Хари изкусителят


Хари Арабян е от поколението творци, което неусетно и с известна дискретност вече навлиза в своята творческа зрялост. Причините за това не са една и две, но основната между тях е все пак решителната промяна в статуса на изобразителните изкуства: трансформирането им от сфера, подлежаща на внимателен идеологически оглед, в област, която е лишена от престижността на цензуриращото, но и хранещо внимание. Реализацията на творческия труд в предишната и сегашната ситуация (определима като "кой както може") неминуемо предизвиква сътресения както в личен план, така и от по-общ - съсловен и гилдиен - характер. Откриването на творческата ниша става трудно, разработването на стратегия е несигурно, а изкушенията спрямо компромиси от творчески характер нарастват.
Хари е роден през 1959 година в град Бургас, завършва скулптура в Художествената Академия в курса на проф. Любомир Прахов и от 1991 година участва почти редовно във всички големи художествени изложби в страната. Постепенно трупа и своите индивидуални изяви - вече има шест самостоятелни изложби в България и чужбина. Така неусетно и без видими сътресения той навлиза в художествения ни живот и вече можем да твърдим, че е изградил облика си на интересен и специфичен автор. При всички случаи вече е оформил периметрите на особеното си място: основното поле за изява на този изключителен пластик е малката утилитарна форма.
Тук е необходимо да направим съответните пояснения: художествената ни практика и в момента достатъчно рязко се дели на две основни сфери - "приложна" и "изящна". Основанията за това са солидни, но без да навлизаме в сложни теоретични обосновки, трябва да отбележим и наличието на особени, преходни зони между тях. В една такава сфера функционалните характеристики на обекта, въпреки своята категорична определеност, са погълнати от тоталното присъствие на авторовия подход. Този подход става определящ и по отношение споменатите функционални аспекти на обекта. Уникалността на предмета обхваща и тези измерения на неговото съществувание, които тегнат към "приложното". С други думи, творението, въпреки утилитарния си потенциал, придобива и утвърждава качествата си на уникат в същия порядък, както и всяка друга художествена творба.
Хари Арабян се утвърди като професионал чрез непрестанно движение в един широк от гледна точка на своите търсения диапазон - явление, което не е чест гост в нашата съвременна художествена практика. Всъщност той е един от онези автори, чиито творчески търсения са сплав от многообразни интереси и многопосочни реализации - обстоятелство, което му позволява с лекота да преминава от областта на голямата по размери скулптурна пластика към формите със споменатата приложна ориентация. Многообразието и многоликостта в изявите на Хари Арабян са на високо професионално ниво, без разлика от направлението, в което авторът работи за момента. Това говори не само за натрупан опит и умение, но и за интелектуален заряд и познание, което е основен и необходим спътник в подобен начин на творческа изява.
Независимо от различните физически параметри на творбите, които създава, няколко характерни особености остават валидни за всички произведения, които създава. На първо място това е повишеният интерес към търсене на пластичната изразителност, включително и чрез допълнителното й усилване посредством употребата на различни материали- камък, дърво, въжета и пр. Това на свой ред довежда и до следващата характерологична особеност на творбите: те се превръщат в своеобразни съзидания на определени технологически похвати. Спецификите, каквито предполагат различните материали: ковкост и ливкост на метала, съчетан с дълбаене и фладер на дървото, обединени от повтаряща се конопена спирала и стъкмяване на такелажи от разнородните материали - това е само част от възможностите, които неизменно и изкусително предлагат голямоформатните произведения на автора. Тяхното общо излъчване е близко до абстрактното звучене, но то е стоплено от любовното отношение към материала - произведенията, въпреки своята изчистеност, носят следите от непрестанния тактилен досег с ръцете на автора. Независимо от тези качества и особености в споменатото скулптурно направление на работа, Хари Арабян е известен (при това в много по-голяма степен) с работи в областта на малката утилитарна форма. Причината за това, разбира се, не е случайна: все пак тези обекти, покрай всичките си други особености и специфика, имат материална стойност, която ги превръща в поносими от гледна точка на евентуална покупка. Тук пазарната ситуация си казва думата, но нека подчертаем отново: заслужават си парите!
