Оставени само на мизерните си заплати, без стотинка за творческа дейност, българските музикални институти вече цяло десетилетие се задъхват в търсене на всевъзможни начини за оцеляване. Начини, които ги превърнаха в пътуващи евтино платени задгранични трупи и състави, които в по-голямата част от сезона шетат по малките градчета на европейските страни и пълнят джобовете на импресарии печалбари. Малко са тези български музикални институти, които съумяха да запазят националната си значимост и достойнство, които въпреки мизерията отстояваха принадлежността си преди всичко към публиката в своята страна.
Софийската филхармония изцяло оправдаваше през тези години статута си на национален институт и нейните четвъртъчни концерти пълнеха залата с публика, на която малцина други наши музикални институти се радват. Абонаментните цикли се продаваха още в началото на концертния сезон и за софиянци те са се превърнали отдавна в духовна необходимост.
Но кризата не закъсня да почука и на вратата на столичната филхармония. Или по-точно, дълго трупаното недоволство от мизерията и всички нейни последици не закъсняха да избухнат в скандал, разразил се с мълниеносна бързина в рамките на една седмица и довел до драматична развръзка.
В основата на недоволството на оркестрантите е мизерията. Заплатите от 160-200 лв. не стигат за нищо. Но гневът на бедните се насочва не срещу Министерство на културата, определило тези заплати, а срещу генералния музикален директор на Филхармонията Емил Табаков. Във връзка с това оркестрантите повдигат отново един стар въпрос, дълго обсъждан в предишните десетилетия: този за структурата на управление на оркестъра и по-точно - за съвместяването на две длъжности - директор и главен художествен ръководител.
В тоталитарните години разделението на двете длъжности бе добило парадоксален характер.
Директорът-администратор обикновено беше човек, нямащ нищо общо с изкуството - той можеше да бъде генерал, бивш началник гара или бивш директор на керамичен завод. Но задължително трябваше да бъде член на БКП. Тези директори тровеха нервите на главните художествени ръководители повсеместно, затова се взе решение ръководителят на един музикален институт да бъде не друг, а музикант. Така се стигна и до идеята двете длъжности да се обединят в една там, където можеше да се разчита на подходяща за това личност.
От друга страна, съвместяването на двете длъжности крие опасност от еднолично, авторитарно управление - изкушение, на което всеки простосмъртен може да се поддаде. Защото както е трудно в един художествен институт да се прокара черта между административните и художествените проблеми, така е невъзможно един и същи човек да се вживее успешно и в двете роли и сам да постави разграничителна линия между тях.
А директори с качества на мениджъри в изкуството така и няма. В тоталитарните години те не бяха необходими, тъй като системата на музикалния живот беше такава, че нямаше нужда от тях. Сега, когато тя се промени и личността на мениджъра се оказа толкова необходима, си дадохме сметка, че докато тези хора се появят, днес всеки художествен ръководител, музикант, диригент трябва да влиза в тази роля, макар и на аматьорски начала. Дългите години на изолация от световния музикален живот също поставиха отпечатък върху нашите музикални институти, които са принудени да приемат предложенията на третокласни западноевропейски импресарии за задгранични турнета с мизерно ниско заплащане и множество художествени компромиси. Такава е печалната картина на българското музикантство и в този общ пейзаж съхраняваната като оазис до момента филхармония не успя да устои на трусовете на мизерията.

Гласове от оркестъра: Бедността е порок.

Любен Миролесков - представител на оркестъра, председател на синдиката. Първа корна, оркестрант във Филхармонията от 21 години:
- Искаме нова структура на управление, при която Табаков да не съвместява двете длъжности - административен директор и главен диригент. Той не е в състояние да намери изход от сегашната тежка за оркестрантите икономическа ситуация и в качеството си на административен директор да осигури допълнителни доходи за филхармониците. Не може за един елитен оркестър като нашия да няма пазари.
- Обвинявате Емил Табаков, че крие покани за турнета на оркестъра, че дори е отказвал някои предложения. Имало ли е такива случаи и бихте ли ги посочили?
- Има слухове за това, че Табаков е отказвал турнета. Научаваме го от наши колеги, които пътуват зад граница с други оркестри.
- И все пак, не може да се позовавате на слухове, за да отправяте подобни обвинения.
- Да, така е. Но ние бихме желали синдикатите да имат достъп до всички покани, отправяни до Филхармонията за турнета, записи, участия.
- Но Емил Табаков твърди, че не само ви е запознавал с всички предложения, но дори се е съобразявал с изработената от синдикатите тарифа, според която се поставят финансови изисквания за всяко едно от тях. Имали сте високи изисквания за достойно заплащане, а сега сте готови на компромиси.
- Да, защото загиваме, затъваме в бедност. Времената са такиви, че е въпрос на оцеляване.

Николай Куманов - секретар на синдиката, цигулар, оркестрант във Филхармонията от 9 години:
- Ние не искаме нищо повече от това Министерството на културата да спазва Закона за защита и развитие на културата, където в чл. 5, ал. 3 се казва, че МК е длъжно да обяви конкурс за главен директор. А когато бъде избран директор, той от своя страна може да насрочи конкурс за главен диригент. Така двете длъжности ще се разграничат. Сега се получава така, че Емил Табаков е всичко - и диригент, и работодател. Странно ли е, че проявява този тоталитарен стил на управление, тази нетърпимост към всяка чужда инициатива. Тази авторитарност вреди на отношенията му с оркестъра и причина за всичко това е неспазването на закона, според който двете длъжности трябва да бъдат разделени. Ние нямаме нищо против диригента Емил Табаков, чиито професионални качества високо ценим. Нашите възражения са срещу администратора Табаков.
- Обвинявате Табаков за мизерията, за ниските заплати, а защо не обвините за това Министерство на културата, което е определило тези заплати?
- Табаков се опитва да хвърли вината върху Министерството на културата. Но ние си даваме сметка, че в сегашната икономическа ситуация в страната да се настоява за по-високи заплати е невъзможно. За това, ако имаме един добър административен директор с мениджърски размах, нашият оркестър би могъл да намери добър пазар.

Пламен Харизанов - секретар на синдиката, цигулар във Филхармонията от 10 години:
- Най-важното сега е да се промени структурата на управление на Филхармонията и Табаков да не съвместява длъжностите директор и главен диригент. Ние държим на Табаков като диригент, не искаме да се разделяме с него, но настояваме той да се раздели с поста административен директор. Той е прекрасен диригент, но очевидно не е добър администратор, след като допусна да излезем от пазара. Нямаме никакви турнета, нямаме записи, ангажименти. Не е нормално оркестър като нашия да няма допълнителни ангажименти, турнета, покани за записи. Без допълнителни доходи в тази икономическа ситуация ние загиваме. Може ли да се живее със 160 лв. заплата?

Декларацията

Под декларацията са се подписали 91 оркестранти от общо 110. Тонът й е различен от цитираните дотук диалози. И въпреки уверенията на всеки един от оркестрантите, с които разговарях, че държат на Табаков като диригент и искат да го съхранят, в нея има следната точка:
Точка 6: Ако главният художествен ръководител (Емил Табаков - б. а.) прецени, че не може да се съобрази с изискванията на оркестъра, то уместно е Министерството на културата да обсъди вариант за обявяване на конкурс за главен диригент. Като имаме предвид големите професионални възможности на г-н Емил Табаков като диригент, то той спокойно и успешно би могъл да остане постоянен гостуващ диригент.
Кой артист от ранга на Емил Табаков би приел, след като е бил стопанин и е създавал оркестъра в продължение на 15 години, да се превърне в негов "гост"?
Точка 2: Настояваме за достъп до всички сключени договори - не само с оркестъра, но и с неговия диригент.
Нима и личните договори на диригента трябва да бъдат достояние на оркестрантите?
Точка 3: ... Ако е необходимо, да съкрати драстично своите хонорари, ако се налага, в името на доброто на оркестъра, понякога да дирижира и без възнаграждение.
Остава да се поиска Емил Табаков да предостави и банковата си сметка. Що за манталитет е това?
Но в декларацията има нещо още по-недостойно - представянето на Софийската филхармония като една деградирала творческа формация:
От водещ състав Софийската филхармония трайно и неудържимо се превръща в разпадащ се организъм...
...От колектив с висок обществен и професионален престиж - оркестърът на Софийската филхармония се е превърнал в отблъскващо младите и добри музиканти поле за професионална изява...
... За последните няколко години оркестъра напуснаха някои от най-изявените ни колеги - едни заминаха за чужбина, други поеха по турнета с недотам престижни оркестри, трети - направо смениха професията...

Декларацията, адресирана до Министерството на културата, КНСБ, Съюза на българските музикални и танцови дейци и генералния музикален директор на Филхармонията, не е връчена на Емил Табаков, а е предоставена на БТА, откъдето маестрото научава за нея.

