The Bulgarian Chitalishte: А сега накъде?
Приключи пилотният проект по Програмата на ООН за развитие (ПРООН), който трябваше да даде отговор на въпроса могат ли българските читалища да се превърнат в общностни центрове, които да поощряват развитието на гражданското общество в страната?
На националния семинар, проведен на 24 октомври в резиденция "Бояна", на който бяха отчетени резултатите от проекта, бе даден утвърдителен отговор: да! - читалищата могат да станат общностни центрове и вече го правят успешно. Поне това бе внушението, излъчвано от официалната трибуна на семинара. Всички, предварително определени за изказване, потвърждаваха добрите резултати от пилотния проект. Опитите на някои гласове "долу, от масовката", да репликират отделни изводи от реализирането на програмата не срещаха разбиране от официалните организатори.
Провеждането на семинара наистина бе образцово: регламентирани изказвания, представяне на книгата за проекта: Читалищата в България -минало, настояще, бъдеще", прожекция на филм, показващ успехите на "прооновските" читалища, онагледяване на отделни изказвания с прожекции, шведска маса... Всичко това оставяше малко място за дискусия, към която явно се стремяха някои от поканените в залата, но времето не стигаше...
Почти всичко, което по-надолу ще кажем за реализираните проекти, ще се придържа към официално изложената позиция на семинара. Правим го в името на доброто бъдеще, което се очертава за нашите читалища, с надеждата, че така ще допринесем за утвърждаването на практиката, внесена чрез "пилотните" проекти на ПРООН.
За да разберем мащабността и благородството, което е заложено в програмата ПРООН, най-напред трябва да припомним, че днес нашите читалища разчитат главно на държавната (вече станала символична) субсидия, която съставлява 71 процента от всички читалищни приходи. Така наречената "заучена безпомощност" тресе нашите читалища. Свикнали да получават до неотдавна "готови пари", много от тях сега изглеждат наистина безпомощни и мизерстват. В Русенската община, от която досега няма читалище, включено в проектите на ООН, е отпусната субсидия от 11 хил. лв. за всичките доскоро 20 читалища. Повечето от русенските читалищни деятели не са получавали заплати от началото на годината... Има и по-тежки случаи - читалища, които въобще не са получавали субсидия. И друга буря (оправдана и разбираема, но трудно приемлива) премина през читалищата: рязко свиване на щата. Във видинското "Цвят" например от 24 щатни работници са останали 8. С последния случай можем да илюстрираме и една от целите на проекта: да се обогати дейността на читалищата и да се създадат устойчиви механизми за самофинансиране, което би довело до откриването на нови работни места и нови дейности. Читалище "Цвят" е търпелив кандидат за финансиране по програмата...
Има и друга тревожна констатация, която би могла да бъде интерпретирана многозначно: според едно изследване, средният брой на регистрираните членове на едно читалище в градовете е 159 човека, а в селата - 39. Това не прави ли логично намаляването на щата в читалищата, ниските заплати, ограничаването на субсидията, дори закриването на някои от тях? Според същото изследване от всичките 3600, пререгистрирани като организации с идеална цел, читалища (съгласно Закона за народните читалища, приет през 1996 година), около 600 нямат никаква дейност. Оправдано ли е тогава поддържането им в списъка на "живите огнища на българщината"?
Тези няколко щриха от битието на българските читалища очертават контекста на реализирания първи етап на проекта на ПРООН и Министерството на културата (подпомогнат и от холандското правителство, чрез програмата "Матра") за насърчаване гражданското участие и развитие в България чрез разширяване ролята и дейността на читалищата. Идеята е ясна - оцеляването на българското читалище минава през разширяване на неговите дейности, през "ситуирането" му на ново място в обществото. Предстоят следващи етапи по тази програма и за тях вече са осигурени нови 500 хил. долара. Надеждата е, че предстои неколкократно увеличение на тези пари, пак с помощта на ПРООН. Дори се говори, че постепенно към проекта ще бъдат включени нови 500 читалища. Една наистина мащабна дейност, която обаче предполага и по-делово сътрудничество между Министерството на културата и ПРООН.
Първият етап, чието изпълнение започна в тревожната 1997 година, последователно включи 22 читалища - предимно от по-малки селища, - където читалищата са единствен културен институт и чиято съдба като че ли бе предопределена. С програмата те поеха глътка въздух...
Вторият етап приобщи и читалища от областните центрове. Трябваше да се "проиграят" възможностите им в условията на конкуренцията в големия град с други институции. В момента още 20 читалища са подготвени да се включат в следващите етапи на програмата...
Тук е мястото за неизречения от трибуната на семинара въпрос: кой и по какви принципи определяше кои читалища от областните центрове да бъдат включени в проекта. Защо например няма нито едно от София, Пловдив, Русе, Бургас, а от Ямбол например са 3 (словом - три). Не вярвам, че читалища от най-големите български градове не могат да изготвят проекти, поне толкова конкурентни, колкото от останалите окръжни центрове.
В края на първия етап на експеримента логично е да търсим и отговор на въпроса: има ли официално изготвено мнение от Министерството на културата за резултатите от досегашните проекти? Ако има, направени ли са някакви препоръки към реализацията им?...
Целите, които си поставя програмата: финансиране на проекти чрез създаване на нови модели на дейности и практика и формиране на нов тип управленски умения, наистина са стълбовете, около които и в бъдеще ще се гради развитието на читалищата?
