Анжела Тошева
в ложата за посветени


Поредният компактдиск на пианистката Анжела Тошева е вече факт. Пребродила през няколко различни композиторски почерка на ХХ век в досегашните свои издания, сега тя е спряла вниманието си върху музиката на Доменико Скарлати - композитор, който и в европейската практика "битува" най-много с 50 от своите 555 сонати. (От текста на Анжела Тошева в буклета на диска научаваме, че са открити още 12.) А доколкото имам спомен, досега това е първият български пианист, който се осмелява да издаде компактдиск само с музиката на великия Доменико. Така тя влиза дръзко в една територия, сама по себе си трудно достъпна поради особеностите на езика, който се говори в нея. То е като ложа за посветени. Защото този тип музика, създадена за чембало, а по-късно интерпретирана и на пиано, събира около себе си кръг от специфични въпроси, свързани с епоха, звук, фактура, начин на "пипане"... Много са! Не случайно към тях посягат избрани пианисти с особен талант и слух по отношение на звука. Това прави нещата много интересни и естествено провокира любопитството въпреки водопада от издания.
Още по-интересен е подборът на Анжела Тошева и нейния продуцент Марио Кръстев. Когато разгърнеш един звукозаписан справочник и проследиш количеството на записи и имената, записали творбите, които е подбрала Тошева, разбираш, че е процедирано много умно - защото тя е записала и някои от най-известните сонати, но също така няколко, които почти нямат записи. Така че един специално насочен слушателски интерес към Скарлати ще бъде повече от задоволен. Разбира се, това е съществено и от гледна точка на пазара в България, а и извън нея. Накрая стигам до това, което наричаме художествено постижение. Колкото и скептично да сме настроени спрямо съотношението България - Европа на тема предкласическа интерпретация (комплекс, който вреди за съжаление точно на когото не трябва), трябва да се подчертае, че в изпълненията на Анжела Тошева има стил, има чудесно артикулиран и отработен звук, в посока на който очевидно е работено много. Резултатът е като амалгама между звука и отзвучаването на чембалото и експресията, която пианото може да даде - чрез педализацията, чрез преобразуването на съотношенията легато-нонлегато в една фраза, в едно изречение... (На места "клавирните изкушения", според мен, идват малко в повече.)
Това е сериозно и обмислено издание - за подготовката му е работено с интерес и задълбоченост. Мисля, че към гледните точки за Скарлати Тошева напълно самостойно и равнопоставено може да прибави своята. Очевидно тя е влязла в листата на "Скарлати-търсачите", които познава твърде добре. Затова намирам, че този компактдиск може най-спокойно да бъде поставен зад името на Скарлати във всеки европейски магазин. Тошева неминуемо ще привлече интереса с бистротата, яснотата и красотата на своя звук (за него очевидно е допринесло и присъствието на Атанас Байнов като тонрежисьор и музикален продуцент), с мобилността си по отношение на формата. И с една свежест на преживяването, която прави впечатление... Прави впечатление и начинът, по който Анжела Тошева е подредила сонатите, търсейки не тоналното съотнасяне, а създаването на една цялостна атмосфера на контраст и в играта, и в настроението.

Екатерина Дочева



















Вградени
ноти



Доменико Скарлати, 16 сонати.
Анжела Тошева - пиано.
Продуцент Марио Кръстев