Робърт Таниън: Движението е метафора

От 6 до 18 ноември в зала 10 на Националния дворец на културата английският танцьор и хореограф Робърт Таниън бе ръководител на уъркшоп. Гостуването и занятията бяха организирани от българския хореограф Росен Михайлов с подкрепата и съдействието на Британския съвет.
Резултатите бяха представени в последния ден, като участниците показаха постигнатото под формата на различни етюди. Съставът бе изключително пъстър: студенти, актьори, професионални танцьори... За съжаление липсваха ученици от хореографското училище.
"Човек има потенциал да бъде много и различни неща" - тази мисъл на Робърт Таниън формулира най-точно концепцията му за танца. "Целта ми - сподели той в обясненията си към различните етюди - е не да обучавам в определена техника, а да представя поредица от средства, с които да се развият движенията. Ползата, която участниците трябваше да извлекат, е да съумеят да изразят себе си, мислите си, опита си чрез движение.
Движението за мен е метафора на човешките взаимоотношения. То трябва да бъде достатъчно конкретно, достатъчно двузначно. Не харесвам танца - форма. Една композиция може да е съвършена, танцьорите да се движат красиво, но липсва ли ми текст, няма ли внушение - оставам безразличен."
Идеите на Робърт Таниън синхронизират с тези на Росен Михайлов, за когото "смисълът на танца не е набор от красиви движения, а изява на личностна позиция на хора, които имат какво да кажат."
Работата на Робърт Таниън, макар и за кратък период от време, постигна резултат, който е особено ценен за танцовите творци. Наложена бе тезата, че танцът е вид текст, че интересната мисъл ражда въздействащо движение, че когато тялото свободно и необременено от канони следи мисълта, се получават ефектни и красиви композиции. Етюдите на участниците представляваха универсални танцови форми, които биха могли да намерят най-различни сценични реализации.
С какво този уъркшоп би могъл да обогати всекидневието на българския съвременен танцов театър? С идеи, с разкрепостяване на духа, с позитивизъм. "Колкото повече подобни семинари се случват, толкова по-благоприятна почва ще се създаде за развитието на съвременния танц у нас. Крайно време е да се разбере, че модерният танц не е по-малкият брат на класическия. За съжаление у нас все още реално няма център за съвременен танц, а развитието на танцовия театър не е по силите на един човек или на група ентусиасти. За да може този уъркшоп или други подобни прояви да се превърнат в трайна тенденция или да имат някакъв по-сериозен ефект, е необходима, колкото и еретично да звучи, държавна подкрепа. Това, което е по моите сили и евентуално предстои, е показаното тук в лабораторен вид да се превърне в спектакъл."

Мария Русанова