Футуристкото преизграждане
на вселената
- Разкажете за втория италиански футуризъм.
- Когато се говори за втория футуризъм, се разглежда именно дейността на Торинската футуристка група, в която е членувал Николай Дюлгеров. През 1962 г. Галвано и Крисполти организираха в Торино изложба, озаглавена "Вторият торински футуризъм". Тогава възобновяването на футуризма, неговото разглеждане и изучаване е било още в ранен, предварителен стадий. Защото, както казах по време на моите лекции, футуризмът беше изтласкан от историята на изкуството и от изучаването й особено след Втората световна война. Това става главно заради подкрепата, която е давал на фашизма.
През 1959 г. се честваше 50-годишнината от издаването на "Манифеста на футуризма" на Маринети. Поводът не беше оценен от италианците, те не използваха датата, но пък от нея се възползва един американец - Тейлър, който организира изложбата "Футуризъм" в Ню Йорк. В началото на 60-те години една важна национална проява, каквато е Квадриеналето в Рим, публикува два тома, озаглавени "Архиви на футуризма". Това възобнови интереса към футуризма и неговото изследване.
По повод вече цитираната изложба от 1962 г. в Торино бе публикувана голяма книга, озаглавена "Пет художника + един скулптор". Това събитие беше важно за събуждане на интереса към една футуристка група в градски контекст. През 10-те и 20-те години на века се образуват групи от привърженици на футуризма, които впоследствие бяха изследвани: във Флоренция, в областта Емилия Романа, във Верона, граничния футуризъм (на границата на Италия и Хърватия), в Рим, в Мачерата, в Сицилия, Неапол, в областта Умбрия... до последната изложба, която беше посветена на футуризма в Калабрия, а след нея - в областта Пулия.
След изложбата в Торино започва изследването на тази традиция. Именно за да се подчертае разпространението на футуризма в различните области и градове, беше организирана и изложбата "Местата на футуризма". Конкретно за торинския футуризъм се организират изложби (особено в галерия "Нарчизо" в Торино) не само на градската група, но и се прави преглед на творчеството на отделните артисти - самостоятелни изложби на Филлия, Дюлгеров, Мино Росо (скулпторът), на когото беше посветена и една голяма книга преди няколко години. Продължават изложбите за Фарфа, Уго Поцо, Пипо Ориани... Самият аз през 1985 г. курирах раздела за футуризма, озаглавен "Поколение първо десетилетие (на XX в.)", в рамките на Третото национално биенале на италианското изкуство. В него излагах Дюлгеров, Филлия, Уго Поцо и Пипо Ориани. Тоест творците, родени между 1900 и 1909 г. - първото десетилетие на века (не бях включил Фарфа, защото той е роден по-рано, но на него съм посвещавал други изложби). Оттук се роди идеята да направя моята история на изкуството, в която да изследвам поколенията, а не явленията - първият том излезе през 1986 г.

- Може ли да се каже, че вторият италиански футуризъм е само продължение на традицията, или в него има и нови моменти?
- Историческият период на футуризма приключва с края на Първата световна война. И по-точно с "Манифеста на футуристкото преизграждане на вселената" на Джакомо Бала и Фортунато Деперо, излязъл през 1915 г. След войната и главно през 20-те години има едно продължение на футуризма с нови идеи, които Крисполти пожела да разграничи от историческия футуризъм, налагайки дефиницията "Втори футуризъм". Не всички историци на изкуството обаче са единодушни относно това определение, а и не всички футуристи го споделят. Новото се открива в променената обстановка, във възприемането на някои предложения, идващи от европейското изкуство, но също така и поради положението в страната. Например в торинската футуристка група има ново механично, геометрично, космическо виждане. Това произтича от "Манифеста на механичното изкуство" на Виничо Паладини и Иво Панаджи, които през 1922 г. устройват изложба във "Винтер Клуб" - тя разчиства пътя за основаването на торинските футуристки творчески синдикати през 1923 г.
- Каква е целта на тези синдикати?
- Прекалено е сложно да се обясни накратко. Тъй като в Торино се намират големите машиностроителни заводи Фиат, те искали да доведат изкуството при работниците... Но да се върнем към вижданията на футуристите. Освен геометричните механични форми, има и търсения в областта на духовното, спиритуалното. Това са новите елементи на торинския футуризъм, с които той се откроява, като се обръща и към космическия дискурс на Прамполини. По-късно възниква т.нар. аероживопис, чиито изложби започват от 1931 г. нататък - там гледната точка е като от самолет, от големи височини, всичко е летящо... Тази аероживопис се превръща в главния път на развитие на футуризма през 30-те години. До такава степен, че Маринети в салоните, които е устройвал за Биеналето във Венеция и Квадриеналето в Рим в периода от 1932 до 1943 г., е слагал в центъра на своите решения аероживописта.
- Как се вписва Дюлгеров в тези тенденции?
- Дюлгеров пристига в Торино през 1926 г., за да учи архитектура във Висшето училище по архитектура към Албертинската кралска академия в Торино. (По онова време в Италия архитектурата все още не е съществувала в отделни факултети и институти, а се е изучавала в художествените академии.) През 1927 г. той вече се е запознал с торинските творци, особено най-изявените. И още същата година излага заедно с торинската футуристка група. Превръща се в един от най-стойностните членове на тази група, бил е много близък приятел с Филлия. Когато през 1936 г. Филлия умира едва 32-годишен, Маринети престава да кани Дюлгеров на биеналетата във Венеция. Може би и заради това, че той не е бил италианец. Съюзът на Мусолини и Хитлер обуславя остракизма срещу неиталианците, които нямат особено положително отношение към водените от фашистите войни в Етиопия и Испания. Докато въпросните начинания са били силно изтъквани и възхвалявани в биеналетата, организирани от предводителя на футуризма. Заради своята свръхактивност Маринети е бил наричан Кофеинът на Европа...
- Какво става с Дюлгеров след смъртта на Филлия?
- Дейността на Дюлгеров след 1936 г. до края на Втората световна война остава в сянка. Ние ще се опитаме да открием и да документираме този период в изложбата, която планираме да направим следващата година в СГХГ.
- Тя ще бъде от произведения на Дюлгеров в Италия, предполагам, след като сегашната е от работите му в български колекции.
- Преди всичко от Италия, но ще има и раздел, посветен на торинските футуристи, както и раздел, посветен на българските футуристи. И по всяка вероятност - това е мое предложение, на което много държа - преди откриването вместо обичайната пресконференция ще има една футуристка вечер, на която ще бъдат поканени журналисти, критици, разбира се, и официални лица. По този начин по-добре ще може да бъде разбран футуристкият дух. Но също и защото първата футуристка вечеря е била организирана именно в Торино през 1931 г. във Футуристката таверна на Свещения добър вкус. Тази таверна е била обзаведена от Дюлгеров изцяло от алуминий, който за вечерята е бил измислил рецепта за "Пилефиат". Трябва да се предположи, че се е вдъхновявал от заводите Фиат в Торино...
- На тези вечери чели ли са поезия?
- Не, само са яли. Е, Маринети е декламирал, както обикновено, откъси от своите книги. Например книгата "Дзанг Тумб Туум" носи заглавие, изградено от ономатопеи на експлозии по време на битката в Адрианопол през 1912 г., в която той е участвал. (Първият манифест на футуризма на Маринети от 1909 е величаел войната като хигиена на света.)
- Между другото известно е, че в тази битка за първи път в света българи използват самолет като бомбардировач - добре, че не са уцелили Маринети...
- Освен това той, заедно с много други футуристи, заминава на фронта като доброволец във Велосипедни войски през 1915 г. - няколко месеца преди Италия да влезе официално във войната. За жалост в тази война загубиха живота си Бочони и арх. Сантелия, а през 1918 г. - и Карло Ерба. По-късно Маринети е бил доброволец и в Африка, а във Втората световна война е бил на руския фронт и там нееднократно е бил раняван. Трябва да се отбележи, че през Втората световна война Маринети е бил на възраст над 60 години и се е наложило Мусолини лично да се застъпи молбата му за доброволец да бъде уважена.
- Дюлгеров явно не е имал толкова бурен живот...
- Дюлгеров е бил архитект, график, автор на плакати, прочути са неговите двустранни билбордове с алуминиева плоскост, които са били разполагани край торинските булеварди. Между другото, Торино е прочут с булевардите си - счита се, че има най-хубавите прави улици в цяла Италия. Това е градската структура от римско време, когато градът се е казвал Каструм Тауринорум, а бикът е символ на града и на футболния отбор... Дюлгеров е бил също керамик, занимавал се е с мода, проектирал е мебели (които още са в употреба и които искаме да изложим тук, в София). Следователно той е бил един цялостен, завършен футурист - тъй като рядко се случва един футурист да се занимава само с една художествена техника.
- С голяма радост слушам всичко това, защото знаете, в България Дюлгеров е практически непознат.
- За съжаление, това се случва с мнозина, които напускат родината си. В Италия са непознати например артисти като Джозеф Стелла, който участва в изключително важната изложба "Армори Шоу" през 1913 г., която завежда съвременното изкуство в Америка, в Ню Йорк и която показва всички дадаисти, експресионисти и т.н. Единствените, които не са участвали там, са футуристите. Но в Италия никой не знае кой е Стелла.
- Разбрах, че за изложбата догодина в СГХГ вие сте кураторът от италианска страна, а Ирина Генова - от българска.
- Да, ще си сътрудничим така плътно, че винаги единият да знае какво прави другия. Разчитаме и на съдействието на Италианския културен институт в София, както и на Министерството на културата.
- Как се намерихте с Ирина Генова?
- Историята е дълга. Аз основах едно списание през 1975 г. в Болоня, където работи издателството на моята "История на изкуството", издателство "Бора". Списанието се казва "Третото око". Преподавайки в Неапол, се запознах с проф. Георгиева, която преподава руски език в Ориенталския университет в Неапол. Помолих я да сътрудничи на моето списание със статия за българския футуризъм. По този повод тя написа статия, посветена на Иван Ненов, Сирак-Скитник и други български футуристи. Първо поисках от нея статия за Дюлгеров в България. Тя сметнала, че ще бъде интересно да се направи тук, в България, една изложба на Дюлгеров. Аз заявих, че бих бил много щастлив да сътруднича в това начинание. Георгиева показала книгата, която й подарих, на българския посланик в Рим, след това дошла с тази книга в София. После говорих с други хора, с официални лица и ми казаха, че трябва да се чака, защото няма пари. Всичко това се разви преди 10-11 години. След което тя ми съобщи, че тук се променило управлението и че може би бихме могли да направим изложбата. След това се запознах с г-жа Ирина Генова, която ми писа и отправи към мен покана от името на НБУ да изнеса лекции за Дюлгеров. Реших, че ще го направя през ноември тази година, тъй като бях много ангажиран със завършването на седмия том на моята История на изкуството. Книгата трябва да бъде представена в Музея в Пиеве ди Ченто на 16 декември с цели две години закъснение от предвиденото. Надявам се, че след представянето в София изложбата на българските и торинските футуристи ще покажем и в този музей през 2002 г. Пълното му име е "Музей за изкуството на италианските поколения от XX век "Дж. Барджелини". Джовани Барджелини е индустриалец от Пиеве ди Ченто, който спонсорира създаването на този музей и който се надявам да пожелае да спонсорира и изложбата за Дюлгеров в Италия. Той е истински съвременен меценат: спонсорира в Кения една болница, изпраща там машини и лекарства; в Италия спонсорира оздравяването на цял район около река Рейно; спонсорира една голяма италианска изложба, посветена на Ренесанса, изложена в Париж. Произвежда аварийни светлини. Подарил е цялото оборудване на Миланската скала...

10 ноември 2000 г.
Разговаря Диана Попова
От италиански Валентина Иванова


Разговор с
проф. Джорджо Ди Дженова



Проф. Ди Дженова беше поканен от Нов български университет по проект на Ирина Генова и Ангел Ангелов в общата рамка за обнова на образованието (програма на "Отворено общество"). Той изнесе лекции за втория италиански футуризъм в СГХГ в пространството на изложбата "Николай Дюлгеров от български колекции" с куратор Аделина Филева.