Смъртта отне живота на

Стивън Рънсиман .

На преклонна възраст си отиде един от онези историци, на които Бог и личната дарба предоставят уникалния шанс да се превърнат в класици дълго, дълго преди да напуснат земния си път. Отиде си един от онези, за които вестта за смъртта им носи колкото прискърбие, толкова и учудване, че са могли още да бъдат живи.
Неговите книги са особени. Никога не предлагат някаква радикална научна новост, нито участват в остър историографски дебат. Винаги обаче попадат в онзи списък от книги, без които специалистът не може. Почти веднага след публикуването им книги като "История на кръстоносните походи", "Византийската цивилизация", "Падането на Константинопол" стават класика в своя жанр.
Неговите книги са особени. Историята присъства в тях едновременно като широкомащабен процес и като драматичен хоризонт от събития и случки, който се разказва с въображението, ерудицията и страстта на белетрист, специалист и любовник. Казват, че езикът на сър Стивън демонстрира някои от най-представителните черти на английската стилистика, които следва да бъдат изучавани и преподавани в училище.
Бил съм на 12-13 години, когато съм прочел "Падането на Константинопол" на Стивън Рънсиман. Сега, когато съм на 37, знам, че тогава съм прочел една от онези книги, които са мотивирали сегашните ми професионални занимания. Днес знам, че тогава със сигурност съм прочел една от най-влиятелните книги в своя живот. Бог да прости нейния автор!


Георги Казаков