Паметта като фотограф

Изложбата на Катарина Матиазек "Меморама" в АТА център за съвременно изкуство предлага оригиналния поглед на един антрополог и художник по образование. Интересите на австрийската художничка са свързани с анализ на езика (словесен, жестов, визуален) и способността му да бъде медиатор в човешките отношения, както и с паметта като истинско оръжие в общуването между хората. На проблема за възможната/невъзможна комуникация е посветена работата, при която на стената чрез брайлово писмо е изписано изречението "снимки на падащи снежинки". Всяка точка от азбуката на слепите представлява полусфера с миниатюрен зимен пейзаж. Измисленият от човешкия интелект език ще подпомогне прочитането на изречението, но в каква степен същността му ще достигне до четящия незрящ?
Анализирайки параметрите на различните типове езици, Катарина Матиазек се обръща към паметта като носител на действително действащи комуникационни кодове. На тази тема е посветено видеото, което проследява своеобразна репетиция на танцова група. Камерата фиксира ръцете на треньора, който преповтаря вече заучени и предстоящи да бъдат изпълнени в бъдеще движения. Паметта е единственият мост между миналия и бъдещия момент. Своеобразната "балетна" стенограма може да бъде разчетена само с познаване на цялостния процес и с включване на всички механизми на паметта.
Последната работа от изложбата, създадена специално за АТА център за съвременно изкуство, представлява безкраен фриз от еднообразни снимки на къщи на морски бряг, нарязани на тесни вертикални ленти с оставено разстояние между тях. Къщите присъстват като хранилища на човешка памет. Стените на галерията, активно включени в инсталацията, също носят следи от минали, настоящи и бъдещи случки. Те са и нишите, които зрителят запълва със своите впечатления и опит. Ако панорамата разчита на внушението зрителят да се почувства като част от ситуацията и "попаднал" в центъра й да изпита усещане за нейното владеене, тук той се изправя пред необозрим за сетивата свят. Погледът не е достатъчен, за да възстанови нарязаната на късчета панорама. Единствено човешката памет има тази способност.
Анализирайки различните типове езици, Катарина Матиазек защитава визуалния език като най-актуален и въздействащ в съвременната мултинационална ситуация. Изображението като най-близко до способността за запаметяване играе все по-голяма роля в процесите на общуване. Неговото минимализиране е също част от идеята на художничката за свят с по-малко жестикулации и повече реален диалог.
Изложбата е осъществена с помощта на Австрийското посолство и на Министерството на финансите на Република Австрия.

Мария Василева







Изкуство
на борда