Като пример, потвърждаващ ефективно изпълнен проект и устойчивото му развитие във времето, можем да посочим този за работата с Интернет на читалището в Свищов: реализиране на печалби, успешна конкуренция. Разбира се, тук трябва да отчетем и благоприятното условие, че градът е голям студентски център, че читалището има за председател един истински мениджър. Но звучи доста учудващо твърдението, направено извън официалната зала, че в същото читалище не са получавани вече 6-ти месец заплати...
Чрез подобен проект хората от Дупница вече имат достъп до глобалната мрежа, стига да посетят специално оборудваната зала в читалище "Зора". Интересно би било да се направи проучване за резултатите от този проект - колко хора в града се ползват от тази придобивка, достигнала до тях, благодарение на ПРООН. Каква е ефективността му за хората и града?
Ако приемем, че двата проекта са, условно казано, "виртуални", голяма част от останалите можем да причислим към по-практични дейности. Чрез тях най-ясно личи една от основните цели на проекта - социална насоченост към слоеве от населението, които в някаква степен са маргинализирани. Ярко потвърждение е извършеното в читалище "Съзнание" - Брестовица. Проектът им "Квалификация, обучение, социална интеграция" е адресиран към ромското население и останалите безработни в селището и се реализира чрез селскостопанска дейност, предимно лозарство, овощарство, винопроизводство, но също и чрез компютърно и езиково обучение...
Специално към ромското население е обърнат проектът на сливенското читалище "Искра" чрез създаването на Център за консултации и обучение, чията главна цел е да обучава деца роми, отпаднали от училище "поради влошаване на социалното и икономическо положение на техните семейство и на общността като цяло".
Подчертаният стремеж на проектите за социална адаптивност на читалищата също поражда немалко въпроси, не като отрицание на идеята, а като притеснение за прехвърляне на мярката, което би могло, според някои неспокойно духове, да отмести читалището от основното му предназначение: просвета, образование, култура. От друга страна, в по-широкия смисъл на своето предназначение, читалището винаги е носело, макар и не така ярко демонстрирано, идеята за социалната си роля. Още в зората на съществуването си то е подпомагало бедни деца, изпращало е със свои средства по-будни ученици да следват в чужбина, закупувало е и е раздавало безплатно учебници, провеждало е курсове по овощарство, обучение в домакински умения... Но винаги тези дейности са били допълнителни, без да се изместват основните функции на читалищната идея. С проектите, подпомогнати от ПРООН, също се търсят и допълнителни функции, нова ниша, която да разнообрази читалищната дейност и да осигури допълнителни приходи, за да може с тях да се поддържа основната дейност и предназначение на организацията.
Разбира се, има и скептици... Но практиката в последните години показва, че след като държавата постепенно ограничи финансовата си подкрепа за читалищна дейност (показна, богата и разнообразна преди години), днес тя рязко е свита до някакъв кръжок, школа, самодеен състав, който се показва главно около празниците и до традиционното раздаване на книги - обикновено издания, закупени в ерата на "зрелия" социализъм. В по-представителните сгради се отваря и по някоя дискотека, откъдето обикновено идват допълнителните приходи. Това едва ли може да бъде основна дейност на читалищата днес. Със сегашните проекти приходите трябва да се допълнят от новите дейности (не, разбира се, във всички проекти са заложени печалби) като например отглеждане на картофи, билкарство, гъбарство, пчеларство, та дори и разселване на колхидски фазани... И тук скептиците питат - дали допълнителните дейности няма да натежат върху традиционното лице на читалището, отваряйки път главно към регламентирана търговска дейност? Въпросът всъщност е: къде е границата, зад която вече читалището би заприличало на търговско дружество, занимаващо се от време на време и с произвеждането на "културен продукт"?
Генералният проблем на днешното читалище, обедняло и търсещо отвсякъде помощ, е криза на идентичността му. Ясно е, че бъдещето му не е да се съхрани като музеен експонат или като скрита форма на пенсионерски клубове. Но в стремежа си да се модернизира, няма ли опасност то да бъде облечено в къси кожени панталонки с тиролска шапка и тиранти с еделвайс...
Затова трескавото търсене на нова идентичност събужда у много читалищни дейци не отпор, а по-скоро търсене на приемливи отговори на въпроса: къде е точно балансът между онова, което ги е опазило близо век и половина, и кое от модерния свят ще им помогне да оцелеят, да се развиват достойно?
В това търсене е оправдано опипването на разнопосочни дейности, които предстои да докажат (но не от един или два експеримента), че прилягат на читалищното дело: туризъм, бизнесинформация, занаятчийски работилници, центрове за борба с дрогата, женски сдружения, "зелени академии", та дори и омбудсман под покрива на читалището, както е например в Копривщица. (Една от целите на проектите е да "проработи" моделът автономия на читалищата, взаимодействие с местната власт и утвърждаване на гражданското общество.)
За да не "легне" все пак всичко върху плещите на ПРООН, трябва, за собствено самочувствие, да споменем, че има и читалища, които, без да са получили финансова подкрепа от ПРООН, развиват дейности, отговарящи на днешните интереси. В Стара Загора, в читалище "Родина" например, са закупени 15 компютъра, включени са в Интернет, в локална мрежа, свързваща ги с други културни и държавни институции в града. Успешно работят в конкуренция и техните школи. Но това са само отделни добри примери на трудно утвърждаваща се практика...
В края на конференцията, в кратко изказване, онагледено с диаграми и описани разноцветни изводи и препоръки, заместник постоянният представител на ПРООН г-жа Трине Лунд Йенсен над всичко бе изписала въпросителното изречение: "The Bulgarian Chitalishte: "What is Next"

Любен Русков