Книгата умря, да живее книгата!, това е отговорът
на френските издателства на нашествието на Интернет.
Началото на новия литературен сезон във Франция е ознаменувано с рекорден брой
новоиздадени заглавия: 557 романа срещу 326 през 1993 г., когато издателите вече се
притесняват от инфлацията на собствената си продукция и се кълнат, че ще я намалят.
В това море вторият роман, написан на френски език от българката Ружа Лазарова, печели
симпатиите на критиката.
Седмичникът "Експрес" й посвещава цяла страница в рубриката си "Книги, в които се
влюбихме от пръв поглед".
Вестник "Паризиен" обявява: "Прекрасен роман, химн на любовта, ода за живота. Роди се
истински писател."
Дори "Льо Канар Аншене" (френският "Стършел") изневерява на традиционните си иронични
забележки и пише: "Ружа Лазарова е имала много интересно хрумване."
Списанието "Космополитен" се спира по-подробно на въпроса за какво мечтаят жените и
публикува мнение на психолози относно пластични операции на гърди: "Бюстът е еротичен обект
като пениса. Някои жени искат да упражняват чрез него същата власт като мъжете. Когато се
подлагат на операция, те не си задават въпроси дали ще могат да кърмят или не. Най-често
питат дали ще изпитват същите усещания, както преди."
Списание "Ел": "Дали защото е родена в България и живее във Франция от десетина години,
Ружа Лазарова описва френското общество така отстранено. В този роман се говори за работа,
за положението на жената, за любовта и за смъртта. Трябва да подкрепим тези "кръстосани сърца".

                     Цена Милева


Кръстосани сърца
За Жул и Жан животът изглежда все по-тъжен. Жан се затваря в своето безплодно недоволство. Нижат се тежко монотонни месеци и години. Да си го кажем направо, мъже липсват в този живот. По едно време се появи момчето с черна коса и нежни ръце; после друго, притеснително, с кестенява коса и грапав език; после отново кестеняв младеж, който притискаше Жул и Жан до окосмените гърди до задушаване; накрая един синеок с неуловим поглед. Тези ту сполучливи, ту несполучливи срещи бяха разделяни от дълги паузи спокойствие. Защо кестенявият изчезна така бързо? Жул и Жан тръпнеха от удоволствие под неговите ласки и стенеха при всеки оргазъм. А грапавият език? Не особено внимателен, но им носеше все пак сладостна възбуда. И той изчезна. Отново започна неопределеното очакване на физически контакт.
По улиците, из кафенетата или по коридорите, Жул и Жан наблюдават мъжете. Избират сред тях по метода на отхвърлянето, но все пак доста остават. Жул и Жан разменят съучастнически погледи с един млад, с един по-възрастен, с един висок и слаб, с един възпълничък. Младият, по-възрастният, високият и слабият, възпълният отговарят на авансите им с усмивка, намигат или просто повдигат вежда. Но Мюриел си тръгва! Мюриел разваля всичко! Жул и Жан отново се завръщат към тъгата на техния сутиен. "Така и не мога да ги разбера тези момичета", въздиша Жан.
Мюриел няма усещането, че не й достигат любовни взаимоотношения. Ерик, Патрик, Марк, Пиер или Доминик са или бяха приятни, внимателни или сериозни партньори. Разговорите с парижките й приятелки я успокояват: нейният емоционален живот не се различава особено от техния; в нейните мимолетни страдания и радости няма нищо изключително.
Ако има някакъв проблем, той не засяга количеството или качеството на връзките. Мюриел мечтае за срещата, за онази среща, която ще я извади от ежедневието, ще я изстреля в кипящите пространства на върховната и невероятна страст, чието съществуване е доказано от множество филми и романи. Мюриел не живее в логиката на очакването, което й се струва глупаво (приятелките й са съгласни с нея); тя просто има готовност, за да не би срещата да я свари неподготвена. Но Голямата любов ще я сполети и Мюриел ще бъде изненадана. Тя идва сред гъст дим от цигари, който излиза от месести устни в строгия декор на кафенето в университета.
Май бяхте Вие.
Преглъщайки едра хапка сандвич от франзела, шунка и сирене, Мюриел вдига поглед към момчето, което явно се обръща към нея.
Нали Вие ми подсказахте Брутния вътрешен продукт, инфлацията, дефицита в държавния бюджет и всички тези невъзможни цифри на изпита по обща икономика. Благодаря Ви.
Бузите на Мюриел постепенно спадат благодарение на усилията на челюстите й.
Хубав ли е сандвичът?
Страхотен, проговаря най-сетне Мюриел. Не разбирам за какво става дума. Нищо не съм подсказвала.
Бяхте седнала зад мен, прехвърлих Ви въпроса ми и чух тих глас, който ми диктуваше цифрите.
Не помня. Може.
Защо не си признае, че не е подсказвала и че сигурно не би посмяла да го направи? Този кафяво-зелен поглед я смущава.
Жул и Жан също са смутени. Жан бе този, който прошепна цифрите, но поначало само Жул го чува. Те оглеждат това момче, което задава странни въпроси и носи червена, много червена риза. Този цвят е почти предизвикателство към училищните власти.
