Международен панаир на книгата в Белград

Той се състоя за 45-и път от 24 до 30 октомври т.г. В него участваха 326 сръбски издателства, както и представители на Гърция, Русия, Италия, Швейцария, Иран, Република Сръбска, Македония и Хърватия. По случай двехилядната година духовен покровител на книжното изложение беше сръбският патриарх Павле, който изнесе кратка беседа и благослови откриването. Подобаващата тържественост на момента не попречи на момчета и момичета от вече легендарната студентска организация "Отпор" (тази дума е най-често срещаният белградски графит) да освиркат казионната реч на академик Деян Медакович, председател на Сръбската академия на науките и изкуствата. Нормално е да сравняваме видяното преди всичко с нашия, софийския панаир на книгата. Е, въпреки войните, ембаргото, изолацията можем да кажем само, че са несравними, и то в полза на белградския. Едва смествания в част от НДК софийски книжен форум трудно може да съперничи по мащаб на белградския саjам, по традиция провеждан в тамошното панаирно градче, в голямата куполна зала 1 и зала 14. Доказателство за изключителния интерес и посещаемост беше не само непрекъснатото гъмжило от хора, но и неприятният факт, че вечер бяха необходими към 20 минути за излизане от панаирната зона поради задръстването от превозни средства. Забележително беше присъствието на медиите на панаира. Домакините ни споделяха как едва сега, след промяната се вижда колко много са белградските телевизии или как бастионът на Милошевич, ежедневникът "Политика", става отново интересен и постепенно се учат да си го купуват. Почти всички централни вестници - "Данас", "Глас явности" и др. - бяха отделили по цяла страница на панаира в деня на откриването му.
Дванадесет издания бяха отличени с Наградата за издателско начинание на 2000-та година, сред тях - "Събрани съчинения" на Йован Дучич (колектив от издателства), "Православна енциклопедия" в 2 тома (изд. "Православна реч", Нови Сад), "Сръбска митология" от Сретен Петрович в 5 книги (изд. ДИП "Просвета", Ниш), "История на византийското царство" от Фьодор Успенски в 3 тома (изд. Zepter Book World, Белград). Между наградените издания беше и Полско-сръбски речник в 2 тома (изд. Сръбска академия на науките и изкуствата и Предприятие за учебници и учебни помагала, Белград). Трябва ли да споменавам, че въпреки обикалянето и разпитването така и не намерихме българо-сръбски речник.
Единственото българско участие на панаира беше това на издателството на "Литературен вестник" по покана на частното белградско издателство "Клио". Това беше една от първите съвместни инициативи по линия на новоучредената Балканска асоциация на издателите (BAP 2000), чийто инициатор е Зоран Хамович, собственик и мениджър на "Клио". Една от основните цели на асоциацията е разширяването на издателските и литературните връзки между балканските страни, от една страна, и между Балканите и Европа, от друга, и Хамович демонстрира в действие как това е постижимо. На неговия щанд беше представено и руското издателство "Амфора", Санкт Петербург. В поредицата "Граал" на "Клио" наред с имена, като Джон Кенеди Тул, Уилям Тревър, Кърт Вонегът, специално за панаира бяха издадени две повести на Борис Христов - "Долината на обувките" и "Сляпото куче", една от малкото преводни български книги на панаира. Забележителен мениджърски успех на Хамович е сътрудничеството с известната италианска издателска къща "Мондадори". На премиерата на едно от съвместните им издания дойде лично италианският посланик в Белград, който не само произнесе слово, но и непринудено стоя до края на вечерта. Българският посланик г-н Трифонов, също поканен, така и не се появи.
Привлекателно място беше и щандът на "Геопоетика", чийто основател е един от влиятелните съвременни сръбски прозаици Владислав Баяц, чийто роман "Книга за бамбука" излезе тази година у нас. Относително малко, естетско издателство, "Геопоетика" публикува основно качествена съвременна проза, която в най-широк смисъл кореспондира с идеите на Кенет Уайт. Едни от най-важните книги на Пол Остър, Александър Генис, Джулиан Барнс, Кристоф Рансмайр, както и на самия Кенет Уайт излизат на сръбски тъкмо с тази запазена марка. Изобщо прави впечатление, че сръбските издатели имат по-последователна политика и когато се захванат с един чужд автор, се стремят да пуснат подред на пазара представителните му произведения, като по този начин едновременно създават и отговарят на определено читателско очакване. "Българската връзка" на щанда на "Геопоетика" беше "Тракийската цивилизация" от Димитър Попов, студия, писана специално за сръбското си издание и преведена от Мария-Йоанна Стоядинович, активно съдействаща на българо-сръбските културни връзки. По личния избор на Владислав Баяц следващото българско предложение в каталога на "Геопоетика" ще бъде "Естествен роман" на Георги Господинов. Важното издателско събитие тази година според Баяц е книгата на Весна Голдсуърти "Измислянето на Руритания. Империализмът на въображението", сравнявана с "Балкани и балканизъм" на Мария Тодорова. Авторката от сръбски произход прави детайлен анализ на британската белетристична, дневникова и пътеписна проза от (XIX век, проследявайки как в нея се изгражда образът на "дивия Изток", който впоследствие става клише за цялата западноевропейска култура.
Панаирите на книгата са, за да разбиват подобни клишета. Белградският успява.

Биляна Курташева