Д-р Петър Дертлиев
Разочарованата любов мрази най-силно

Георги Лозанов: Д-р Дертлиев, идеите май пак се превърнаха в маски?...
Петър Дертлиев: Целият 40-годишен период е характерен с това. Докато комунистите преди 9 септември бяха в опозиция, те вярваха в своите идеи, макар и нереализуеми. Те имаха едва ли не месианско чувство. Имах един съученик, обущар, който реши, че трябва да постъпи във външно министерство. Беше му втълпено, че разполага с формулите, които никой друг не притежава - формулите на марксизма-ленинизма от "Краткия курс". Този човек беше убеден, че държи абсолютната истина. Времето до 9 септември се характеризира ако не с адекватност на идеи и техните носители, то поне с вяра в идеите. След 9 септември и сега идеите служат само за прикритие на интереси.
Георги Лозанов: Нямате ли чувството, че идеите, които се лансират днес в политиката, още не са станали биография на политиците?
Петър Дертлиев: Абсолютно! Днес в много случаи не идеите командват политическия ни живот, а емоционалната компонента. Тя е много по-силна от интелектуалната. Емоцията е нещо чудесно, но когато тя нахлуе тотално в съзнанието на човек, няма място за идеи. Тогава не идеите, а думите се превръщат във фетиш. Сега такава дума е "марксизъм" или "социализъм", или "комунизъм". Ние вече превърнахме нашето отношение към света в емоционален пълнеж. Но това не е ново. След 9 септември такъв фетиш беше фашизмът.
Георги Лозанов: Не е ли фетишизмът специфика на политиката?
Петър Дертлиев: Много ограничено виждате политиката, ако я смятате само за фетиш и пълнеж.
Георги Лозанов: Добре, да заменим едни думи с други. Не фетиш и пълнеж, а сбор от митове.
Петър Дертлиев: Трябва да разграничаваме няколко неща: политика, политиката и обекта на политика. Политикът може да бъде конюнктурен - човек, който хваща настроенията, емоциите на хората, добре ги изразява, всички викат "Ура!" и той се носи по вълните на ситуацията. Това е политикът от най-ниския разряд. Друг е политикът, който владее прийомите на "занаята", но заедно с това носи свои държавнически идеи, има свои схващания за устройството на обществото. Това е творчество, даже наука. Но тук вече идват степените на политическата адекватност с нуждите на обществото.
След това - самата публика. Какво иска, на какво ниво е? На митинга публиката иска едно, там цари масовата психоза. Там витае чувството на допир, на привидна многозначност, зад която стои еднозначността. Петър Берон веднъж каза много остроумно: "Какво искате, да ви кажа, каквото искате или каквото мисля?"
Георги Лозанов: Това е главно "спектакълът" политика. А на мен ми се иска да поговорим още за нейното реално съдържание. Струва ли ви се, че след 10 ноември идеите на социалдемокрацията имат публичност, че има някакъв реален широк кръг, който стои зад тези идеи?
Христо Буцев: Освен мита "д-р Дертлиев".
Петър Дертлиев: Идеите на социалдемокрацията реално са приети от публиката, но не са приети като социалдемократически. Веднага след промяната в общественото съзнание се възцари отрицание на комунизма, олицетворяван с прослойката, която управляваше. Цялата опозиция беше крайно наситена с антикомунистически емоции. Това беше времето, когато образувахме СДС. Понеже д-р Дертлиев е добре приет като оратор, набързо стана това, за което вие говорите - мит.
Но пред мен като личност и като лидер на партия стоеше въпросът: ще продължим ли да се движим само по линията на антикомунизма, или при наближаващата вече национална катастрофа трябва да покажем конструктивната позиция. Много хора останаха при антикомунизма, не ги задоволи конструктивният момент и те си отидоха от социалдемокрацията. На тях не им стигаше моят антикомунизъм. А със сигурност много от пълнежа на социалдемокрацията не им е чужд. От мен, имайки предвид страданията на семейството ми и на мен през всичките тези години, чакаха да съм Архангел Михаил с кървавия меч. Отмъстителят. А аз не съм. В тази страна един отговорен политик не може да бъде отмъстител, ако има поне малко морал.
Георги Лозанов: Т.е. вие първо участвувахте в разпалването на една емоция, а после в угасяването й.
Андрей Иванов: Или по-точно би било да се каже, че пръв се опарихте от емоцията, която сам разпалвахте.
Петър Дертлиев: Не знам дали съм участвувал. Не забравяйте, че по време на върха на тази емоция си позволявах неща, които никой не си позволяваше. Нито един път през живота си не съм си позволил да предизвиквам към насилие. В разгара на тези емоции аз припомнях, че ние няма да отмъщаваме, че ще градим България с таланта на целия народ.
