В началото на месеца в Евро-българския културен център и в Клуб-галерия "КЕВА" на ул. "Раковски" 114 бе открита изложба фотографии на Томас Руф "Младежи". Томас Руф е роден през 1958 г. и завършва Дюселдорфската художествена академия. Принадлежи към традицията на фотографския документализъм. Почти по същото време в Русе имаше изложба на неговите учители от академията Бернд и Хила Бехер. Работите му се отличават със своя сериен характер, с максимално редуциране на изображението, с поставяне на обектите в едни и същи условия. Зад постигнатата простота се крие виртуозно познаване на оптиката, светлината и умението да се борави с човешкото лице - "най-интересното нещо на света", по думите на присъстващия на откриването фотограф Иво Хаджимишев.
По-долу ви предлагаме, със съвсем малки съкращения, краткото слово на директора на Евро-българския културен център при откриването на изложбата.

И.И.


Уважаеми гости,
През лятото често ми се налагаше да изчаквам светофар до един билборд с реклама на спортните обувки Asics. Отблизо си личеше, че освен фотографа, върху полупрофила на девическия ханш е работил и козметик, за да нанесе обилно фон дьо тен.
Друга е системата на изображението в портретите на Томас Руф, които представяме днес - младежът вляво дори не е имал подръка лосион за след бръснене, когато се е подготвял да влезе в студиото на Руф.
Радостен съм, че успяхме да организираме тази изложба. Тя идва в момента, в който на улицата атакуват гигантските изображения на билбордовете (макар и да сме свикнали с тях), а всички фотографски ателиета са разположили на витрините си по дузина снимки, които подробно описват как не трябва да изглеждаш на новите си документи. Изображението е банализирано.
В този контекст портретите на Руф по странен начин са извън жестикулирането; бижутата на младите дами са очевидно евтини и непретенциозни; нищо драматично няма и във фона. Липсва скандалът. В медиите важи правилото, че името прави новината - тук нещата са обърнати. Анонимността и ненатрапчивостта са достойнството. Дялани от различна материя, събрани в голяма компания и уголемени по волята на фотографа, тези млади хора не настояват за особена индивидуалонст - те просто си я имат. Тя е в особеността на погледа - непосредствен, в покой или обърнат навътре, а ако кръвта на девойката е по-млада - може да й се позволи известна игривост.
Обикновено такива портрети са съпроводени с идентификационни номера, три имена и адрес - условие да преминеш през формалности. Тук анонимността е задължителна. Дори изложбата е странно недраматична за традиционно немската експресивност и желание да се намери разрешение за всеки проблем. Но в това има и мъдрост - да не се допусне отсъждане, присъда, отхвърляне, затваряне на света.
Джереми Паксман в книгата си "Англичаните - портрет на един народ", изследвайки как хората от Острова отговарят на промените на времето, непрекъснато търси сравнението с реакциите на други европейци. А германците през изминалия век преминаха през толкова драматични събития, преживяха толкова промени, че сега непрекъснато се интересуват как изглеждат в очите на другите. Харесвам този подход и портретите на Руф доказват неговите предимства.


Явор Койнаков