Аристотеловата Метафизика на български

Издател е "Сонм", малко семейно издателство, което се наложи с поредица от преводи на авторитетни френски философи - Конт, Бергсон, Левинас, Лиотар и Дерида, но и на друга френска интелектуална проза. Оттук и изненадата, че навлиза в античността, и то с книга като Аристотеловата "Метафизика". След няколко неуспешни опита с по-големи издателства преводаческият екип убеждава "Сонм" да поеме риска на този труден проект. И ето вече разполагаме с обемния, но лек том на "Метафизика". Най-сдържаното, което бих казал, че книгата е без обичайните типографски препятствия за читателя. Сигурно няма да издържи на дългото и упорито прелистване, до каквото ще доведе щудирането й. Но формата и видът на българската "Метафизика" съответстват на сегашното й ползване. Тя ще повдигне въпроси, ще се наложат добавки и подобрения. Подобни книги стават паметник постепенно. Затова и не бива да се бърза с по-стабилния им външен вид.
Определени преводни книги са conditio sine qua non в европейското културно пространство. Между тях са диалозите на Платон, Омировите поеми, "Битие и време" на Хайдегер, големите трактати на Кант. Между тях е и Аристотеловата "Метафизика". Закъснялата й поява на български още повече подчертава причините за величината на сегашното събитие. С нея започва историята на европейската философия като наука. Тя насочва разбирането за експеримент и такива жестове на европейското мисловно ориентиране като правенето на дистинкции и класификации. "Метафизиката" е "родината" на понятията действителност и възможност, без които днес не бихме сторили и крачка.
Българската "Метафизика" е особено постижение и като един вид съдружие. Компендиум от Аристотелови текстове и работа на коментатори върху тях, тя е "Илиада"-та на гръцката философска наука, съдържаща в себе си колебания както по цялостната система на философията, така и по смисъла на определени понятия. Тези колебания се отразяват и на превода и те са довели до странен ефективен разнобой между Николай Гочев и Димка Гичева, преводач и редактор на книгите I-III и Х-ХIV, и Иван Христов, изпълнил превода на средната част от книга IV до IX. Аристотеловата "Метафизика" на български демонстрира два осъзнати преводачески подхода - единият с уважение към нормата на днешния език и страната на живото слово в Аристотеловия текст, а другият с почит към аристотелизма и последствията му в европейската философска традиция.
Така е. За предоставянето на текстове с такава величина е нужно съдружие. Преди много години подобно съдружие доведе до отличния превод на Омировата "Илиада". Сега то довежда до убедителния резултат на българската "Метафизика". Може би между другите безспорни качества на тази книга е и това, че тя не скрива проблемите си и подканва да се включим в тях. Не за да ги решим, а за да попаднем в заедността, наричана култура. В този смисъл като набелязан път към едно неупражнено на български универсално, Аристотеловата "Метафизика" е не просто събитие за малцина, а културно събитие - и за тези, които не биха я разгърнали.

Богдан Богданов