Четири нощи - четири сезона

Разностилието е стилът, определящ физиономията на изкуството на ХХ век. Неограничавани от канони и догми, творците свободно ползват средства от различни култури, епохи, жанрове, за да изразят идеите си. Така се е получило и с "Четири нощи" - последната премиера на националния ни балет. Либретото, сценографията, хореографията и постановката са на Донвена Пандурски.
Спектакълът започва с лексиката на класическия танц, преминава през джаза, за да завърши с буен канкан върху музика на Офенбах. Четири нощи, четири съня, четири сезона - детство, моминство, зрялост и настъпващата старост в живота на една жена - това е една чудесно намерена тема и възможност да кажеш толкова много неща. Метаморфозирайки се в земния си път, непрекъснато човек живее няколко живота на различни персонажи - понякога съвсем противоположни по дух и по характер. Времето променя не само външния вид, но и оценката на стойностите. Естествено, за да претвориш такъв богат диапазон от състояния и чувства, се налага да употребиш на пръв поглед несъвместими стилове и похвати. Първият сън - "Детето" - по музика на Моцарт (Симфония 34) излъчва чистота. В тази част личат вкус и професионализъм. Със средствата на неокласиката и по каноните на симфоничния танц хореографката изгражда партитура еквивалентна на музиката, радваща окото и вярно отразяваща безметежния свят на детето. На сцената са всички участници, звездите Веса Тонова, Диляна Никифорова, Ясен Вълчанов и Трифон Митев са безспорни перфекционисти. Чудесно попадение е малката Виктория Тачева в ролята на детето.
Не така успешно е решена втората част - "Момичето" по музика на Рахманинов, въпреки че главните партии са поверени на Дарина Бедева и Росен Канев. Многословие, повтарящи се ситуации, хореографски текст, който не казва нищо ново и не покрива като сила богатството на музикалната тъкан. Един стегнат ритъм би подобрил тази част, макар че по принцип намирам грешна концепцията на миниатюрата, тъй като в нея преобладават мрачните краски. А характерни за младостта са оптимизмът и вярата в собствените възможности. В известна степен тази оценка важи и за третата част - "Младата жена" по музика на Бърнстейн, Копланд и Мортън Гулд. Тук също ставаме свидетели на разтегнат ритъм, протяжно действие и трудно разгадаеми взаимоотношения. Изключвам прекрасно сътворения дует "Мечтата". Хореографката в случая е заимствала движения от лексиката на джаз-танца, но отсъства главното - духът на тази музика. Пропуските се компенсират с четвъртата част - "Жената" по музика на Офенбах. Стегнат ритъм, чудесна режисура, изобилие от комични и гротескни ситуации. Танцьорите явно харесват поставената им задача, защото всички играят със сърце и разкриват неподозирани артистични заложби. Тук специално трябва да се отбележат имената на младите таланти Калоян Бояджиев и Ваня Касабова. Удоволствие бе да се види в главната роля Красимира Колдамова. Голямата балерина насища с нюанси и артистизъм сложния образ на жената, която постепенно трябва да се раздели със своята младост, със славата си на актриса, с изиграните роли и изживените любови. С капчица тъга и много самоирония тя посреща задаващата се неизбежна старост, избирайки радостта пред отчаянието. Майсторството на Красимира Колдамова изтръгваше спонтанни овации. Финалният танц, озаглавен "Животът е празник и ние сме част от него", е и едно от блестящите решения на хореографката.

Маргарита Михайлова