Поколението светулка
Живеем във времето на Прехода. След дълго лутане и откровен стоеж на място днес България пое на някъде, намира се в движение, избра дори посока. Афиши на нашето време станаха думи и формули като приватизация, евро-атлантическа интеграция, шенгенска дискриминация и т.н., съдържанието на всяка от които изсмуква всички ресурси и енергия на националния потенциал. Борбата с проблемите на настоящето обаче явно скрива язвата на бъдещето. Защото ако искаме нещо по-добро за себе си утре, единствената дума-етикет днес трябва да бъде образование. Това е пътят! Всяко следващо подобрение ще бъде негов резултат. Затова днешната най-солидна инвестиция трябва да бъде в образованието - за да има по-добро утре.
Сега трудно се мисли за бъдещето - оцеляването попива всяка капка енергия днес. Човек се бори, потъва в тлаката на ежедневието, изолира всичко друго от себе си и оцелява. И когато вдигне глава, става страшно, по-страшно от всичко друго, защото погледне ли напред, вижда тъмнина или по-точно вижда Нищото. За оцеляването е нужна поне искрица надежда и българинът я търси в младите хора - те ще оправят нещата - казва си - там някъде в бъдещето. И чака!
Не така мисли младият човек, определен да бъде "светулка" в тъмното на другите, защото и пред него е тъмното Нищо, и той оцелява и търси надеждата. Но я намира другаде - навън - и тръгва след своята "светулка" - кой може да го съди!
Живеем във времето на Прехода. Дано! Защото преход означава и движение на някъде. А днес сме в центъра на Прехода - във времето на единаците.

Евгени Николов
V курс, специалност История,
СУ Св. Климент Охридски