Вълшебната лампа
на въображението


Да се разказват приказки на сцената е колкото лесно, толкова и трудно. Макар животът на разказващите актьори да не зависи от волята на митичния султан както този на Шехерезада, животът на техния спектакъл все така продължава да зависи от това, колко интересно разказват избраната приказка на сцената. И зависи дори може би повече от този на древната принцеса, защото приказката е отдавна известна на публиката. Зрителят (голям или малък) отива, за да види Как ще му разкажат познатата история. Той повече от жестокия султан е жестоко отегчен от множеството версии, предложени му от различните изкуства и компютърни игри. В този смисъл, изпитанието да се разкаже приказка като "Аладин и вълшебната лампа" на сцената, сред света на комиксите, Интернет, MTV и мощната индустрия на Уолт Дисни, е изпитание и за режисьора Съни Сънински и актьорите, и за възможностите на театъра.
На сцената на МГТ "Зад канала", около един кръг, върху който се завъртат няколко яркоцветни орианталски купола, една източена персийска ваза, лампа и още няколко предмета (сценография и костюми Свила Величкова), са се скупчили актьорите. Те се вслушват в онова, което могат да им разкажат предметите пред тях. Изглежда просто. Но в "разказа на предметите" за "Аладин и лампата вълшебна" те се преобразяват във всичко, което може и не може да му хрумне на човек - куполите в шапки, делви или дворци; вазата във вретено, в тръба или в стар телефон; огледалата в стълба, кутия или магьосническа стая; лампата в огледало, капачето й в звънче или четка за бръснене; ластичният бял чаршаф в духа на лампата, чиято дребна бяла "глава" напомня кукла от тv-шоу и т.н. и т.н. В пестеливо подбраните основни случки от режисьора (представлението на Съни Сънински трае час и нещо) в сценичния разказ за Аладин, игрите на въображението са най-ценното му послание. Защото само "бедната" старомодна сцена продължава да упорства, показвайки на малкия/голям зрител, че не е само съзерцаващ потребител на нечие въображение (както във версиите на Уолт Дисни, например), а потенциален автор/създател на "игри".
Другото, тематичното послание на представлението не е по-малко романтично. Във версията на Сънински и неговите актьори, най-голямото богатство, което дава лампата на Аладин (Емил Котев), е "огънят" на любовта към принцеса Булбудура (Ирини Жамбонас). С този огън той подпалва на финала злия Мавър (Любомир Нейков). Спектакълът твърди, че във времена като нашето, в които и за бедни и за богати най-ценното са парите и храната, и мечтите достигат до изобретяването на "престъпни магии", с които да се сдобият с "вълшебна лампа" на високите приходи, "огънят е загаснал в сърцата на хората". Затова и Аладин не е познатият от повечето интерпретации смел красавец-супермен. Духът от лампата не е силен великан, а изпосталял и дребничък вълшебник, който може всичко, но не и да накара Булбудура да се влюби в Мавъра. Представлението просто казва на своята публика, че важна е не физическата красота и сила, а красотата на сърцето и силният огън на чувствата. А тя, разбира се, едва ли подозира, че това е привлекателният, стар и "изпосталял" дух на Романтизма, извикан на сцената от авторите на "Аладин" и вълшебната лампа на тяхното въображение.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата