Наказващата памет
Казахският поет Мухтар Шаханович Шаханов е преведен на повече от трийсет езика. Неговите литературни вечери преминават с успех не само в Средна Азия, но и в Русия, Франция, Швеция, Шотландия, Япония... Той е автор на около трийсет произведения, две от които ("Плачът на ловеца над пропастта" и "Нощта на спомени за Сократ или съд върху кожата на тъпоумния") са написани в съавторство със световноизвестния киргизки писател Чингиз Айтматов.
През 1999 година в щаб-квартирата на ЮНЕСКО в Париж официално бе представена предпоследната творба на Шаханов - епичната поема "Заблуждението на цивилизацията". Казахското издание на книгата (едновременно на руски и английски) бе последвано от преводите й в Германия и Китай. Международен интерес предизвиква и все още недовършеният роман в стихове "Космоформула на наказващата памет". Първото му издание ще бъде с марката на швейцарското издателство "Панорама", а по една от частите на романа, "Тайната, отнесена от Чингиз хан", се подготвят театрални спектакли в Казахстан, Киргизстан, Азербайджан, Украйна, Турция, Унгария, Германия.
Мухтар Шаханов е Народен поет на Казахстан и Киргизстан, академик на Международната калифорнийска академия на науките, почетен професор на редица университети в света. От 1993 г. е извънреден и пълномощен посланик на Казахстан в Киргизстан. Нашата среща се състоя в Посолството на Казахстан в киргизката столица Бишкек.
К. А.

- Мухтар Шаханович, как се чувства един поет като посланик?
- Аз съм политик по неволя. Заех се с политика, за да помогна на своя народ. През 1986 застанах зад казахската младеж, която издигна глас против тоталитарния режим. Това беше първото мощно демократично движение у нас, което пробуди самосъзнанието на масите в републиките на бившия Съветски съюз.
- Вашата изява на политическата арена съвпадна със звездния ви час в поезията. Разкажете за този драматичен период от вашия живот.
- През 1986 ми беше присъдена премията на Ленинския Комсомол и през декември в Москва трябваше да се проведе вечер на моята поезия. Тя беше планирана за 19 декември, а на 17-18 започнаха събитията в Казахстан. Вечерта беше отменена от ЦК на КПСС, направо беше забранена. В този тежък момент аз срещнах подкрепата на Евгений Евтушенко и на члена на Политбюро на ЦК на КПСС Яковлев. Благодарение на тях Горбачов се смили и вечерта се проведе. Централната съветска телевизия я излъчваше цели два и половина часа.
Що се отнася до декемврийските събития, всички ни заставиха да мълчим, но аз повдигнах този въпрос на Първия конгрес на Народните депутати на СССР. Аз пръв успях да постигна определени резултати по този проблем. Горбачов ме заплашваше, цялото КГБ ме беше взело на прицел. Подкрепи ме академик Андрей Д. Сахаров. Той ме запозна и с Борис Елцин, който по това време все още беше демократ. След това работих като председател на комисията по разследване на декемврийските събития в Казахстан.

