Ползата от един юбилей
Композиторът Александър Йосифов е носител на 17 (от 1968 година насам) международни награди за композиция - от конкурси в Италия, Германия, Япония, Полша, Русия, Бразилия, Турция и т.н. През 1999 отново е отличен в Япония (Гран при - Канебо) - за произведението си Прелюд и фуга за две клавирни дуа. Автор е на 20 музикално-сценични творби - всичките поставяни по нашите сцени, някои - поставяни и представяни и зад граница. Написал е 6 симфонии, инструментални концерти, оратории, кантати, песни - хорови, солови, естрадни, пиеси за пиано, за клавирно дуо и пр. 18 години е директор на Балкантон. Понастоящем е професор в Музикалната академия и в Нов български университет и декан на Вокалния факултет на ДМА. Член е на Световната асоциация на клавирните дуа в Токио. В това интервю се опитвам да хвърля поглед малко по-навътре в света на композитора.

- Понякога юбилеите са полезни, тъй като дават повод да надникнем в по-интимния живот на юбиляря. Не само да припомняме заслуги и да изброяваме опуси. Знам, че не си от словоохотливите събеседници, че си човек на действието. Повтаряш, че най-обичаш да се изразяваш чрез тонове и мелодии. И все пак - ще трябва да се поразговориш. Мислиш ли, че си се реализирал като творец?
- До момента - да! Да! Но докато е жив, човекът непрекъснато се стреми да се доосъществи, търси и (понякога) открива нови неща и пътища в професията. И в живота. Не възнамерявам да слагам точка на собственото си осъществяване. Макар да смятам, че съумях да напиша някои интересни произведения. За музикалното възпитание на подрастващите създадох цикъл от 10 опери и балети за деца. Имам популярни естрадни песни, инструментални концерти, които се свирят у нас и в чужбина, цикълът от 7 прелюдии и фуги за клавирни дуа ми донесе 4 големи награди в Япония.
- Сега музикалното възпитание не е модна тема. Макар да сме наясно, че е вечна, както и духовното формиране на поколенията изобщо. И все пак продължаваш да пишеш за деца. Продължават и да се играят оперите ти за деца.
- И аз мисля, че не е модно. Но пък е достатъчно страшно като факт и като заключение. Защото предвещава израстването на ред поколения, осакатени в музикално отношение, което значи и духовно. И без това познанията им в естетиката, етиката, изкуствата са доста ограничени... Значи, можем да си представим как тази незаинтересованост за музикалното образование ще повлияе върху формирането на младата генерация. Книгата, рисуването и музиката винаги са вървели ръка за ръка и нациите, които са ги обожествявали, са достигнали големите върхове на културно и социално развитие.
- Е, не си последният мохикан...
- Не бих се нарекъл така, защото и други мои колеги продължават да болеят и да пишат музика за децата. Имам надеждата, че с творчеството си ще допринесем за съхраняването на хубавите традиции на българската просвета и образование.
- Едва ли това е единственият ти мотив?
- Детската тематика ми е близка, а и децата най-обичат приказките. Познават героите им и живеят с перипетиите и съдбите им. Затова написах опери за любимите на децата - а и на големите! - Тошко Африкански, Робинзон Крузо, Пчелата Мая, Патиланци, Макс и Мориц, Пинокио, Алиса и т.н. По този начин неусетно, чрез приятни емоции и мелодии (песнички и танци, арии и дуети и т.н.) децата се запознават с оперния жанр, с формите на музикално-сценичното изкуство - опера, оперета, мюзикъл. В съзнанието им остава споменът за представлението, което се нарича опера. Остава още спомена от залата, от сцената, от артистите, които за малките от публиката вече са се идентифицирали с Тошко, Макс и Мориц... Затова избирам приказна тематика. Всъщност предпочитам я, защото и мен ме връща към детските години и най-хубавото от тях. И така се спасявам от нерадостното ежедневие.
- Значи познатото романтично бягство - на някъде - от действителността, която ни травмира с проблемите и неразбориите си.
- Точно... Бягство си е. Но нека си зададем въпроса дали всички не бихме желали да избягаме от нашата действителност. От друг аспект може да се тълкува и като завръщане с едно ново произведение, чиято задача е да облагородява, да възпитава и да насочва към доброто и красивото младата публика. Всъщност чрез идеите и морала си пиесата цели да ги направи по-жилави, да им вдъхне увереността, че може да се противостои на недъзите, на лошото в хората и обществото.
- Романтик и реалист, може би...
- Аз съм си романтик. Обичам романтичния стил на XIX век - не само музикалния. Но е вярно също, че имам реалистичен подход при решаването на важните творчески и житейски проблеми.
- А защо вече не пишеш опери за "големите" ?
- Желание имам. Имам идеи и набелязани сюжети... Но ми липсва талантът и опитът на покойния поет и либретист на моите опери Банчо Банов. Не е вярно, че няма незаменими хора! Банчо е незаменим! Двамата пишехме оперите - либрето и музика често вървяха наедно. Всеки ден работехме... Когато започвахме, понякога той ми помагаше за музиката, аз пък прибавях свои стихове... Но има и друга причина да не посягам към операта: трагичното състояние на българския оперен театър през последните 10 години.
- Някои музиканти успяха - ти си измежду тях, но мнозина някак се загубиха в дебрите на прехода. Други се отказват и преносочват към немузикални дейности. Ти оставяш впечатлението, че не ти е толкова трудно, не се оплакваш от забрава, невнимание, спонсори, безпаричие... Да изреждам ли още?
- Какво впечатление създавам у музикантството относно моето оцеляване - не знам. Защото нямам възможност да се погледна отстрани. Но бих казал, че всеки сам си знае колко и какво му струва оцеляването - време, сили, възможности... За себе си ще кажа, че имам желязно правило и го прилагам жестоко, спартански: за любов, приятелство и работа не се говори, те се доказват само с дела.
- Ето отново практицизъм...
- Продължавам за оцеляването. Постигам го с много труд и с нови произведения. Най-тежките ми мигове и най-лошото ми настроение настъпват, когато нямам възможност да пиша. Или когато нямам идея за нова творба. За мен творчеството, създаването на нови произведения и работата са приятно ежедневие.
- Разправял си ми, че обикновено ставаш много рано сутрин, особено когато работеше в Балкантон, че само тогава имаш спокойствието да съчиняваш.
- Моето работно време започва от най-ранните утринни часове - между 4.30 и 6.30. Все пак ще си призная, че сега, вече на 60 години, часовият ми график се промени с 1-2 часа към по-нормално, човешко работно време. Така че живея при режим, на който малцина биха могли да издържат толкова години. Разбира се, работният процес е дейност, която самият аз не мога да формулирам точно. Причината е, че ден с ден не си приличат. Понякога писането ми тече със светкавична бързина - едва успявам да записвам музиката, която създавам. Друг път - стоиш и гледаш "умно" в празния нотен лист. В крайна сметка творчеството е събирателно от различни настроения, идеи, възможности за реализацията им. Много пъти съм изживявал настроенията на своите герои, бил съм съпричастен на съдбата им,
- И все пак - каква е твоята формула за музикантско преуспяване?
- Готов съм да дам съвет, да споделя практиката на моето оцеляване. Всъщност не е важно да се разкрие тайната, а да имаш силите да я осъществиш. Ето моите правила: строг, здравословен дневен режим (за работа и почивка); абсолютно лишаване от всякакви странични занимания и удоволствия (разсейват съзнанието, губят ценно време и разпиляват ценни сили); вяра и опора в най-близките ми хора - семейството; непрекъснат самоконтрол и взискателност.
- Повече от десетилетие беше директор на Балкантон, който, казват, отдавна е разсипан. Ти вложи в него толкова много енергия и сили, по твое време се направиха записи, които станаха исторически. Следиш ли съдбата му?
- За съдбата на Балкантон в настояще време не бих могъл да говоря - всъщност след 1986 г. той вече не е в полезрението ми. Тогава минах на работа в Телевизията. Ако Балкантон в момента преживява сериозни катаклизми - това за мен е тревожна, недобра новина.
- Не бих могла да квалифицирам проблемите на Балкантон, така че не правя новина, но и до днес твоето име се свързва с него по различни поводи и случаи.
- Може би - все пак 18 години труд даде резултати и значими международни постижения. Като се започне с каталог, който се конкурираше с каталозите на DECCA, Ямаха, Дойчеграмофон... Бяха ангажирани най-големите изпълнителски и творчески сили на България. Постигна се качеството на марката на етапа на развитие на магнетофонна лента и матрица. Ще призная, че черната грамофонна плоча и пликовете не бяха на световно равнище, но записите ни се купуваха и разпространяваха по цял свят. Това беше време на материална и морална придобивка за Балкантон и българското музикално изкуство.
- Златното време на Балкантон.
- Не бих си позволил аз да го класифицирам така, но понеже ти го произнесе, ще кажа, че и аз го мисля.
- По твое време започна и онази поредица плочи със записи на български композитори, както и интеграла на Панчо Владигеров. Какво мислиш за настоящето на композитора?
- Музикалното изкуство е най-трудоемко за композитора: чернова, преписване на чисто - клавир, оркестрация-партитура, после - щимове и т.н. Следва втори много важен момент - изпълнителският. Хорове, оркестър, солисти и т.н. Всичко това изисква много сериозно финансиране. Ето го единият проблем - без неговото решаване творбата всъщност не съществува. Другият, който притиска българския композитор и който го ощети и морално, и материално, това е незаинтересоваността от страна на държавните институции. Без тяхната подкрепа не би могъл да се реши и първият проблем. Не е без значение и фактът, че се родиха нови жанрове, отговарящи на интелектуалното равнище и духовните необходимости на ежедневието на значителна част от младите, от днешните хора. Всъщност тези жанрове нито възпитават, нито образоват. Те служат само за елементарно развлечение. Но пък стават сериозна пречка за разпространението на другата музика - класическата, и на българските творци.
- Като професор в Музикалната академия и Нов български университет си постоянно сред младите - не те ли потиска техният стремеж да бягат от България?
- Напротив - съветвам ги да се стремят към престижните световни сцени. И им давам за пример Борис Христов, Гяуров, Кабаиванска... В това няма нищо лошо. А и големият творец принадлежи на големия свят. Потиска ме, че за тези млади хора държавните институции - които би трябвало да се ангажират в някаква степен с реализацията им, да проявят внимание към техния житейски път - нямат никакъв интерес. Имам дори чувството, че съзнателно пречат, създавайки всевъзможни скудоумици като ограничение на средства за висше образование, ограничаване бройки за кандидат-студенти, за бакалавър и магистърска степен, което всъщност означава ограничаване и на музикалните институции у нас - оркестри, оперни театри и т.н.
- Е, след като нямат къде да се осъществяват у нас, естествено е младите талантливи музиканти да се насочват там, където имат шанс за развитие. Нали светът е за всички хора... След всичко, ще те запитам какви са новите ти проекти?
- Имам много творчески идеи, чиято реализация ще е в няколко направления - нови композиции, ще дирижирам концерти и спектакли - тук и в чужбина.

Разговора води Боянка Арнаудова



Разговор с
Александър Йосифов