Третата възможност на метафизиката
Най-голямата притегателност, разбира се, на Мераб Константинович и неговият най-силен дидактически прийом (колкото и сега той повече или по-малко да ни се струва изкуствен) се състоеше в това, че сякаш винаги той е в състояние "да изпрати" (също глагол на Мамардашвили) слушателя в "предразбиращо състояние", тоест някак си в самото събитие на мисълта. Той постоянно имитира начало на самата мисъл и това демиургическо свойство му позволява през цялото време сякаш да започва мислене. Същевременно в неговото устно философстване (и този важен момент го е имало във всичките му лекции) аз помня силния ефект, който произвеждаше операцията му по придвижване на мисленето към началото по повод на каквото и да е, така че ти сякаш можеш да го следваш, защото отведнъж си се оказал в една точка, където е ставало събитието на мисълта, и чрез това събитие си овладявал целия свят на другите мисли, които може и въобще да не се появят. Създаваше се илюзията, че ти в тази точка си овладял такова богатство, че всичко останало става просто въпрос на техника. Наистина по-късно, когато напуснеш лекцията, завесата, както се казва, бързо се спуска; и оставаш дълбок афатик. Настъпва такъв момент на орязване на мислите, защото освен най-съществените психомоторни подпори, в лекциите друго няма. Естествено, когато психомоторната подпора изчезне, ти излизаш. И е трудно вече да съединиш мислите си, и е нужно задължително да викаш Мераб Константинович, за да ги съедини самият той, защото за разбирането спешно е нужно неговото тяло...

Валерий Подорога
---
В лекциите на Мамардашвили имаме работа с принципно незаписваемото - непрекъснато ни се посочва, че всеки запис ще бъде лъжовен. Но тогава по какъв начин то да се яви? И ето, тук, струва ми се, е разработена нова, едновременно много архаична и в същото време нова за климата на съвремената култура техника на предаване на мислите като начин на философстване. Това е устното говорене. Ситуацията на устното говорене играе тук такава роля, каквато играе ситуацията на джазовата импровизация в присъствието на зрителя. Всички, които имат понятие от джаз, знаят, че в студиото записите на джазмузикантите не се получават. Когато те свирят за публика, някаква енергия на публиката се използва за импровизацията, а когато се създава стерилна студийна атмосфера на запис, те не могат да повторят онова, което лесно могат да направят в ситуация на напрегнато очакване, публично. В случая с устното философстване метафизиката сякаш се съобщава чрез тялото... В резултат получаваме възможност сякаш да видим тази философия...

Михаил Риклин