Бедата не е в емоцията, а в това, че някои започнаха да превръщат емоцията против комунизма в омраза против комунистите. И трябва да ви кажа, че това правят най-вече бивши комунисти.
Андрей Иванов: Каква според вас е основата на избуелия антикомунизъм?
Петър Дертлиев: Най-ярко и най-гръмко вдигат градуса на антикомунизма, първо, хората, които просто правят кариера, второ - тези, които са обладани от "едипов комплекс", трето - разочарованите от собствените си заблуди. Или, първо, кариеризмът, второ, омразата към създателя, трето, комплексът на "нещастната любов". Напоследък все повече мисля и за психологията на лакея, на унижавания, тъпкания, на момчето за поръчки, който изведнъж си връща за всички унижения, които е понасял с фалшива усмивка. Лакеят, който е станал господар, е нещо страшно. Няма по-опасен господар от освободения роб!
Андрей Иванов: Значи се повтаря ситуацията след 9 септември.
Петър Дертлиев: Това е повече от тъжно. Даже може да бъде трагично. Огледалният образ е налице. Хора с болшевишки манталитет, отричащи болшевизма. Хора, които довчера възхваляваха комунизма и комунистите, а сега със същата ярост искат тяхното унищожаване.
Христо Буцев: Понякога си мисля, че опитът за възраждане на българския политически живот се изрази във възраждане предимно на стари партии. Това е малко трагично, понеже 45 години тези партии не са имали никаква възможност да мислят, аз не говоря да действуват. А ситуацията от момента, в който са прекратили своето съществуване, се е променила коренно. Нямам предвид само вашата партия, да вземем г-н Савов1.
Петър Дертлиев: Ако г-н Савов възстанови партията, чието име носи, с мед да го храним. Както и г-жа Елка Константинова2 - ако това е радикалната партия на Найчо Цанов - че ура!
Христо Буцев: Като че ли България търси бъдещето си в 30-те години. Нямате ли такова усещане?
Петър Дертлиев: Не, въпреки че манталитетът е същият. Но истината е, че не се търсят оригинални решения или нови пътища. Нямам предвид политиката - в политическото устройство е най-лесно да се заимствува. Но основната промяна е в икономиката. Ние сляпо имитираме формули от Запад, не търсим формулите в нас. Ловим се за думи: "шокова терапия", "бърз преход веднага"... Немисловният елемент е много силен в нашия политически живот. Неща, които при размисъл са смешни, несериозни, могат да станат печеливш лозунг. Всеки нормален парламентарист на Запад ще се изсмее, ако му се каже, че чрез парламентарна стачка3 може да се прави конституция. На Запад това е спектакъл на селски театър, но у нас той върви.
Копринка Червенкова: Значи публиката ни е такава.
Христо Буцев: Вие от кои политици сте? От онези, които вървят с масата, или от тези, които предпочитат да застанат на една твърда позиция независимо дали пред, със или зад масата?
Петър Дертлиев: Ще бъда нахален: аз не съм политик, който прави кариера. Аз съм политик, който има чувство за мисия. А щом съм дошъл с мисия, трябва да я изпълня каквото и да ми струва това. Защото политикът става държавник, когато приема съзнателно неприятни решения в името на обществото. Дали аз съм станал - не знам. Но смятам, че с това, което се случи в значителна степен и с моя помощ, мога да се гордея. Гордея се, че понякога наричат конституцията "дертлиевска". Защото знам, че с всичките й несъвършенства създадохме основен закон на прехода от една система към друга. А това е твърде много даже за един човешки живот. Възстановяването на кооперацията в истинския й смисъл, Законът за възстановяване на поземлената собственост - смятам, че всичко това, в което имам и свой дял, напълно оправдава преживяното през последните няколко месеца.
Копринка Червенкова: Означава ли това, че вашето поведение напоследък е един пресметнат риск?
Петър Дертлиев: Приет. Не пресметнат.
Копринка Червенкова: А готов ли сте да приемете резултата, какъвто и да е?
Петър Дертлиев: Да.
Копринка Червенкова: Т.е. смятате, че вашата мисия е вече изпълнена? Петър Дертлиев: Мисията ми не е изпълнена. Тя не завършва с едно или две дела. Човек никога не знае кога ще свърши мисията му. Аз направих няколко необходими крачки по пътя към спокойствието в тази страна. Това, което още не съм направил докрай, е да дам големия тласък на социалдемокрацията.
Копринка Червенкова: Не се ли страхувате, че поведението ви напоследък ще ви струва кариерата на политик? А вие трябва да сте политик, за да изпълните мисията си.
Петър Дертлиев: Трябва да сте "приет" политик, искате да кажете. Но може и да не сте приет политик. В демокрацията има инфилтриране на идеи. В момента всичките ми противници са инфилтрирани от идеите на социалдемокрацията, макар и като мимикрия. Това е едно световно движение и ще го има. Дори да свърши моята политическа кариера. Как беше? Важно е движението.
Георги Лозанов: А крайната цел е нищо, ако трябва да продължим цитата на Бернщайн.
Петър Дертлиев: Навремето не приемах първата му половина. Сега не приемам втората. Целта е много нещо, но без движение целта е нищо.
Георги Лозанов: Д-р Дертлиев, вие май се движите в едни и същи цитати, само в различни периоди от живота си се доверявате на различни техни части.
Петър Дертлиев: Фактът, че имам мое мнение към цитатите и идеите, говори, че ги осмислям.
Георги Лозанов: На мен все ми се струва, че сега вие станахте поредната жертва на марксизма.
Петър Дертлиев: На антимарксизма, искате да кажете. Но и марксизмът е жертва на хора, които дори не го познават. Марксизмът не е чак толкова глупаво нещо, както искат да го представят някои. В него има много грешки. В края на краищата това е учение от миналия век, в което редица неща не се сбъднаха, но всяка наука има своите стъпала и всяко следващо гледа на елементи от предишното като на грешка.
Георги Лозанов: И вие трябваше да изкупувате привързаността на социалдемокрацията към грешките на марксизма.
Петър Дертлиев: Социалдемокрацията изповядваше някога марксизъм в интерпретацията на Кауцки. А това няма нищо общо с марксизма-ленинизма, а още по-малко с порочната практика на последния. На някои бе изгодно да идентифицират социалдемокрацията с марксизма, а оттам с комунизма, защото не приех да бъда вестител на мъстта. В момента, когато застанах срещу вълната, аз срещнах омраза, равна на обичта, на която се радвах. Разочарованата любов мрази най-силно. Колко омраза съм видял в очите на хората! Събирам писма, писани до мен с любов и омраза - ще направя една книга за нравите в нашата страна. В настоящия момент с мен не се спори за моите разбирания, с мен спорят по най-долния начин - с лъжата.
Спомнете си правителството на Луканов. От самото начало казвах: нека той започне реформата. Нямаше вече накъде да се измъква. При него ще има безработица. И изведнъж Тренчев излиза с призив да се свали правителството на Луканов. На митинга бе издигнато искането "Оставка сега". После някои казаха, Дертлиев беше прав, но други получиха премия от погрешната стъпка. Самият Луканов преди няколко дни ми каза, че едва сега някои негови колеги, които са го обвинявали, че лесно е отстъпил, са разбрали смисъла на това, което той е направил. Той чакаше да го свалят. И аз предупреждавах за това.
Копринка Червенкова: Как си обяснявате това? С човешка глупост или с т.нар. план "Клин"4?
Петър Дертлиев: И с двете. Има хора, които го правят от глупост, подтиквани от нетърпението на масите. Има и хора, които го вършат съзнателно.
Христо Буцев: Съвсем реално съдържание ли влагате в израза "нетърпение на масите"?
Петър Дертлиев: В известен смисъл - да.
Христо Буцев: Не смятате ли, че това нетърпение е просто изкуствено раздухвано?
Петър Дертлиев: То се нажежава. Нещо като ехолот - пускаш един призив, за който има някаква почва, има нагласа да бъде приет, а после улавяш усиленото му ехо и казваш "Ето, масите го искат." Ти се оневиняваш за идиотските действия, защото мълчиш за своя "ехолот", а се хващаш за "искането на масите".
Копринка Червенкова: Проблем ли ви е било оневиняването? Собственото оневиняване?
Петър Дертлиев: Не, аз имам доста стабилна психика, което не значи, че оклеветяването не ми е неприятно. Вярно е, че недооцених едно нещо - лековерието на масите. Трябваше да съдя първия, който пусна една гнусна лъжа по мой адрес. А после беше вече късно.
Христо Буцев: Вие сте преживели 1945-1946 г., тогава е имало подобни неща. Защо сега се учудвате?
Петър Дертлиев: Трябва да ви кажа, че през 1946 беше по-жестоко, днес е по-гнусно.
Георги Лозанов: Не ви ли се струва, че страдаме от ужасна тавтологичност на езика. На езиково ниво играем само с две карти - комунисти и антикомунисти, които непрестанно се прераздават и сега неусетно ви тикнаха картата "комунист" в ръката.