- На академик Сахаров сте посветил специален раздел от книгата си "Заблуждението на цивилизацията" и сте го нарекъл "неуморния правозащитник на страшния ХХ век". Кажете няколко думи за неговото изказване на Първия конгрес на Народните депутати.
- На Първия конгрес на Народните депутати на СССР, обяснявайки теорията на конвергенцията, Андрей Сахаров каза: "Капитализмът, както и социализмът, се е компрометирал. Но и двата имат положителни черти. Като се опираме на тях, с помощта на най-добрите съвременни умове, бихме могли да разработим трети модел". Доколкото разбрах, същността на неговото предложение се състоеше в следното: да се вземе от капитализма държавното регулиране на пазарната икономика, а от социализма - социалния му блок. В този момент огромната страна стоеше на кръстопът. Агресивната част от избраниците, въоръжена с партийна дисциплина, заглуши тревожния глас на Сахаров с издевателски аплодисменти. Мислите на учения не прозвучаха докрай. Вечерта след конгреса аз изпратих до метрото измъчения и уморен Сахаров - живата съвест на Русия. "Знаеш ли - каза ми той, - отсъствието или недостигът на интелигентност във висшите слоеве на интелигенцията, още повече сред избраниците - това е трагедия за народа. Повярвай ми, пропуснахме един дългоочакван шанс. И запомни - утре цялата страна ще съжалява за това."
- На проблема за нравствените и духовни качества на управника сте отредил значително място в своето творчество. Ако си послужа с вашите думи, бих казала, че сте един от онези "броени ентусиасти, които и днес си блъскат главата над въпроса "Кой ще пресметне ущърба, нанесен на епохата от бездушни вождове?". Не благоприятства ли самата психология на тълпата за появата на такива вождове?
- Тираните отдавна подробно са проучили психологията на сляпа подражателност в овчата тълпа. Тя непременно трябва да бъде предвождана от някого, когото всички безпрекословно да следват. Затова в месокомбинатите на вечен пост стоят козли-провокатори. За непристойната заблуда на наивно-доверчивото стадо те биват възнаграждавани с грижи и зоб в изобилие. Учените доказват, че за трийсет хиляди години човешкият мозък не е претърпял съществени изменения. Около 95-97%, а може би и повече, от хората са склонни към безмозъчно подражание и представляват потенциална опасност. Те могат да бъдат натъпкани с всеобещаващи, псевдореални идеи и отведени където и да е. Тираните винаги са разчитали на това.
- В най-новото си произведение вие разказвате за печалния край на един от най-великите тирани. Каква е ролята на историческата правда във вашата версия за Чингиз хан и върху какво е смисловото ударение в тази история?
- Аз отдавна изучавам историята на Чингиз хан. Чел съм почти всичко, написано за него. В "Тайната, отнесена от Чингиз хан" съм си поставил за цел чрез неговия феномен да разкрия феноменологията на злото. Искам да покажа, че злият човек не може да бъде щастлив. Като проследих генетичния код на Чингиз хан от петнайсетото коляно на Тебай, аз разбрах, че "добрата" кръв може да бъде развалена от лоши дела и ако нито веднъж не бъде пречистена чрез покаяние, тя започва да разрушава хората. Плод на лоша кръв, нито веднъж не срещнала отпора на доброто деяние, е кръвожадният тиран Чингиз хан. Никой не е защитен от подобни вътрешноутробни взривове и от черните карми на далечни предци.
- По думите на Ханс-Петер Дюр (физик, лауреат на Нобелова премия - б.а.), вашето ново произведение е "ценно не само защото разкрива тайните на древния тиран, но и понеже предлага на световната цивилизация формула на историческата памет". Завършихте ли вече "Космоформула на наказващата памет"?
- "Космоформула на наказващата памет (протест към съблазните на вековете)" е моето последно, ново по жанр произведение. Това е философски роман в стихове, който се състои от следните раздели: "Трагедията на познанието", "Тайната, отнесена от Чингиз хан" и "Безнравствеността на храбрите или Централноазиатски синдром". Книгата не е напълно готова, но интересът към нея вече е налице, в това число и европейският, на швейцарското издателство "Панорама", например.
Темата за Чингиз хан започва още в първия раздел, заема централно място във втория, а в третия става въпрос за внуците и правнуците на тирана. Като цяло, произведението търси отговори на вечните въпроси: "Как да подобрим духовната същност на човека? Как да обуздаем вечно будното зло, просмукало се в нас от кръвта на далечни предци? Как да запазим и умножим добрите начала?". Аз се опитвам да изведа своя, но общовалидна формула на наказващата памет. Всъщност, това е паметта на обществото, усвоена от отделно лице; това е съвестта. Да се формулира историческата памет днес е много важно, доколкото някои държави превръщат своите тирани в светини. Така се получи в Узбекистан с Амир Темур и в Монголия с Чингиз хан. Трябва да помним, че Чингиз хан е причинил смъртта на 19 милиона души и това е неоспорим факт. Хора като Чингиз хан и Амир Темур не трябва да бъдат превръщани в кумири. Това е опасно. Така те и днес продължават да господстват.

- В последната си книга разказвате интересни неща за начините на въздействие върху човека - словото, музиката, аромата. Странната болест "наследствена тъга", която лекуват, завивайки болния с халата на родния му баща, съществува ли наистина?
- Това е моя художествена измислица, но помня, като дете чух от баща си такава една легенда: Някога, в Отрар, юноша, рано изгубил близките си, напуснал родната степ. В далечна чужбина той получил добро образование, оженил се за красиво момиче, станал знаменит строител и богат човек. Неговите изкусни ръце били така необходими на земляците му, но колкото и пъти да го канели, той не скланял да се завърне у дома. Като разбрал, че е непреклонен, ханът на Отрар - Каир хан, наредил да изпратят на майстора букет ароматен роден пелин. Това бил древен, изпитан прийом. Чудният аромат на пелина пробудил в закоравялото сърце образа на безкрайната Отрарска степ - изумрудени ливади, разстлали се между две велики животворни реки. Възникнали отдавна забравени лица, неподкупни и добри, лица на хора, знаещи цената на дадената дума. И бликнали сълзи на мъчително разкаяние, и майсторът трепетно се застягал за път.
- Да поговорим и за ролята на словото. В "Заблуждението на цивилизацията" разказвате за несъстоялата се поради незнанието на "Манас" киргизка сватба и споменавате един хубав грузински обичай - чеизът на младоженката задължително включва книгата на Шота Руставели "Юнакът в тигрова кожа". Ако и казахите имаха подобен обичай, коя книга би се оказала в чеиза на булката?
- Произведенията на Габит Мусрепов - класика на казахската литература, човек с могъщ дух, превърнал се не само за мене в духовен баща. Той беше един от онези малцина хора, за които словото и делото винаги са били едно цяло. В живота си той извърши два подвига. Когато през 30-те години начело на Казахстан стои Голошчокин, 2200 души умират от глад. Никой не смее дори да спомене този факт, а Мусрепов заедно със свои съратници пише смело писмо до Сталин. Това е подвиг за онова време. И още, когато обявяват писателя Беимбет Майлин за враг на народа, всички се отричат от него, а Габит Мусрепов в Градския комитет на партията открито заявява: "Да се смята за враг на народа великия му син Беимбет Майлин е пълно кощунство. Ако той е враг, то и мене - неговия съмишленик - смятайте за такъв".
Горд съм, че и аз, в трудно за мен време, срещнах подкрепата на Мусрепов. Наскоро с Евгений Евтушенко имахме обща Вечер на поезията. Неочаквано организаторите на срещата показаха кадри от последното, предсмъртно интервю на Габит Мусрепов, в което той говори и за мене. Плаках. Такива корифеи у нас вече няма.

- От древни времена рамо да рамо казахите и киргизите са владели безбрежното пространство от Алатау до Исък-кул. И са имали не само общи пасища, но и сходен светоглед, близки култури. Особено здраво са ви сродили вашите бардове - акини и жирау. Не случайно се е родила песента "Костите ми - казахски, тялото ми - киргизко". Ваш голям приятел е Чингиз Айтматов, с който, по думите ви, ви свързва "родство на душите и обща траектория на възгледите". Валидни ли са тези думи и за други киргизки творци?
- Да, много близки за мене хора тук са Суюнбай Ералиев - Народен поет на Киргизстан, който за мене е като баща, и Тургунбай Садъков - най-големият скулптор на Централна Азия.
- И последен въпрос, който засяга литературната критика. В "Централноазиатски синдром" разказвате интригуваща история за един френски критик, който без да си криви душата, но и без да си рискува живота, оценява бездарните стихове на Людовик ХIV по следния начин: "Ваше Величество, виждам, че сте си поставили много трудна задача - да напишете безсмислено, лишено от каквото и да е съдържание стихотворение. Великолепно сте се справили!". Да следва ли съвременният критик този пример?
- Не всекиму е дадено да бъде и докрай да остане правдив човек. Това е съдба, психология, която се задейства от най-ранна възраст. Това е участ не само за твореца и неговия интерпретатор, а за човека изобщо. В Казълкумите расте интересно растение - камилски бодил. То пуска дълбоки корени - до 50-70 метра. Когато в степта се разрази буря, пясъците се люлеят ту на една, ту на друга страна. Тогава белият трън изобщо не може да си намери място, а камилският бодил е непоклатим, понеже корените му са дълбоки. И при хората е така. Страната страда от хора с плитки корени. И в литературата, и в изкуството, и в народа - навсякъде и винаги такива хора са опасни.

9 юли 2000
Бишкек, Киргизстан


Разговора води Кръстина Арбова



Разговор с
казахския поет
Мухтар Шаханов