Хиенистика

Добрата новина е лошата новина.
Четвъртък, 16 ноември. След словото на министър-председателя пред парламента по повод внесения държавен бюджет централните новини на БНТ посветиха към 20 минути от времето си на взривовете, разтърсили страната. Събитие важно и потресющо: такова нещо дори експертите чистосърдечно признаха, че не си спомнят. Зрителят видя и разрушения хотел "Амбасадор", и взривения в Бояна мъж, и гръмналия в Русе джип. Говоренето и показването осветлиха случаите отвсякъде и дори с някакво перверзно удоволствие. Въпреки взетата отпреди поука и направеното поради нея предупреждение. Удоволствието вероятно е заради добре изпълнения професионален дълг: информираността е призвание и ние, журналистите, в този случай сме на висота.
Само че след такава "висота", незнайно защо, остава горчилка. Може би защото телевизията за пръв път се държа като вестник. Електронните новини заприличаха на "24 часа", нямаше единствено схеми, линии и стрелки.
Опиянението от лошата вест бе заразила дори новостартиралата новинарска емисия на bTV - там също показаха с неописуеми подробности зловещата случка, чак разговори проведоха.
Така електронните медии препотвърдиха ширещото се недоволство, че българската журналистика е твърде черногледа и обръща повече внимание на лошото, отколкото на доброто. Мисля, Теди Москов беше, който го отбеляза в "Гласове": постановките на Александър Морфов почти не се забелязват в ежедневниците, но детето му се загубва и веднага цъфват схемите. Да не говорим за самия Теди, който в полето на пресата стана много по-известен с нещастието, сполетяло го в Германия, отколкото с овациите, обилно събирани от него не само там, но и другаде "по света и у нас". Екстазът при описването на бедите в българското публично пространство е просто уникален: няма издания в други страни, толкова отдадени на dark-визията. И според мен съвсем не са безпочвени обвиненията, че до голяма степен българската безнадеждност се дължи именно на мрачната картина, която тукашните медии - не, не просто описват - създават; те са някак облъчени от тъмнината и като че ли само в нея виждат поводи за добри новини. Не журналистика, а хиенистика: информацията трябва да вони.
Миналата седмица от страниците на "Култура" Христо Буцев призова: "Време е да започнем да говорим за отговорността на свободата на словото." Наистина е време: засега занимаващите се с тая отговорна професия са сравнително безнаказани и си позволяват всякакви волности - преди всичко в подобна мрачна посока. Спомняте ли си например какви апокалиптични сценарии се разиграха по печатните страници преди слънчевото затъмнение? С дългото-предълго показване на страшните "взривни" събития телевизионните новини се вписаха в същите ежедневно-есхатологични прокобности. За да покажат за кой ли път, че българският журналист е може би най-песимистичното същество, което в момента обитава бедната ни държава. Или, ако не най-песимистичното, то поне най-правещото се на такова.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин