Сто разказа за германския
XX век


На 28 ноември т.г. беше българската премиера на "Моето столетие" - последната книга на нобеловия лауреат Гюнтер Грас. Книгата е преведена от Александър Андреев и издадена от "Атлантис КЛ". По този повод предлагаме разговор с големия германски писател, проведен от преводача му в навечерието на българската премиера.

- Какво е посланието ви към читателите на "Моето столетие" в България?
- Аз не съм специалист по посланията. За мен беше важно да представя това изпълнено с противоречия, ужаси и надежди, обагрено от кръв столетие, което всъщност е преживяло твърде малко мирни години, не от гледната точка на онези, които са вярвали, че творят историята, а от гледната точка и опита на другите: хората, които са се сблъскали с историята. И в резултат са се превърнали или в жертви, или в извършители. Историята ги е направила борци или колаборационисти, ловци или дивеч. Това са жени и мъже от най-различни слоеве на населението - една история, разказана отдолу нагоре. Самото хрумване за тази книга - сто години и сто различни истории - направо се търкаляше по земята, просто трябваше да се наведа, за да го взема. Оттам насетне обаче започна истинската работа, потапянето в тъй противоречивата материя на това столетие. В резултат възникнаха не само стоте разказа, но и акварели, защото аз открай време се занимавам и с изобразително изкуство. Така че по време на работата гледната ми точка непрекъснато се местеше: веднъж започвах от изображението, за да стигна до историята, друг път пък - обратното. Бях решил, че ще работя хронологично, не исках да сглобявам нещо като мозайка на столетието, а да представя неговата същина. Тук трябва да кажа нещо специално на българските читатели: естествено, този мой поглед към столетието е плод на германския опит. Но нали именно германците оставиха своя ужасяващ отпечатък върху първата половина на нашия век с двете световни войни - в този смисъл това е и една европейска история. През цялата втора половина на столетието, та чак до ден днешен, германците се занимават с последиците от първите му 50 години и никой не може да ги освободи от този им дълг.
- Българският читател не познава толкова добре германската история - на какво ще му препоръчате да обърне особено внимание?
- Не искам да обобщавам за всички разкази, но смятам, че повечето преразказват преживявания на отделните хора, които са много характерни и отразяват времето. Надявам се, че те могат да се разберат и от чуждестранна публика, че читателят с известна фантазия ще може да се превъплъти в различните роли в книгата.
- Следите ли политическите процеси в Средна и Източна Европа?
- Не мога да се произнеса общо, но знам какво става в Полша, наскоро бях в Литва, известни са ми някои факти и за Чехия. И, естествено, имам задълбочени наблюдения и опит от онова, което се случи в Източна Германия. Аз съм сред малцината, които през 1989 - 1990 година предупреждаваха, че не бива да се налага такова шеметно темпо с валутния съюз и с обединението, че не бива на хартия да се създават факти, които всъщност не се съобразяват с конкретните хора, с онези 16 милиона германци, които бяха пряко засегнати. Още тогава беше видно, че това ще доведе до стотици хиляди, ако не и до милиони безработни. Но хората, които го казвахме, бяхме незначително малцинство. Работата е в това, че до към осемдесетте години капитализмът на Запада беше все пак малко или повече цивилизован, той беше принуден да сключва определени социални договори, имаше социално пазарно стопанство. Но в началото на 80-те години, когато на власт дойдоха Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, всичко това беше изхвърлено на боклука. Постепенно се наложи един тип капитализъм, който се самонарече неолиберализъм, но всъщност се върна към най-ужасяващите методи на XIX век, към манчестърския капитализъм. Ето, сега и Източна Европа се сблъсква с този вид капитализъм, а това е ужасно. Този капитализъм вече няма никаква критична противотежест, той е последната оцеляла идеология, която все по-често се държи както вече загиналите идеологии - със своя собствена догма. Тази идеология казва: пазарът ще уреди всичко. Твърди го дори в региони, където пазар все още няма. И още нещо: все по-често големи, влиятелни групи по интереси, като петролните концерни, например, започват сами да определят цените. Тоест, пазарното стопанство вече не функционира дори в капиталистическата система. Човек понякога има чувството, че се появява някаква нова ирационалност в тази инак претендираща за разум система, а това може да доведе до саморазрушаването и на капиталистическата система. А какво идва след това - никой не знае.

(Излъчено по "Дойче Веле")

Александър Андреев



Разговор с Гюнтер Грас