Устата му е красива, казва Жул.
И погледът му е приятен, много лек. Очи, които виждат, без да гледат, нали ме разбираш?
Как се казвате?, пита момчето.
Жул и Жан, отвръщат те.
Мюриел, отговаря тя. А вие?
Филип. Филип Вен.
Не помня да съм Ви виждала на лекции.
И аз не помня.
Водят обикновен разговор. Установяват, че имат общи лекции и се учудват, че не са се засекли по-рано.
Разбират се да се срещнат пак, другаде. Мюриел записва телефонния си номер на някакво листче, което Филип прибира в джоба на ризата си.
През следващите дни Мюриел не го вижда. Непрекъснато мисли за тази риза. Постепенно я обзема тревога: ами ако той я изпере заедно с листчето? Навсякъде й се привижда червено: библиотеката, улицата, квартирата й се оцветяват. Паникьосва се: до последния изпит остават само няколко месеца, не може толкова усилни години да пропаднат само заради една риза!
Той се обажда! Обажда се! Мюриел се разтича, превръща се в локвичка плазма, която потича под стола, а после по пода. По кабела на Франс Телеком се сблъскват банални фрази. Как си, добре съм, а ти, работя, аз не се престаравам, ако искаш да се видим тия дни, няма да е лошо, да, но кога, не знам, а къде, нямам представа. Най-после се очертава среща. Най-после. Мюриел така се страхуваше да не би да не се доразберат! Затваря телефона и постепенно отново придобива човешката си форма от кости и мускули.
Минават три мъчителни дни, подобни на хилядите дни в живота на Мюриел, но тези поне имат някакво предназначение: те водят към срещата. Жул и Жан остават някак встрани от това трепетно очакване. Те внимателно слушат лекциите. Един външен лектор, който говори на семинара по биопсихология на икономическия субект, събужда особен интерес у тях. Лекцията му е посветена на "Икономическата стойност на сетивата".
"Зрението се нарежда, безспорно, на първо място по икономическа стойност сред останалите сетива. 80% от стоките в световното стопанство най-напред се стремят да привлекат погледа. Едва след това идват слухът, вкусът, обонянието и накрая, осезанието. От гледна точка на инвестициите, възбуждането на зрението струва най-малко средства, докато възбуждането на другите сетива често се разглежда като лукс, който малко предприятия могат да си позволят. Опаковката, дизайнът, формата, цветът, това са все фактори, които влияят на поведението на потребителя. Зрението е решаващ фактор в 70% от покупките."
"Ето защо слепите в известен смисъл са отхвърлени от икономиката. Глухонемите и останалите инвалиди си остават пълноценни потребители, които дори представляват интересни пазарни ниши. Докато слепите са същински лишени от икономическа обосновка. Предназначените за тях стоки са специфични, те се произвеждат в ограничени количества, възвръщаемостта на средствата е несигурна. Слепите са истински товар за националните икономики, ето защо съвременната научно-техническа мисъл се стреми да намери разрешение на смущенията в зрението."
Представяш ли си, ако бяхме и слепи?, потръпвайки казва Жул. Мислиш ли, че има слепи гърди?
Пълно е с такива! - саркастично казва Жан.
Те се кокорят, за да покажат ясно на преподавателя, че виждат добре, но им пречи роза от дантелата на сутиена.
Теорията му е ужасна, продължава Жан. - Петте сетива участват активно в търсенето и предлагането! Ох Жул! Чувствам аз, че не съм за този свят, но как да го напусна?
Смутен от внезапната тъга, обзела приятеля му, Жул мълчи. Лекторът минава от теорията към статистиката и засипва аудиторията с цифри. Въпросът на Жан увисва в този свят от схеми и числа.
В уречения час Мюриел се появява пред сградата. Може да застане веднага на опашката, за да пази ред, но предпочита да чака, за да изчакат заедно цялата опашка.
Извинявай, малко закъснях. Мислех, че вече си горе, казва той, когато се приближава до нея с десетина минути закъснение.
Току-що идвам, слъгва тя.
Започва бавно и сантиментално изкачване на пренаселеното стълбище. Копринената риза много бързо се измачква, Жул и Жан се притискат до Филип.
Извинявай, смутено казва Мюриел. Това е заради тълпата.
Филип се усмихва. От двете страни на сочните му устни се издълбават трапчинки. Мюриел потъва в тях.
Тези дни не съм те виждала, казва Мюриел между две хапки.
Ходя само на задължителните лекции. Ще умра от скука. С нетърпение чакам да се дипломирам.
Така или иначе това наближава. А как се оправяш с изпитите?
Снимам лекциите на ксерокс, попрочитам по някоя книга.
Какво правиш, когато бягаш от лекции?
Занимавам се с аквариума си.
Така ли... Интересно ли ти е?
Страшно.
Жул и Жан търпеливо изслушват дълго въведение в рибовъдното стопанство при домашни условия: видове аквариуми, температура и осветление на водата, храни и дози, в които трябва да се дават. В момента, в който напусне техническата тематика, за да заговори за самите риби, Филип става все по-субективен.
