Вариации в цвят
Най-новите живописни творби на Николай Янакиев са изложени в галерия "Ирида". За пореден път се срещаме с една живопис, белязана с великолепна колоритна изразност, майсторски варирана в многообразието на чистия цвят. Художникът съчетава матово приглушени "стенописни" фрагменти (най-често в част от фона на картината), изпълнени в маслени бои с различни по големина мазки от бляскави акрилни бои. Цветовите съчетания са контрастни, петната са взаимосвързани в сложни отношения, звучащи чрез синкопирани регистри на колоритните стойности. Тяхната ритмика във всяко отделно платно напомня спонтанна импровизация, родееща се с изразителността на джаза - в цикъла "Карнавални нощи" I, II, III, IV, V или в "Отражение" I и II, и още, и още... Този експресивно-колористичен подход създава образност, в която калейдоскопите на мазките въздействат като средновековни витражи с фантастичните танци на светлината, струяща от жизнерадостната вакханалия на чистите багри. Николай Янакиев осъществява и вариации на един преобладаващ цвят в характерната "стенописна" дифузност, допълван и прорязван от контрастни "ударни" мазки на чистата яркост на други багри. Такива са вариациите в "Синя Светлина", във "В червено", във "В бяло" или на жълтото в "Падащи листа".
Колористичните пиршества на Николай Янакиев активират въображението на зрителя. Цветосъчетанията, в които ни въвлича художникът, предизвикват зрителската фантазия да досътворява, като се потопи във въртопа на взаимнопроникващите се и допълващи се колоритни стойности.
В част от картините ("Краят на едно лято", "Хвърчилото", "Паркът на насладите", "Черната котка", "Гостенката" и други) художникът загатва присъствието на голото женско тяло, дифузно интегрирано в багрената плът на картината. Чувствеността на класическия живописен акт е отстъпила място на дискретната завоалираност, далечна на директната показност на откровената еротика. Импулсивността на Николай Янакиев излъчва лекота на изпълнението, която звучи оптимистично и жизнерадостно.

Татяна Кайрякова