Петър Дертлиев: Така е. Но тази вълна отминава. Вече виждам насреща си хората, които ме срещат с усмивка. Извън заредените с първична омраза има хора, които се респектират от човека със своя позиция.
Георги Лозанов: Може би защото нашият народ традиционно уважава лекарите?
Петър Дертлиев: Никой не гледа на мен като на лекар.
Георги Лозанов: Вие по какви болести бяхте лекар?
Петър Дертлиев: Гръдни болести, туберкулоза. Но важен е респектът, усещането, че "този човек държи на своето мнение".
Христо Буцев: Искам да ви попитам нещо в упор и искам да ми отговорите по същия начин: какво ще стане с Македония?
Петър Дертлиев: Какво ще стане с Македония сега - не знам. Че ще бъде свободна Македония - знам.
Георги Лозанов: Какво значи свободна?
Петър Дертлиев: Както Австрия и Германия. А след това, след 10 години...
Христо Буцев: Идва Хитлер, един нов аншлус...
Петър Дертлиев: Няма Хитлер с аншлус, има Обединена Европа, Европейска общност, в която и България е равноправен член.
Андрей Иванов: Тогава още един въпрос в упор: член в качеството на какво? На република или монархия.
Петър Дертлиев: Ще ми се да е като република.
Андрей Иванов: "Ще ми се." Като че ли долавям повече увереност по отношение на бъдещото ни членство, отколкото по отношение на това, в качеството на какво - монархия или република?
Петър Дертлиев: За едното съм 100% сигурен, за другото - 90%. Толкова много глупости съм видял през живота си. Не забравяйте, че има и масови психози. А те в един незрял обществен организъм са особено опасни. Най-много укори съм получил за едно от нещата, които включвам в най-големите си дела - така наречения референдум5. За мен беше ясно: в условията на социална криза трябват само няколко демагози. И ето ви го митът на бял кон. Най-напред започнахме да говорим колко "негово величество" е добър баща, какво щастливо семейство има, колко добре всички говорят български и как обичат България. След това идва нейно височество. Хората от старото поколение си спомнят посещението на един киноактьор - дамите на гарата му смъкнаха панталоните от ентусиазъм. Очакваше се да дойде и негово величество. Къде шоу, къде спектакъл, всичко беше добре инсценирано. И когато дойде върхът на тази криза - ето ти Спасителя. Аз си казах: Добре, искате да докарате царя ли? Дайте референдум. Това в медицината се нарича "превантивно лечение". Това, че не стана референдумът, няма никакво значение. Накарах ги да замлъкнат за един значителен период от време.
Копринка Червенкова: И все пак оставяте 10-процентова възможност за монархия. Къде в тези 10% е обективният и къде е субективният момент?
Петър Дертлиев: Обективният момент е тежката икономическа обстановка, неопитността на нашите нови политици. Психологическият - склонността към митологизиране. Склонността да търсим някой да мисли вместо нас и да ни решава проблемите.
Копринка Червенкова: Значи политиците, които сега стоят зад монархията, може би са несигурни политици, нямат самочувствие да решават сами проблемите.
Петър Дертлиев: Не знам какво самочувствие имат, но голям късмет за републиката е, че толкова некачествени хора стоят зад идеята за монархията. Къде беше негово величество в борбата за България! Ценко Барев6 през цялото време присъстваше в българския политически живот, макар и извън страната. А негово величество раздаваше ордени там, където смяташе, че има интерес. На кого? На Иван Дочев7. На фашиста. На д-р Паприков, мой колега, също фашист, който мобилизираше българските студенти и ги пращаше на Източния фронт. Това са ордените, които негово величество раздаваше.
Георги Лозанов: Народът все по-активно си търси бащата, понеже така е свикнал. По едно време вие бяхте на прага да изиграете тази роля. И сега май изпитвате ревност към евентуалните следващи бащи?
Петър Дертлиев: Не можеш да ревнуваш за нещо, от което си се отказал. Не станах "баща", защото не направих необходимите компромиси. А можех да стана и беше много лесно да стана.
Христо Буцев: Вие говорихте преди малко за мита. Така или иначе по цял свят политиката борави с митове. Дайте да не се лъжем. Тогава не е ли задължение на политика да изгражда през цялото време около себе си своя мит.
Петър Дертлиев: Аз и сега съм мит, само че друг. Факт е, че имам хубаво семейство, жена, внуци... И трябва да ви кажа, че всичко красиво ме радва...
Георги Лозанов: Чувствам, че накрая пак ще стигнем до жените.
Петър Дертлиев: Разбира се, аз съм нормален човек. Обичам една хубава картина, един хубав залез, един хубав стих.
Копринка Червенкова: Кажете все пак защо СДС започна да се разпада.
Петър Дертлиев: Заради някои случайности и някои закономерности. Случайността е в това, че няколко случайни икономисти добиха авторитета на непогрешими експерти. И ние буквално поверихме в техните ръце СДС. Имам предвид "екипа на тримата"8. От самото начало се съпротивлявах срещу това СДС да заема тези места в правителството. Знаех, че ще има инфлация, знаех, че ще има безработица, но г-н Луджев твърдеше: "Имаме комплект от мерки, но не ги казваме, за да не ги вземат комунистите. Еди-кога си ще започне подобряването..." И оттам почва трагедията. Костов влезе в парламента случайно поради смъртта на един от кандидатите от Пловдив. Просто ние не знаехме кой идва при нас.
Второ - повече или по-малко започна "внасяне" на идеи отвън. И по-специално от Америка. Няма защо да го крием. Това е "внос" от най-десните кръгове в Америка. Когато кажем на някой в Европа, че поддръжник на "Подкрепа" са транспортните работници в Америка, на тях им е ясно. А който плаща музиката, той я поръчва. У нас няма икономическа база за много от тези идеи, те са нелогични и абсурдни. Костов, който беше се заканил да не прави нищо социално, сега го прави, но го прави под натиска на събитията, не по убеждение, половинчато.
Копринка Червенкова: Тоест вие смятате, че разпадането на съюза започна с влизането в правителството?
Петър Дертлиев: Да, с влизането в правителството и поемането на икономическите министерства.
Георги Лозанов: Да оставим за малко опозицията. Какво е вашето отношение към социалистическата партия? Имате ли чувството, че това е една нова партия?
Петър Дертлиев: Като ме гледате, приличам ли на човек с елементарно мислене? Не вярвам на всеки, който казва, че се е променил, даже той самият да го мисли. Не вярвам също, че всички хора са непроменими и че всички общества са също непроменими. БСП е едно по-голямо или по-малко общество. В него има различни хора. Има динозаври, в това число и млади...
Георги Лозанов: А кой според вас дава облик на партията?
Петър Дертлиев: В настоящия момент - консервативната част. Оказа се, колкото и да е куриозно, че промяната е по-видима в елита на БСП, докато масата все още върви по стадно чувство. Тя се страхува да се откъсне. И всеки от тях, който реши да се откъсне, рискува да потъне, както потъна АСО.
Андрей Иванов: Къде свършва стадното чувство и къде започва чувството на заплаха, даже и за собственото индивидуално съществуване?
Петър Дертлиев: Това определено го има, чувството на заплаха събира тези хора. В този смисъл те са скачени съдове с нашето "синьо-черно" движение. То създава заплаха, то говори някой път неща, от които те полазват тръпки. И тогава хора като Лилов тръбят за тази опасност и хората се събират от чувство за самосъхранение. Това е една партия, в която има не само властолюбие, но и едно параноидно състояние. Във всеки момент вие можете да мобилизирате нейната емоционалност до вкочанясване със заплахата "Вас ще ви избият, ще ви вземат имотите". Така че едното е власт и пари, другото е физическа заплаха.
Андрей Иванов: Има ли някакъв умисъл в това взаимно подклаждане на емоции и на страхове?
Петър Дертлиев: Безспорно има умисъл. Абсолютно сигурно е, че това се прави със съзнание, най-малкото от страна на комунистите, които имат добър мозъчен тръст. Хората ги подценяват.
Георги Лозанов: Излиза, че сте за терапия на психиката на социалистите.
Петър Дертлиев: Аз съм длъжен да се занимавам с това.
Христо Буцев: Колегата има подозрение, че лекувате социалисти, за да можете да ги придърпате към вашата партия.
Георги Лозанов: Защото един излекуван социалист става социалдемократ, нали, докторе?
Петър Дертлиев: Това са половин милион души, които си внасят членския внос, имат малките дребни привилегии и смятат, че са на власт. Няма да има демокрация, ако не освободим тези хора от властническия им нагон, ако не разберат своето нещастно положение като граждани. Надали това ще бъде осъществено напълно в мое време, но поне частично - да.
Христо Буцев: 45 години - имало ли е България, или не е имало? Можем ли да кажем, че през тези 45 години сме съществували. Понеже има хора, които смятат, че не сме...
Петър Дертлиев: Имало е, разбира се, България. А тези, които твърдят, че е нямало, са именно хората, които са съществували най-добре през това време.
Георги Лозанов: Ако сега, когато водим разговора, вие бяхте президент, по-спокойно ли щяхте да се чувствате?
