Изкуство и/в публичното пространство

Отдавна съществува мнението, че публичното пространство в развитите страни намалява и все повече се изяжда от частни и корпоративни интереси. Навсякъде ни заливат образи от реклами; билбордове ни призовават да пием кока-кола; да си боядисваме косата, да носим бельо, и да си мием зъбите и ... излишно е да продължавам с примери - вече ги има достатъчно и в нашата простъпваща демокрация; нашия капитализъм.
Намесата на художника в публичното пространство също изяжда парчета от него. Нещо повече, художникът (или групата художници), както и всяка една фирма, се опитва да убеди публиката в качествата на това, което предлага, стреми се да я привлече и прелъсти. По същество действията на артиста (групата) отнемат от публичното пространство в името на частни и лични интереси.
Изключението се случва тогава, когато зад намесата на артиста (групата) в публичното пространство стои определена идеология, подкрепена и поддържана от слоеве на обществото - тогава артистичната намеса предизвиква обществена реакция, намира своя резонанс в публичността, вместо да приватизира части от нея. И когато това се случи - обществото реагира спонтанно и незабавно - спомнете си Кукувците и предаването за Козлодуй.
"Урбанистични цикли", организирани от центъра за медийни изкуства "Интерспейс" в НДК в началото на есента, в същността си приватизира части от публичното пространство, за да покаже възможностите си, уменията си при ползването на техника и технология в изграждането и представянето мултимедийни продукти.
Ключова дума в текста на проекта е "интерактивност". Интерактивността на дадена творба не е нито крайна цел, нито пък може да бъде самоцел - интерактивността е изразно средство и е част от пластичния език, в който е въвлечена публиката. Въпросът е, въвлечена веднъж във визуалния водовъртеж на интерактивността, какви ще са откровенията и незнайните брегове, до които зрителят може да достигне.
Липсата на водеща идея в подбора, обединяването и съчетаването на различни автори, включително и от Великобритания, в "Урбанистични цикли" дава възможност "градът" да се превърне в универсална метафора, в която може да се намесва и ползва всеки... безнаказано (стига да не прекрачва в непозволеното).

Лирическо отклонение

Първоначално като прочетох заглавието "урбанистични цикли", първото, което изплува в съзнанието ми, бяха кръгове, кръговете на Ада. И си помислих, че тази видеоинсталация ще ни потопи, въвлече в различните "кръгове" на Града - на универсалния Град в края на хилядолетието; и тук присъствието на артисти от UK се вписва веднага.
"Ад"-ът дава структура на моралността или на а-морала - при намеса в тази структура обществото реагира незабавно...и там някъде може да се случи и изместването, промяната и развитието на ценностната ни система... От друга страна, имаме възможността да видим за първи път интерактивна видеоинсталация, работеща, цялостна и завършена; показване на професионален подход в изграждането на съвременен визуален и мултимедиен продукт, и то тук и сега, в България - и това преди всичко е дело и заслуга на център за медийни изкуства "Интерспейс" и IDEA - Манчестър, Великобритания.

Венцислав Занков


P.S. Какво би станало, ако артистът се опита да се намеси в частно/частни пространства? Тук предизвикателството е доста по-голямо: ако публичното пространство е по-анонимно безотговорно, достъпно, отворено, буферна зона между лични пространства, то навлизането в частното пространство е рисковано мероприятие с реални физически последствия.