме политическо присъствие!"
Луко Захариев: "Ние отдавна страдаме в морално отношение. Искаме да сме нещо различно от Писателския съюз, но да имаме равни права. Имаше годишнина на Вазов. Никой не ни видя да поднесем венец на класика, само от Съюза ходиха. А имаме членове на Сдружението, които петнят патриарха."
Рада Москова: "Защо сме хранителна маса на отделно взети личности, за които членството в Сдружението е важно, за да го впишат в автобиографии, предназначени за изпращане на Запад?"
Любен Лачански: "Всеки тук казва: "А в Хайтовия съюз така правят..." Ние не сме комунисти. И сега знаем, че ще изберем за председател Георги Господинов".
Георги Господинов: "Ето така изглежда новият председател в страховете на Любен Лачански. Възмутен съм от подобни простотии. Правя си предварителен самоотвод."
Ангел Ников: "Насреща си имаме един изключително политизиран Съюз, а нас ни е страх да говорим за това. Предстоят и избори".
Пламен Дойнов: "Проблемът не е в културните прояви на Сдружението. Проблемът е, че те трябва да бъдат алтернатива на пошлите прояви на Съюза, например инсинуацията на акция "Побити камъни", че починалите напоследък писатели са убити едва ли не от демокрацията."
Михаил Неделчев: "Казвате, че колегите от вчерашната конференция "Какво се случи в/на/с българската литература след 1989?" ги няма. А на събранието има хора, които пият четири водки и после влизат, за да спорим. Аз няма да споря с тях. Защото хора като Инна Пелева и Албена Хранова цяла година са работили за българската литература и в момента пак имат университетски часове. Защото се стремим да свържем университетската с писателската култура. А това, че не ходя да поднасям цветя, не значи, че не съм участник в културата. Аз искам да формализирам предложението на Рада Москова: да се замрази членството на тези, които една година не са си плащали членския внос и не са се явили на две поредни събрания. Аз не искам да бъда в едно Сдружение със Стефан Цанев и другите, за които непрестанно лобира "Труд". За да се преборим с тях, трябва да имаме истинска тежест."
Йосиф Петров: "Господа, големият разговор за българската литература още не е започнал. Ние трябва да бъдем сдружение на новия свят. Аз като тръгвах да пиша навремето... А бе един творчески живот, то красота... Трябва активност, работа, честност. Бих участвал във всеки един кръжок. Писателят е голяма работа, бе - духовен водач на нацията."
Цитираното дотук не е тревожен фейлетон - това са откъси от протокола на събранието, и то не най-стъписващите. Защото такива несъвместими гласове чухме на събранието. И точно такива задружни гласове чуваме всеки път - манифестиращи политическата си правилност; хлевоусто-пиянски; постоянно търсещи вражески групировки около ръководството и раздаваните помощи; гласове, постоянно изживяващи се като писателски единствено по бъбриви събрания. Сериозните изказвания на Пламен Дойнов, Рада Москова, Михаил Неделчев и др. са изключение сред словесните абри-кадабри. Затова на подобни събрания идват все по-малко действителни писатели. А дошлите се смеят, срамуват и мълчат.
Сдружението избра за свой нов председател Михаил Неделчев - безспорно най-уместната между останалите две кандидатури (на поета-преводач Вътьо Раковски и на печатаря, издателя и поета Анго Боянов, който стана заместник-председател). Новият секретар на формацията е Николай Кънчев, а членове на Управителния съвет са Емилия Дворянова и Пламен Дойнов. Халът на Сдружението е такъв, че честитките към всички избрани бяха смесени със съчувствия.
Амбициозното ново ръководство ясно осъзнава нуждата от различна концепция за съществуването на Сдружението (неизбежно е при такова колосално количество "мъртви" писателски души). Лично за мен това е (илюзията за) символическото разпускане на настоящата членска маса и символическото й презаписване с адекватни на литературната и обществената ситуация мотиви.
Ударението в работата на Управителния съвет вероятно ще бъде поставено както върху гражданската фигура на писателя, така и върху сближаването между университетската и писателската общност. Най-голямо предизвикателство е медийният образ на Сдружението - важен детайл на фона на епичната битка, водена от популярните български медии срещу съвременната литература. Защото съвременната литературна мисъл трябва да има поне правото на вестникарска конкуренция с войнстващите провинциални визии за българската литература...
Ако новият Управителен съвет не реже до жива институционална плът, каквито и обвинения да му коства това, в Сдружение на български писатели точно писателите ще стават малцинство. Познавайки обаче гражданските позиции на членовете на ръководството, възможността за добро бъдеще на организацията става по-отчетлива.

Марин Бодаков
член на Сдружението