От хвърчащи листа

1. "Харолд и Мод" от Колин Хигинс е легенда - кино и театрална. В Малък градски театър "Зад канала" Бина Харалампиева я поставя с видимото желание да направи посланието й достъпно и убедително за всеки зрител. Простичка и позната е историята за ненормалния "нормален" свят (представен от Анета Сотирова, Таню Маринов, Илия Раев и други). Не по-малко простичка, но все пак по-екзотична е приказката за това как маргинал маргинала разбира, чувства близък и, след време, обиква. Той млад, тя - стара. Той - незнаещ дали да обикне живота, тя - влюбена в мига, в интензивността на изживяването му, вгледана по-източному в детайла, в полета на птицата, в зелената корона на дървото и т. н. Как да не приемеш, че тяхното (на Христо Мутафчиев и Цветана Манева) е истинското, нормалното, как да не съжалиш, че хипи-погледът, дзен-погледът, погледът на виталността се претопиха, замъглиха, станаха някак смешни, будещи неловкост. Хем и аз така мисля за нещата от живота (и това прави спектакъла близък ми), хем ми се струва, че днес за тези теми може и трябва да се говори с някакви други думи, с други интонации, ако искаме да бъде прието подобно послание така, както, вероятно, е било приемано преди тридесетина години. Може би така, както играе в първото си превъплъщение Ирини Жамбонас - ярко, смешно, с въображение, с настръхнала болка и смирено отчаяние.

2. Не мога да обясня попадането си на този спектакъл - "Теди". Детската религиозна мистерия на Кева Апостолова е поставена в Общински театър "Възраждане" от Елена Баева като семпличък разказ за перипетиите на малката Теди (Татяна Тотева), която живее между вечната заетост на баща си и вечното главоболие на майка си (Марияна Жикич) и чак когато се сблъсква с Разбойника (Роберт Янакиев - по-скоро очарователен, отколкото плажещ), разбира, че има сила, която ще й помогне. Това е Ангелът, показващ се като кукувичка от малкото прозорче. То, наистина, кой друг да реши проблемите, свързани с престъпността, парното, тока, храната и данъците, освен Господ?! Дотам сме я докарали ние, възрастните... Изящността на движенията на персонажите (хореография Мила Искренова) не може да потули недостига на дълбочина. Поне така си мисли по-възрастният зрител, защото бях свидетел как се приема спектакълът от малките. Те искаха да се бият с Разбойника, нещо му викаха и това донякъде ерозира строгостта ми към видяното.

Никола Вандов