Жената - близко четене

Ако съдим по нароените от феминизма теории, по бетонните му позиции в съответните катедри на западните университети и по топовете хартия, изследващи примерно връзката между "женския въпрос" и юдаизма, бихме могли да стигнем до извода, че става въпрос за по-скоро доминантна, отколкото маргинализирана позиция; освободителският патос на подобна проблематика отдавна прикрива фактическата сегрегация с обратен знак, а позицията на жертва се е превърнала в удобен ход в кариерата. Подобен извод обаче би придал нереална тежест на академичната реч, чиито опити да влияе на ежедневните нагласи са по-неуспешни отвсякога. Призивите към "политическа коректност" в най-добрия случай водят до лицемерие, а в най-разпространения - до открити подигравки. По-сложните теоретични построения пък не водят до нищо.
Книгата на Джърмейн Гриър "Жената" е съзнателно неакадемична. Тя залага на емпириката и на четивността, тъй като се стреми към максимално широка читателска аудитория. Съвсем не е задължително да сте чели Елен Сиксу, или пък да имате подръка речник на психоанализата, защото австралийската авторка предпочита конкретните факти и отчетливите позиции. В същото време книгата не е учебник за начинаещи, защото не приема за даденост нито едно от общите положения на съвременния феминизъм като например правото на аборт, хормоналното лечение или силата на така нареченото потребителско общество. Независимото мнение на Гриър може би пречи на създаването на някаква съгласувана феминистка позиция, но пък подтиква към реално осмисляне на вменяваните на жените каузи. Тъкмо този стил бе направил по-ранното й произведение "Жената-евнух" един от най-ревностно четените феминистки текстове през 70-те. В общи линии схемата на двете книги е сходна, но докато по-ранната чете женския въпрос в алгоритъма тяло/душа/любов/омраза, то "Жената" заменя не толкова актуалното понятие "душа" с "разума" и уж прилежащите към него работа, потребление, медицина и т.н., а антагонизмът между половете е третиран като отношения на власт, а не омраза. И ако "Жената-евнух" се занимава с историзирането на симулакрите на женствеността, то новата книга на Гриър се противопоставя преди всичко на създаваните от медиите политически коректна и удобна илюзия, че положението на съвременната жена търпи стремителен и възхитителен прогрес.

Зорница Димова





Джърмейн Гриър.
Жената
. Превод Мануша Бенатова.
Издателство Обсидиан.
София. 2000