Солун 2000: равносметки

Международният кинофестивал в Солун винаги е имал характер на своеобразна годишна равносметка, защото е последен в календара на големите европейски фестивали. При това неговата формула действително успява да предложи цялостен, макар и селектиран поглед към световното кино. Официалният конкурс подбира първи и втори филми на млади режисьори, които обикновено няколко години по-късно влизат в "кастата" на популярните имена от световния екран. Същевременно програмата "Нови хоризонти" разширява неимоверно палитрата на фестивала с около 40 грижливо издирени и подбрани нестандартни заглавия от цялата световна киногеография, които иначе никога и никъде не могат да се видят накуп. Наред с това обичайните ретроспективи на имена - светила на световния екран припомнят цели етапи на киното и с параболата на времето съпоставят днешната киножътва с миналото. А това е не само удоволствие за киноманиаците, но и много полезна равносметка за динамиката и процесите в световното кино. Така че "равносметките" винаги присъстват в Солун - в потока от филми, в авторските подборки, в националните програми.
41-то издание на фестивала побра над 150 филма в 10-дневна наситена програма, видяна, както винаги, от многолюдна и отзивчива публика (около 50 000 зрители според официалната статистика) - предимно млади хора, студенти, интелектуалци, които идват не просто да гледат кино, а търсят своите филми и формират своя възглед за киноизкуството. Ето това е една невидима, непряка цел и задача на фестивала, която обаче е стратегическа линия в неговата културна политика и вече толкова години култивира и отглежда поколения зрители. В този смисъл Солунският фестивал съвсем не е само авторски форум, а зрителско събитие от изключителна важност.
От последните 2 издания президент на фестивала е безспорно най-големият и популярен гръцки режисьор Тео Ангелопулос, чиято пълна филмова панорама сама по себе си бе отделно културно събитие. Защото видяни накуп заглавията на майстора - от "Трупата" до "Вечност и ден", е преживяване, което отпраща зрителя на много висока орбита в разбирането на изкуството като лично участие в националната съдба и в резултат - универсални, общочовешки обобщения. Двудневната международна конференция за Ангелопулос допълни тази парабола за мястото на таланта в световния културен процес.
Но Ангелопулос не бе единственото зърно от тази броеница на извънредните фестивални събития. Председателят на журито Йежи Сколимовски с подобна изчерпателна програма бе своеобразна емблема на таланта - пилигрим, който снима не само в родната Полша, но и в Германия, Франция, САЩ, Великобритания. А почетната гостенка Аньес Варда, отдавна вече наречена "бабата на френската нова вълна" (защото първият й филм е 4 години преди взрива Годар, Трюфо, Рене в края на 50-те!), доказа неуморимата виталност на истинския кинаджия. Със собствена мини-дигитална камера тя е обиколила Франция, за да заснеме сама документалния си филм "Събирачите и събирачката" - сага за клошарите в живота и клошарката в киното, както сама се подрежда в тази линия на "хора, които преживяват с отпадъците от живота". Тя така вижда находките истина, които щастливо е намерила по пътя си в киното.
Основната конкурсна програма (19 филма от 13 страни) е пъстра и неравна в естетическо отношение. Но като диаграма на търсенията в световното кино от далечна Корея и Япония през Азия и Европа до САЩ и Канада тя е обнадеждаващ знак, че прагът на XXI век не е препятствие, а надежда за утрешното кино. Млади режисьори - грамотни кинопрофесионалисти и същевременно отговорни пред националната си културна идентичност, участват в общ човешки диспут за оцеляването на полезните стойности в мелницата на цивилизационните вълни. "Сегимал или Краят на века" (Южна Корея) още със заглавието си, а и с умно навързаната фрагментарна структура, е респектиращ авторски знак за тревогата от разпада на личността в глухата улица на обществото. Чешкият филм "Самотници" в съвършено различен стил (игрива наблюдателност, детайли с тънък хумор и намигвания) се вълнува от подобна тема. "Облаци през май" (Турция, реж. Нури Билге Джейлан - запомнете това име и този филм) предлага спасителния баланс на опазените чисти стойности - земята, хляба, родителите, кръвната връзка с тях и всичко това в деликатен поетичен слог. Такава опора търси и гръцкият филм "Ефимерният град", но с по-усложнен, декларирано амбициозен екранен език, без да печели от това. Впрочем, гръцкото кино отново е повод за кратко отклонение към модела на филмопроизводство в малка европейска кинематография и ангажиментите на държавата в този процес. Редовната и постоянна годишна продукция от 21 игрални филма плюс 4 пълнометражни документални (всички с финансовото участие на държавата чрез Гръцкия филмов център) е модел на национална културна политика, от която има какво да вземем. Защото, уви, и тази година в Солун нас практически ни нямаше (само "Стъклени топчета" в програмата "Балкански преглед"). А сме на един хвърлей място от белия град, а преди време киното ни изпреварваше с няколко големи разкрача съседското. Така че, в обичайното фестивално въодушевление, отново за някои беше радостта, а за нас остана малко завист и смаляващи се надежди...

Божидар Манов


Наградите:
Голямата награда Златен Александър - Последно убежище, Великобритания, режисьор Павел Павликовски.
Сребърен Александър - Загубени убийци, Германия, режисьор Дино Цинцадзе.
Награда за режисура - Марзиех Мешкини за "Денят, когато станах жена", Иран.
Награда на ФИПРЕССИ - 101 Рейкявик, Исландия, режисьор Балтазар Кармакур, и "Последно убежище".