Честито!

Навръх 1 ноември , Деня на будителите, проф. Вера Мутафчиева стана първият носител на държавната награда за култура "Паисий Хилендарски". Голямото отличие й беше присъдено от жури с председател проф. Ивайло Знеполски.
Проф. Мутафчиева остана трезв свидетел на безскрупулния гуляй на историята, подхранвайки българските опити за пристойност чрез своите разкази за бивало и небивало. Гордата решимост, че историята е литература и литературата е история, навлече на Мутафчиева глупави патила сред научната и писателската колегия, но разчисти нови измерения пред обмислянето на родното. С остра памет, възпитана от българските беди и хуморески, от мощната фигура на бащата проф. Петър Мутафчиев, тя имаше кураж да каже, че ние сме превод на Византия. Че трябва да съжаляваме, че битието ни в Османската империя е било ужасяващо кратко. Че самата Мутафчиева е вдовицата на Джем султан. Че няма никаква Голяма история. Че историите са пътешествие сред отделните човешки същества.
Заради ловкостта си да преминава невредима между омаловажаванията и преувеличенията на българската национална култура, да защитава научната яснота сред мрачните изпарения между Изтока и Запада, да възпира грозните героизации на миналото, да дарява с присмех всички кърджалийски времена, да скръцва овреме със зъби, голямата учена и писателка се сдоби с предани читатели и ревностни ученици, с многобройни преводи, с приятели, които ценят несравнимата й трапезна компания и споделят мечтата й за вечери в скромна къща край Босфора...
Ако наградата "Паисий Хилендарски" ще се присъжда на малцината преводачи, които преобръщат България на разума в България на сърцето, то Вера Мутафчиева е точният избор.
Честито!

К