Малокадрие

БНТ се обезкадрява. Къде доброволно, къде насила. Процес, тръгнал отдалече, но днес особено видим, вероятно заради новопоявилата се конкуренция. Започна с Кеворкян, мина през Нери Терзиева и Емилия Иванова, после една спортна вълна напусна - Борис Касабов, Крум Савов. С Елена Йончева телевизията сама си подля вода; bTV, за щастие, почти нищо не изтегли, но затова пък "Нова телевизия" - олеле! - издърпа Иван Гарелов, а с него и Милен Цветков. "Сан Стефано" 29 обезлюдява откъм професионалисти и това, колкото и неприятно да звучи, личи. Анемията удари особено осезателно "Екип 4": той вече е наполовина - "Екип 2", а и едната половина от тая половина май хич не си е на мястото. В своето "водителство" на предаването журналистката Ирина Недева е повече дезориентирана, отколкото ориентирана, повече заблуждаваща, отколкото проясняваща, повече объркана, отколкото точна.
И за да не бъда голословен, посочвам.
Дезориентираност: направо трогателна беше нейната безпомощност при махленския спор, разгорял се между представителя на българите от чужбина от Манхайм и шефа на фонд "13 века България". В един момент двамата иззеха функцията на водещата, сториха така, че камерата следеше тях, докато за нея забрави. Размяната на реплики се превърна в размяна на нападки; и доколкото за това все пак журналистът не е виновен - то е въпрос на възпитание, а и двамата участници, видя се, изглеждаха със 7 години по-млади - то той поне трябва да прекрати този опит за вербален кеч. Удаде се, но чак когато "събеседниците" се изтощиха; а появата на Иван Станчов Ирина Недева посрещна не просто с облекчение, а като спасение.
Заблуждение: когато цялата страна шумеше около решението на правителствената комисия да предостави далекосъобщителен лиценз на "Нова телевизия" и да пренебрегне шведската ТВ 3, в "Екип 4" за това почти нищо не се чу. Нямаше коментари, нямаше "отзвук", нямаше присъствие в предаването на главните действащи лица в изненадващата развръзка. Честно казано, опитвам се да си спомня какво беше избрано за "гвоздей" на предаването, но не мога - вероятно толкова е било маловажно, че дори не е оставило следа в паметта. Е, не че журналистът няма право на предпочитания, има, разбира се; но понякога стават случки, които са си направо събития и тогава, няма как, предпочитанията задължително минават на заден план за сметка на съответното събитие.
Обърканост: при срещата си с писателя Любен Станев по повод неговия нов роман "Осакатени души" от поредицата "Сага за Салабашеви" Ирина Недева сбърка два пъти: първо, обърна се към него с "г-н Станчев", и, второ, провидя книгата като последна от "сагата". Първата грешка вероятно е отглас: "спасителната" мисия на Иван Станчов изглежда още я държи с трайно усещане, но втората не може да се обясни с друго, освен с недостатъчна предварителна подготовка за разговора. Което, естествено, води и до обърквания. Въобще, "наполовеният" "Екип 4" губи доста от това посичане.
Липсва в него агресивността на Светла Петрова, репортерският усет на Елена Йончева, хлапашкото държане на Милен Цветков.
Евгения Атанасова има твърде много от духа на бившата "Панорама", за да е в състояние сама да компенсира всички тези отсъствия. Светлините на "Екип"-а помръкнаха, посивяха, угаснаха: от предаване, което по интересен начин трябваше да допълва важното от деня, то се превърна в хапче за сън през нощта. Малокадрието винаги по необходимост прераства в ниско качество - журналистическите закони са жестоки и не прощават никому, дори на най-големите и авторитетните.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин