Последни танга в Париж
Реакцията при появата на Мамардашвили (в Париж) беше смайване, усещане, че има нещо истинско, без да се знае какво. Обичахме Мамардашвили по-скоро заради екзистенциалния жест на философа, по-малко познавахме съдържанието на това, което казваше. Но мисля, че специфичният жест на говорещия философ произвежда и специфично съдържание; или по-скоро подема съдържанията, които вече съществуват в традицията, по един оригинален и плодоносен начин. Струва ми се, че в света на писаното слово жестът на Сократ е в най-висша степен трансцендентализиращ жест. Той прави несигурни всички сигурности! Моят личен опит сочи, че най-дълбокото философско измерение в словото на Мамардашвили беше едно мълчание, предизвикано от изригвания на образи, метафори, понятия, понякога познати, понякога напълно неразбираеми...

Хайнц Висман