Тази година AEROWAVES meeting (организация на Европейските страни за промоция на млади хореографи, чиито творби ще се представят в Лондон в The Place Theatre по време на Resolution фестивал през януари 2001) се проведе в Архус, Дания от 26 до 29 октомври.
За пръв път кандидатстваха двама български хореографи: Мила Искренова и Антония Докева. Хореографията на Мила беше показана в рамките на първата секция от 50 работи, която е базирана на избора на партньорите на организацията и на избора Джон Ешфорд - директор на The Place Theatre.
От 260 работи, кандидатствали чрез видеокасети, тази година гласовете отидоха за 15 трупи: 4 от Германия, 2 от Франция, 2 от Финландия и работи на хореографи от Испания, Словения, Португалия, Дания, Русия - Наталия Лешченко "Kipling company", Чехия - Кристина Лотакова, която българската публика видя на фестивала "Театър в куфар" в Бургас през това лято. Безспорен талант отличаваше работата на Martine Pisani - Франция, с проекта на трима мъже - танцьор, актьор и художник. (Би било прекрасно, ако поне този спектакъл се включи в някои от летните фестивали през следващото лято.)
Някои от спектаклите, които не са избрани за Лондон, ще имат шанс да бъдат представени на AEROWAVES, провеждан през юли в Амстердам или през пролетта в Дъблин, или пък ще попълнят афишите на фестивалите Kunstcentrum, Vooruit - Gent, Белгия, Танец Прага или "Златната маска", Москва. Така е, защото повечето от партньорите на организацията ръководят фестивали, програмират репертоара в театри или работят за фондации или културни центрове.
Като независим хореограф в екипа поддържах баланса между предпочитанията на престижните фестивали с определена публика, която е доста решаваща за избора на всеки спектакъл, и възможността да се подкрепи ново име, което има талант, но не е поддържано от никоя институция. Предложих AEROWAVES митинг да се проведе в България през 2003 година, като това ще е възможност за представяне и на живо на българска танцова продукция. Център за култура и дебат "Червената къща" вече прояви желание за съдействие и подкрепа на тази инициатива. Да се надяваме на подкрепата и на Министерството на културата (у нас никъде не е систематизирана информацията каква професионална съвременна танцова продукция съществува, какви тенденции се появяват, имат ли въобще такива, мястото на тези продукции на световните сцени, не се следят всичките нови проекти (обикновено се осъществяват премиери и дотам всичко приключва).
Да се надяваме обаче на по-оптимистично бъдеще, когато системата за субсидиране ще бъде по-гъвкава и ще подкрепя и нови трупи за тяхното съществуване с бюджет необходим за работа поне 3-4 години. Системата да се подкрепят проекти за една година може би беше добра за преходния период, но за подкрепянето на нови проекти-спектакли е необходимо едно по-дългосрочно планиране и политика за тяхното съществуване.

Галина Борисова