Гласът на диригента

- Почувствахте ли се предаден от собствения си оркестър?
- Не само предаден, дълбоко съм огорчен. За мен беше особено обидно да науча за тази декларация чрез журналисти от БТА, които ми се обадиха. Обидно ми е да чета квалификации за Филхармонията като за "разпадащ се организъм". Аз съм се мъчил 15 години, в най-трудните времена да запазя качеството на състава, което при текучеството напоследък е изключително трудно - на два месеца работя с нови музиканти, а вече се налага да търся допълнителни музиканти за всеки концерт. Може ли да бъде "разпадащ се" един оркестър, който всяка седмица пълни залите и има своя прекрасна публика. Всички концерти на Филхармонията са продадени месеци предварително. За какъв "упадък", за каква "тенденция в негативна посока" може да се говори?
- Основателни ли са исканията на оркестрантите?
- Всичко, което те искат, е разумно. Тези музиканти, с които ние всеки четвъртък задържаме вниманието на столичната публика, заслужават нещо много по-добро като заплащане. Но държавата не прецени правилно къде да насочи своята културна политика, кое трябва да подкрепи. Голяма част от това, което оркестрантите искат от мен, не зависи от мен. До скоро те настояваха за по-високи заплати. Сега изведнъж отхвърлиха това си искане, защото разбраха, че е невъзможно. Упреците и изискванията им се насочиха в друга посока - турнета, записи, поръчкови концерти. Но това също не зависи изцяло от мен.
- Оркестрантите ви упрекват, че сте отхвърляли покани за концерти към Филхармонията. Имало ли е такива случаи?
- Разбира се, че не. Но има друго. До скоро оркестрантите държаха да се сключват договори само според техните финансови изисквания. Предоставиха ми тарифи, под които не трябвало да се пада, има дори условие да не се пътува с автобус. При мен са всички тарифи, определени от синдикатите - за записи, за телевизионни участия, за концерти по поръчка и пр. Случвало се е да ги увещавам да обсъдим предложения, които не са добре платени, но са важни за обществения престиж на института. Сега вече оркестрантите са съгласни на всичко - само и само да вземат някой лев. Явно нещата в самите тях са се променили.
- Основното искане на оркестрантите е да се откажете от длъжността административен директор. Какви са всъщност сега прерогативите ви като главен музикален директор?
- Тази длъжностна характеристика е формулирана в заповедта на министър Ивайло Знеполски от 1995 г. и беше направена от него специално за Филхармонията, съобразно националния статут на института, както и според преценката на министъра, че аз притежавам качества за подобно съвместяване на двете длъжности. В заповедта се казва, че всички решения се вземат от главния музикален директор, който от своя страна може да назначи изпълнителен директор. Тази длъжност във Филхармонията изпълнява Бедрос Папазян. Разбира се, аз трябва да съм запознат с дейността на изпълнителния директор, защото по силата на длъжността главен музикален директор аз съм човекът, който не само взема решения, но и носи отговорност за тяхното изпълнение.
- Оркестрантите смятат, че Филхармонията се нуждае от директор-мениджър, който да ги изведе на световния пазар и да им осигури стабилни допълнителни доходи.
- Би било чудесно, ако има такъв човек, но къде са у нас добрите мениджъри? Същевременно не бих приел мениджърът да се меси в дейността на музикалния директор. Дори в Германия интендантът, който съответства на административния директор, се съобразява с музикалния директор. И не интендантът, а музикалният директор е представителната фигура на оркестъра. Кадровата политика също се решава от музикалния директор, който преценява качествата на оркестрантите, а интендантът само подписва заповедите за назначение или уволнение.
- Докога е вашият договор с Министерство на културата?
- Бях много изненадан от срещата си с министърката на културата, на която присъстваше съветникът й по музикалните въпроси Алипи Найденов. Найденов беше човекът, който през годините най-много настояваше ръководител на един музикален институт да бъде диригентът. Изведнъж установих, че той е променил мнението си. Дори каза, че сме отишли в "обратната крайност"... Последва ровене в документи, търсене на загубени договори, изравяне на други, за които не знаех... Министърката ме попита бих ли се явил на конкурс за главен диригент, след като той бъде насрочен от новия административен директор на Филхармонията. Отговорих й, че няма да се явя, защото в продължение на 15 години всеки четвъртък аз съм се явявал на конкурс тук, на този подиум. Разривът вече е факт. Сега предстои да се види как ще го възприеме публиката.

Румяна Апостолова