За какво всъщност става дума, когато въвеждаме и подобно измерение в оценката и ситуирането на автора в съвременната художествена ситуация. Накратко - за нещо естествено, но все още свенливо премълчавано. Или за това, че произведението на изкуството струва пари и че това е един от случаите, когато е налице съвпадане между цена и високо художествено качество.
В естетико-художествен аспект също има какво да се спомене.
Плод на смелост - защото стремежът към разнообразие крие рискове - са изключително интересните търсения на Хари Арабян в областта на пластиката, свързана с обработката на стъкло, метал или комбинация от тези материали. В това направление авторът започна сякаш неусетно преди няколко години и за кратко време натрупа толкова самостоятелни открития, опит и майсторство, че с право може да се настоява не само за уникалността на всеки обект, излязъл под ръцете му, но и за общата посока на неговите авторови усилия. Търсенията си Хари започна като начало от спокойната, често пъти класическа форма на съд - стъкленица, чаша или бокал. Постепенно тези съдове обраснаха с плетеници и ажури от метални нишки или с опаловия блясък на седефа. Те обгръщаха предмета, като придаваха блясък и скъпоценно излъчване на първичната, все още запазена форма на съда. Тази материя постепенно обковаваше, обгръщаше, но и дискретно преобразяваше формата на съда.
Постепенно, след серия експерименти и усилия, художникът посегна този път върху стъклото... Сега вече приглушената светлина на златните или сребърни отблясъци се завихри в нова игра - контролът над новата материя доведе и до нови резултати. Орнаментиката или интервенцията на материалите обхващаше много по-плътно и органично самата стъклена материя. Причудливите извивки и прекрасни плетеници на метала или седефа този път извиваха и пречупваха изначалната позната форма на съда. В тази ситуация той престана да бъде основата, върху която се гради орнаментиката на украсата, а се превърна в нещо друго - в неразчленима, обща материя, в която металът и стъклото се преливат и допълват. Съдовете на Хари Арабян престанаха да бъдат украсени, те се превърнаха в изваяни предмети, притежаващи омайваща привлекателност. Гъвкаво извити или пък с неочаквано отклонение от класическата форма, изцяло измислени като форма (понякога без никакви утилитарни намеци) - те са скъпоценности, родени от въображението и майсторското изпълнение на сложни технически процедури. Възможностите на стъклото и метала действително стават невероятни, когато плетеницата на тяхното съчетаване изгражда формата; често пъти необичайна или пък с неочаквани деформации, изпълнени там, където друг автор би се отказал поради липса на достатъчно смелост. Съдовете и предметите - стъкленици, чаши, свещници или просто прекрасни обекти, поразяват въображението с някаква особена неръкотворност, която винаги отличава истинския автор от адепта или следовника на определено художествено течение. Необичайността и въображението, с което е изработен всеки обект, са толкова привлекателни и сетивно впечатляващи, че предизвикват една и съща, винаги положителна емоционална реакция - тази на възхищението. Едва ли в момента притежаваме друг автор, който така категорично да заема определена творческа позиция в областта на тази трудно дефинираща се гранична област между "изящното" и "приложното" в съвременното ни изкуство.
Всъщност този проблем не е от порядък, който засяга пряко и конкретно работата на автора. Ако за него има нещо съществено, то това е преди всичко неизчерпаемата възможност да експериментира с материали, форми и технологии; там, където се налага, да измисля нови, и така отново и отново да придърпва напред хоризонта на вечното творческо питане: "какво ще стане, ако?.."
А то става твърде добре - непрестанно и без паузи, защото тук се намесва и една забележителна работливост, която е отличителна черта на автора. Всичко това (като една по-едра равносметка) позволява на Хари с лекота да надмогва бариерата на утилитарността, която винаги тегне над предметите, заобикалящи човека в неговия живот. Чрез своето творчество Хари Арабян достига до нещо много по-важно и значимо - той създава обекти, които се налагат с вложеното в тях творческо въображение, като едновременно респектират и внушават празничност, тържественост и необичайност. Те просто разкриват други измерения в битието на житейската рутина. А именно това са онези белези, по които съдим за проявите на големия майстор.

Борис Данаилов



Хари Абамян е роден в Бургас, завършил е Националната художествена академия, специалност скулптура при проф. Любен Прахов.
Има участия в почти всички Общи художествени изложби, организирани от СБХ, както и ред самостоятелни изложби. През 2000 г. има самостоятелна изложба в Германия.
Много от изящните предмети, които Хари прави, са вече част от интериорите на известни български и европейски домове. В София те могат да бъдат видени и купени в "Магазин - 10", ул. Цар Иван Шишман 4.