Обедът отдавна е свършил, Мюриел и Филип стават, прибират подносите и слизат по стълбата. Навън няколко слънчеви лъчи радват улицата. Мюриел решава да не закопчава палтото си.
Какво ще правиш сега?, пита Филип.
Отивам на лекции. А ти?
Изобщо не ми се ходи. Не искаш ли да се поразходиш?
Мюриел се чуди.
Имаш хубав бюст, знаеш ли го?
Без да обръщат внимание на шеговитата нотка в тези думи, Мюриел, Жул и Жан чувстват как кръвта им нахлува отвсякъде. Бели и червени кръвни телца завират, кръвообращението сменя посоката си. Филип спира, прегръща я, притиска я до себе си, целува я. Това е целувка, от която можеш да припаднеш, от която всичко се преобръща и ти се отнема жизнената потребност да дишаш; вечна целувка, която кара влюбените неочаквано, но съучастнически да направят кръгом, продължава, докато чакат рейса, и после по целия път (една, две, три спирки), докато, залитайки се, качват по пияната стълба към жилището на Мюриел.
Сплескани о топлата и твърда гръд, Жул и Жан се оставят на вихрушката, която се надига на вълни на вълни от корема на Мюриел. Неудобните чашки възпират удоволствието им.
Но скоро сутиенът изхвърча. Жул и Жан изскачат като полудели и се разстилат върху тялото на Мюриел, като тръпнат от възбуда. Ръцете леко ги галят. Пръстите щипят твърдите зърна, после ги отпускат, за да отнемат от напрежението. Стенанията се сливат в любовен хор. Езикът очертава основата на гърдите, върви нагоре бавно, по спирала към тъмните, напрегнати до взрив кръгове. Устата поема зърната едно след друго, после вдъхва студен вятър, за да ги успокои, отново ги засмуква, смуче ги с вече равномерно движение, чийто ритъм се ускорява. Жул и Жан стенат, задъхват се, плачат, викът им става вик на Мюриел и на Филип.
Лежат на легло, осветено от мимолетен слънчев лъч. Мюриел гали следите от нокти, които е оставила върху китките на Филип. Той улавя пръстите й, скрива ги в косата си и започва да се смее.
Защо се смееш?
Сетих се за скапаните физиономии в аудиторията.
Мюриел мълчи, физиономиите с аудиторията никак не са й смешни. Но чувството за вина, че е пропуснала лекция, вероятно увеличава удоволствието й. Той я целува.
Притесняваш ли се, че не отиде на лекция?
Малко.
Всички жени са еднакви.
Изправя се и обгръща женското тяло с възторжен поглед.
Наистина гърдите ти са много хубави. Не съм виждал такова нещо. Имам късмет, че мога да ги милвам. Аз съм един щастлив човек.
Покрива ги с безброй леки целувки.
Колко си хубав, Жул, обичаш ли ме? А ти, Жан?
Какво разправяш?, пита Мюриел, като извива гръб от удоволствие.
Говоря им.
Предпочиташ да разговаряш с гърдите ми, значи вече ти е скучно с мен?
Хайде сега ревности.
Повдига се към устните й, за да утоли жаждата им. Тя се смее и се преструва, че се съпротивява на любовните игри.
Защо ги наричаш Жул и Жан?
Защото много им отива. Не си ли съгласна?
Странен си.
Отново се любят. Никога досега Мюриел не е изпитвала такова усещане, чувства се безгрижна и щастлива. В мрака изведнъж вижда как се решава проблемът на собственото й тяло, което досега й се беше струвало като чуждо. Вярно е, че Филип разговаря с гърдите й, но тя чува този диалог и участва в него.
Сякаш в отговор на тази мисъл коремът на Филип започва да гъргори. Мюриел не пропуска случая.
Как си, коремчето ми? Това момче май не ти обръща никакво внимание.
Тя вкарва езика си в пъпа на Филип, който извиква и се свива на топка.
Да не мислиш, че понеже ти го чуваш, коремът ми непременно има какво да ти каже.
А гърдите ми имат, така ли?
Целувка в тила и Мюриел скача от леглото. Филип хвърля презерватива и се настанява удобно, за да гледа. Мюриел излиза от банята. Филип присвива очи. Кърпата пада, Мюриел си оправя сутиена.
Защо го слагаш?, възмущава се Филип.
Мислех, че познаваш гърдите на жените.
Точно заради това.
След един определен размер вече не може без бельо.
Глупости. Махни това и си сложи копринената риза. Казвам ти, че е по-добре.
Шегуваш ли се! Да се клатят във всички посоки. Щом мръдна, гърдите ми се люшват като при земетресение.
Ненавиждам сутиените. Презервативи за гърдите. Харесва ли ти с презерватив?
Взима пластмасовия отпадък, изцапан със сперма и прах, и го размахва. Макар и стресната, Мюриел намира бърз отговор:
Аз поне си свалям презерватива, преди да се любя.

Превела от френски с малки съкращения Цена Милева

Rouja Lazarova, Coeurs croises, Editions Flammarion, 204 pages, 100 FF