Петър Дертлиев: Нямаше да бъда по-спокоен, бъдете сигурен. Защото отговорностите щяха да бъдат по-големи. В края на краищата аз нося отговорност пред моята особа и пред една партия, която обичам. Тази отговорност не е равна на отговорността за цяла една страна.
Георги Лозанов: Но вие се чувствахте готов за тази отговорност.
Петър Дертлиев: Аз никога не съм искал да кандидатствам за този пост. До голяма степен станах жертва на манипулация. Мен ме убеждаваха, че само аз мога да бъда избран. Аз съм кандидат на Желю Желев, той непрекъснато ме убеждаваше, че никоя друга кандидатура не може да спечели освен моята, тъй като аз съм социалдемократ, комунистите са близки до социалдемокрацията и т.н. И заедно с това зад гърба ми се изплете цялата игра.
Христо Буцев: Това означава ли, че няма да се кандидатирате на президентските избори?
Петър Дертлиев: Аз не съм кандидат за никакъв пост. Казах ви - имам мисия да служа на този народ. Нямам намерение да се кандидатирам. Най-забавното е, че хората ме кандидатират, когато аз не съм дал заявка. Пък и изборите са далеко, а и аз съм далеч от мита. А за това вече наистина трябва мит. За мен най-хубавото ще е партията да стъпи на крака, да дойде един млад човек, да го благословя и да се успокоя за бъдещето на партията.
Христо Буцев: Виждате ли вече този млад човек?
Петър Дертлиев: Не, приемника още не го виждам.
Георги Лозанов: Тези патерналистични пожелания са един добър завършек за разговора.
Петър Дертлиев: Защо патернализмът да е толкова лошо нещо? Вие да не би да страдате от едипов комплекс?!
Георги Лозанов: Не знам, още не съм попаднал на добър психоаналитик.

Интервюто е взето на 5 септември 1991 г. и е публикувано във вестник Култура, бр. 37/1991 под заглавие Политикът не е отмъстител.



























































































































































1 Стефан Савов става председател на възстановената Демократическа партия.
2 Елка Константинова оглавява възстановената Радикалдемократическа партия.















3 Има се предвид гладната стачка на 39-те депутати от СДС срещу новата Конституция.





















































































































4 Според някои идеолози на СДС много преди събитията от ноември 1989 г. службите за сигурност в целия социалистически лагер са подготвили агенти, които по-късно да внедрят в редовете на бъдещата опозиция и по този начин да могат да я манипулират отвътре. Този план те са нарекли "Клин". В България (според Едвин Сугарев) планът "Клин" е проведен толкова успешно, че с незначителни изключения (едно от които е той самият) цялата българска опозиция е съставена от внедрени агенти на бившата Държавна сигурност.































































5 По време на седмото Велико народно събрание д-р Дертлиев предложи референдум за държавното устройство на България; това предложение с голямо мнозинство беше отхвърлено от народните представители.





























6 Ценко Барев е земеделец, преди 9 септември 1944 г. е активен участник в младежкото земеделско движение, политически емигрант във Франция. През 1991 г. е избран за секретар на БЗНС-единен. По-късно неговото място заема Анастасия Димитрова-Мозер.
7 Иван Дочев е един от водачите на българските легиони, за което има издадена смъртна присъда от т.нар. Народен съд. В края на 1944 г. емигрира на Запад. През 1996 г. се завръща окончателно в България и се заселва в Шумен.
























8 "Екипът на тримата" е съставен от Димитър Луджев, Иван Костов и Иван Пушкаров. Поради участието му в кабинета на Димитър Попов по настояване на д-р Дертлиев Пушкаров е изключен от социалдемократическата партия.