Извъртането, отдръпването и пълното обвързване
на Дъг Елкинс

"Дъг Елкинс Данс къмпани" се представи за пръв път в София на 20 ноември в Народния театър "Иван Вазов". Гостуването на нюйркската трупа бе организирано от Центъра за култура и дебат "Червената къща". "Елкинс е човек на своето време. Той знае точно какво прави, защо го прави и в коя част от спектъра на правенето на изкуства иска да се впише." Към тези думи на Сюзън Крафт - танцов критик от Ню Йорк, бих добавила, че по изкуството на Дъг Елкинс можем и да се ориентираме за пътя и тенденциите в развитието на модерния танц в САЩ.
Очаквах с интерес спектакъла на този известен хореограф и няма да скрия първоначалното си смущение. То дойде от яката, твърде плътна външност на танцьорките. Тялото е основният инструмент на танцуващите и естетичността е задължителна. Останах учудена и от твърде елементарната, олекотена като текст и постройка първа творба, озаглавена "Извъртане" по музика на Даниел Джонстън, Бърт Бакарач и Хал Дейвид с костюми на Надя Тар и светлинен дизайн на Рома Флауърс.
Навлизайки в произведението, разбрах, че авторът съзнателно изчиства натрупаните във времето похвати, като възвръща на танца неговия чист автентичен вид, разчитайки главно на органично заложената в него експресивност. Така постигнатият общ ефект от цялото е релаксация и приятно настроение. В "Отдръпване" - музика Нусрат Фатех Али Хан, Дейвид Бърн, костюми Наоко Нагата, светлинен дизайн Рома Флауърс, трупата демонстрира сериозен професионализъм и танцова култура при владеенето на модерните техники, а хореографът - интересът си при пласирането на движението във времето и пространството. Танцът е летящ, леещ се, изпълнен със сложни и тежки акробатически "поддержки"(така наречената техника на партньорството), със заемки от гимнастиката и поптанца. Но въпреки постигнатата динамика и изразен индивидуален творчески стил при постановчик и изпълнители, не мога да отмина констатацията, че определени движения и съчетания се повтарят твърде често и в известен смисъл "речниковият" диапазон на творбата е ограничен. Най-театрална и богата на творчески идеи е последната пиеса "Пълно обвързване" (музика Електрик Лайт Оркестра, Моцарт, The Taiking Heds). Забавни ситуации и хумор, чудесно решени хореографски слововариации, дуети, терцети, сърцато и темпераментно изпълнение на участниците Браян Каджино, Ребека Чисман, Кристен Дейли, Александер Ескаланте, Шарън Естачио, Фрита Пенгели, Луис Тентиндо. Техните умения проличаха най-ярко на финала, където тържествуват заемките от брейк, рап, фънк... Не напразно Елкинс започва танцовата си кариера в брейк данс групи, довели публиката до възторг.
Опитът на Дъг Елкинс да съчетава Моцарт и Електрик Лайт Оркестра, както и класическия и модерен танц с акробатиката, гимнастиката и поптанца, желанието му да върне непосредствеността и простотата на движението, лишавайки го от закодираните ритуалност, мистика, дълбочина и възвишеност, имат своето място в богатата гама от стилове, направления, жанрове в световната танцова панорама. Работата е там, че Елкинс не е изолирано явление. Това е обща тенденция в изкуството на ХХ век и по-специално на американското. Интеграцията между елитарните изкуства и попкултурата има своите добри и лоши страни. Тя дава възможност на повече хора да се докоснат до изкуството, но същевременно крие опасност от профанизиране и олекотяване.

Маргарита Михайлова