Мамардашвили, човек на словото
И ето, когато миналата година в Париж слушах Мамардашвили по време на неговия семинар, с цялата си очевидност ми се яви онова, което смътно съм усещал още отдавна, без да си давам сметка - физическата прилика на грузинския философ със Сократ. Изглежда, на мен още от самото начало не ми е давал покой този поглед - поглед, с който Мераб ме гледаше още в шестдесетте години, когато рамо до рамо, крачейки по московските улици, за да не може никой да ни подслушва, говорехме, говорехме... Засипвайки ме с въпроси, но така и не доверявайки ми се напълно, той ме поглеждаше изкосо и изпод вежди, а аз, смутен, започвах да се съмнявам действително ли следи думите ми или просто ме заблуждава. (...)
Мераб, както и Сократ, не е бил човек на писаното слово. Вероятно по едни и същи причини. И за единия, и за другия да мислиш е значело да живееш. Одушевеното слово, живото слово, разстилащото се по повод и в момент на среща с другия, когато чрез думи общуват "между другото" - философията като мъдрост и изкуството да живееш са заключени изцяло в това, казва ни Мераб, във формулата "да живееш по повод" ("жить кстати", "vivre a propos"); та ето, това живо слово, logos empsychos, противостои на писано слово, logos gegrammenos. Защото буквите, grammata, за гърците са apsycha, неодушевени. Да пренесеш на хартия живия глас - значи да го убиеш, да изсушиш всичко онова своеобразно и неочаквано, което има в него. (...)
Той не е пророк, не е богослов, не е теоретик (което не е пречило на приятелството му с Алтюсер). В лекционната зала Мераб мисли на глас, в мярата, в която мислите идват сами, а възгледите, които той незабележимо хвърля ту в една, ту в друга посока - към всеки слушател - дават да се разбере на седящия срещу му, че той се обръща към всекиго лично, в неговата аз-овост, за да може после "да се устреми към най-висши предмети" по повод на всичко и нищо.

Жан-Пиер Вернан