Даниел Маквикар (Кларк) - опровержението на Лиотар

"Големите разкази вече не вдъхват доверие", казва Франсоа Лиотар в "Постмодерната ситуация". И ето, вече двадесет години ние непрекъснато му вярваме. Край с идеологиите, край с утопиите - нито едната, нито другата вече са в състояние да конструират свят, да управляват свят. Единността е в разпад, а разпадът е единствената "конституция", ръководеща света и поведението на човека в него.
Миналата седмица обаче опровержението на тази радикална теза ни дойде на крака (също както някога Диоген се разходил, за да осмее някакъв адепт на елеатите, твърдящ, че движение не съществува). България, българите посрещнаха Даниел Маквикар или, за по-ясно, Кларк Гарисън от сериала "Дързост и красота", за да приветстват очи в очи един Голям разказ, да му подаряват цветя, да му искат автографи, да го интервюират и снимат, снимат, снимат... По същия начин той е посрещан в Италия, Южна Америка, Австралия и в още 90 държави и 500 милиона зрители, поглъщащи "duru"-интриги.
Ефект на глобализацията: "Холивуд победи дори там, където Пентагонът не можа. Джей Ар Юинг от "Далас" влезе във всеки дом", отбелязва с горка ирония пакистанският учен Ахмед С. Акбар. Днес (споменах го наскоро на друго място) всички четем, всички разказваме, всички правим глобализацията; ако не съвременната утопия, тя поне е съвременната идеология, която или приемаме, или неприемаме, но чието съществуване никак не отричаме. И именно "Дързост и красота", "Робинята Изаура", "Империята", "Далас", "Богатите също плачат", "Касандра", да не говорим за "Уолт Дисни", са нейните нови идеологеми, нейните унифициращи Големи разкази. Кечът, Олимпийските игри, футболът са също ручеи, вливащи се в тая планетарна Амазонка. А медиите, и то преди всичко телевизията, са неин най-вдъхновен пророк: ако вестниците според Андерсън са в основата на националното, то телевизията е в основата на глобалното. "Не можем да избягаме от Си Ен Ен", отново тъжно констатира споменатият вече Акбар. Големите разкази тоест се връщат, но като визия, като Голям филм. Днес те са сапунени сериали, CNN, MTV, Eurosport, Euronews; окото е облечено с власт, то командва възприятието, задава неговите норми. Един от 10-те най-красиви мъже на планетата, гласи лъскавата реклама за Даниел Маквикар, посочвайки всеобхватността на империята на видимото, нейната безпрекословна заповедност. Телевизията стори така, че, ако и да не разказваме, да не говорим еднакво и едно и също, то всички да гледаме едно и също, било то откриване на Олимпиада или безкрайна история за модна агенция или нефтена компания. Кларк беше пределно откровен в "Ах, тези муцуни": най-важното събитие на ХХ век са комуникациите, сиреч възможността той всяка вечер да влиза във всеки дом, всяка вечер и най-затънтеното земно кътче да съзерцава бляскавия му лик. Възбудената актриса сред публиката беше не така теоретична, но затова пък по-образна, обяснявайки как гонела/гледала сериала и в България, и в Италия, и в Норвегия, и къде ли още не. Светът тоест има обща тема за разговор, има разказ, който всички познават; и този разказ миналата седмица носеше името "Дързост и красота".
Така че Лиотар да си гледа работата: Големи разкази има, един от тях се казва Даниел Маквикар (Кларк), ние го посрещнахме възхитени и с очите си се уверихме, че съществува. А той дори се подписа на фотьойла на Екатерина Генова, вероятно за разколебаване на неверниците. Но ако има още такива, които вярват на французина, а не на американеца, нека отидат в студиото на "Ах, тези муцуни", нека погледнат горе, леко вдясно облегалката, та да видят там автографа на Големия разказ, който предишния уикенд ни дойде на крака - усмихнат, очарователен и всекиму познат.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин