Сняг затрупва Вавилон

Вавилон, разбира се, не е онзи Вавилон, само снегът е същият...
Преди време Станислав Стратиев ми надписа книгата си "Стоян" с пожеланието "да бъда мотивиран".
За какво и как - още се чудя. Напусна ни, без да успея да го попитам. А и той не беше по отговорите.
Не беше и по въпросите.
Пишеше хроники.
Осъзнавам го чак сега, когато излезе последната му книга.
"Вавилонска хроника".
Та в тези къси хроники Паскал, Йеремия, Миро, Йован, жената на Паскал, циганите, наречени политически коректно "ъндърграунд" - героите на хрониките, самоотвержено обитават необитаемото си село, затънало в северозапада ни, в сняг, в перушина, в немотия и страх, в лениви илюзии, алкохолни проекти и идиотски хрумки...
Цяла върволица Андрешковци - очевидно единствената порода, която се размножава добре по нашите земи.
Обречени на небитие, защото тяхното е невъзможно, смирено настанили се в спора дали нашето е Ренесанс или Възраждане, те се топлят само на любовта на автора, на не по-малко самоотверженото му усилие да ги разбира, да им съчувства, да ги обича.
Върви се мотивирай...
Ето такава просветлена книга имаше премиера на 16 ноември в зала "Методи Андонов" на Сатиричния театър. Йордан Попов и Георги Мишев говориха за Станко, актьорите Никола Анастасов, Ангел Георгиев - Ачо и Пламен Сираков четоха от книгата. Имаше много хора и, мисля, на всички им беше криво. Че Станко го няма, че героите му ги има...

Никола Вандов