Швейк - "бирени" истории
без край


Хашек доказва своята самоличност чрез Швейк, Швейк доказва своята самоличност чрез Хашек. Историите, които представя/разказва Руси Чанев пред следователя (и публиката) трябва да легитимират и писателя, и персонажа. Това е накратко драматургичният принцип, който организира части от текста на известния роман на Ярослав Хашек (драматизация Младен Младенов). Така моноспектакълът "Швейк", който Руси Чанев играе на камерната сцена на Народния театър, става спектакъл по Хашек. Може да се каже и по Руси Чанев.
На пръв поглед забавните истории за "приключенията на храбрия войник Швейк" са вече достатъчна предпоставка за забавен спектакъл. Но да се разказват истории на сцена е често несравнимо по-скучно и трудно, отколкото да се разказват истории на маса. Историите, които ни представя Руси Чанев, се разказват тъкмо "на маса" (сценография Младен Младенов) - на масата в кръчмата, върху която са вече изпразнените халби от бира. Тази маса е едновременно и следователското бюро и чина, на който се учи Историята, историите на "малкия човек" в нея.
Основната фигура на сцената е класическата фарсова фигура - с несъразмерно голям бирен корем, който трудно се носи от тънки крачета и от "устата" на който тече нескончаем словесен поток. Всички останали фигури, които "играе" Руси Чанев, са разроените варианти на тази класическа фигура (напомняща и класическия шут). Представя ги метонимично - чрез отделни елементи като интонация, физически характерен белег, облекло и пр. Така семплият сценичен "разказ" е освободен от претенцията на всяка цена да се "театрализира" (постановка Валентин Ганев) и на зрителя е оставено удоволствието повече да слуша. В неистовия ритъм, на който може да издържи само актьор като Руси Чанев, историите следват неуморимо покачващото се опиянение от случилото се. И това опиянение напомня покачващото се опиянение от изтеклата в огромния бирен корем бира, която се трансформира в пенливи "бирени" истории - без край. Разказването на истории "на маса" е единствената защита на "храбрия войник"/"малкия човек" в Историята както срещу забравата, така и срещу всякакво насилие - особено видими са аналогиите в "българския сюжет", разказван от Хашек, в който удивлението на Руси Чанев от случилото му се по нашите географски ширини много напомня това на неговия Кара Танас от "Мера за мера", но за миг и "артистизма и чара" на героя му от "Авантаж". Технически тромавият и ненужно натоварен с допълнителни "смисли" финал рязко "спира кранчето" на историите. А така и на самия Руси Чанев, за когото театралната игра, играенето е като разказваните от него "бирени" истории на Швейк - без край.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата