Навремето си , когато сегашният шеф на провинция Каринтия беше още в опозиция, той не гледаше чак толкова строго на нещата. И непрекъснато смайваше обществеността с подробности от полицейските досиета, които подробности нямаше как да знае, ако действаше по установения от закона начин. Например, преди три години. Тогава изнесе факти по един случай на екстрадация, който много добре пасваше на концепцията му в тогавашната кампания, която беше подел срещу чужденците. Ставаше въпрос за нелегалното завръщане в страната на криминално проявен. (Наслова беше: Пак виждаме същото...) Тогавашният вътрешен министър, който беше от социалдемократите, много искаше да знае откъде Йорг Хайдер е научил за случая. И получи писмо, в което Хайдер едва ли не се фукаше със знанията си за поверителни данни от полицейското ведомство. Но той отказа да даде каквито и да било по-точни сведения за източниците си, за да не вкара в затруднение "смелите чиновници от изпълнителната власт", които са му помогнали. Освен това нахално препоръча на министъра "възможно най-бързо" да се погрижи за благонадеждното функциониране на полицейската компютърна мрежа.
Сметката на Хайдер "чрез нахалство към прогрес" излезе вярна. Вътрешният министър се отказа да го разследва. Днес обаче, три години по-късно, положението се промени. На власт е Свободната партия. Страната е под знака на шпионската афера. Хайдер отрича, че има нещо общо. А писмото, което наскоро публикува виенският вестник "Фалтер", звучи като улика, каквато то всъщност си беше още преди. Вътрешно министерство междувременно мина под ръководството на член на Народната партия - Ернст Щрасер, който за ужас на партията си още в началото на годината защитаваше правото на демонстрации на противниците на правителството (и когото Хайдер веднага нарече "ляв черен"). Щрасер нареди разследването на цялата афера с кражбата на данни. Многобройни домашни обиски и арести доведоха до повече от десет уволнения на полицейски служители. Между тях е и телохранителят на Хайдер в Каринтия.
Нахалството на Хайдер и подигравателният му смях вече не помагат. Той го знае и затова сега е много ядосан. Говори за "болните мозъци" на журналистите. Достатъчно го дразниха. "Сега ще внеса ред". Чувства се натясно. Ударил е часът на медиите и върху тях се излива агресията на виновния. Кой знае, може би все пак австрийската демокрация ще докаже себе си.

в. Цайт
Вернер А. Пергер
От немски Ирина Илиева