Думи за Вероника Благова

Фотография Станка Цонкова

Вероника беше много неща.
Беше умна, остра, природна, неудобна, кипяща, ексцентрична, многолюдна, сама, богата, мизерстваща, устремена, разнобойна, вдъхновена - всичко до неприличност.
Неприлично умна, неприлично остра, неприлично природна, неприлично кипяща, неприлично многолюдна, неприлично сама.
Всички тези стъкълца на фината й структура се пресичаха от един също тъй неприличен в яркостта си лъч - нейната смелост.
Смелостта на избора й да бъда точно и само себе си, точно и само такава - извън мярката, далеч от златото или пиринча на средата. Да бъде камъче в обувката на великана, троха в постелята на джуджето.
Тази смелост има висока, неприлично висока цена - и тя я плаща дълго, цели 44 години без 40 дни. По пътя си, мисля, срещна много възхита и респект, също толкова обич и приятелство и не по-малко неприемане и неприязън: "Защо така се облича? Защо носи капели, кожени дрехи и крещящи цветове? Защо така здраво пише? Защо не кротне? Що за предизвикателства?"
Моят отговор е, че просто не й бе интересно да се движи по улея - да среше косите, да се вмъкне в поличка шотландско каре с пуловер в подходящ тон, да издяла треските от мислите си и думите си, да се омъжи, да ходи на море с карта, да изкачи стъпалцата до кожен кабинет, прилежно да върви и прилежно да угасне. Не й беше интересно. По й бе интересно да живее, отколкото "да се реализира". Избра да вижда живота през своите очи, не през чужди очила и да го пише такъв, в какъвто се превръща през собствените й лупи.
Вероника - забележителната. Вероника - смеещата се. Вероника - непрежалваща майка си. Вероника - мъчена от роднини. Вероника - с многото приятели. Вероника - несбъдналата се майчица. Вероника - омагьосваща мъжете си. Вероника - с изпоядения от молци свой смисъл.
Сега се усмихва от някой цикламен облак и ни казва: "Аз съм добре. И да не плачете, ей!"
Вероника, прости ни, че ти е било толкова мъчно. Светлина на духа ти.
8 ноември 2000

Аве Иванова